"Интимната връзка" - големият пропуск в закона за защита от домашно насилие
Случаят в Стара Загора с обезобразеното 18-годишно момиче, което беше нарязано с макетен нож от мъж, с който са били във връзка, отприщи заявки за ремонт на прясно приет и обнародван закон за защита от домашното насилие.
Основният акцент се поставя върху важността в текстовете да бъде включена т.нар. интимна връзка, така че хората, които са жертви и се намират в подобни отношения с насилника, да могат да потърсят защита. Темата предизвиква бурни реакции от партии като "Възраждане" и БСП, които провиждат във включването на тази хипотеза, опит за прокарване на джендър идеология.
В първия вариант на законопроекта за промяна на закона за защита от домашното насилие, изготвен от екипа на Надежда Йорданова - сега депутат, а в кабинета на Кирил Петков и министър на правосъдието, интимната връзка съществува, но при последващите варианти отпада.
Причината и виновниците за този пропуск са атаките на БСП и “Възраждане”, в лицето на Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, които са срещу неправителствените организации и всички лъжи, които изговориха по темата „джендър“
"Това е огромен пропуск, а доколкото разбрах от медиите, случаят в Стара Загора е бил точно такъв - жертвата и насилникът са били в интимна връзка. Искам ясно да се знае, че причината и виновниците за този пропуск в закона и неприемането на промяната в Закона за защита от домашното насилие са атаките на БСП и "Възраждане", в лицето на Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, които са срещу неправителствените организации и всички лъжи, които изговориха по темата "джендър". На тяхната съвест трябва да лежат всички убити жени от 2018 година насам", коментира пред "Дневник" Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените.
С подобно становище е и адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет (БХК). "Случаи като този в Стара Загора могат да бъдат предотвратени, ако спре измислената борба с джендър идеологията и се премине към промяна на нагласите на обществото. Промяна на стереотипните нагласи за ролята на мъжа и жена, за подчинената роля на жената в семейството", казва Качаунова.
Случаи като този в Стара Загора могат да бъдат предотвратени, ако спре измислената борба с джендър идеологията и се премине към промяна на нагласите на обществото.
По думите й българският Конституционен съд носи отговорност за това, че Истанбулската конвенция не е ратифицирана, а "измислената борба срещу джендър идеологията" се води от лидера на БСП Корнелия Нинова и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов.
Двете са съгласни, че с приетите преди седмица окончателно промени в Закона за защита от домашно насилие, обнародвани на 1 август в Държавен вестник след указ на президента Румен Радев, са стъпка в правилната посока.
Голяма част от измененията ще влязат в сила след половин година - през януари 2024 г., и в тях най-общо се предвижда създаването на национален регистър на случаите на домашно насилие, както и на национален съвет по превенция и защита от домашно насилие, който да координира политиките по тази тема.
Случаят с обезобразеното момиче провокира нови законодателни инициативи
Защита от домашно насилие могат да потърсят само бивши или настоящи съпрузи, хората, които са във фактическо съпружеско съжителство, лице, от което пострадалият има дете, както и на няколко други хипотези, предвижда законът. А промените увеличиха срока, в който може да се потърси помощ след насилие.
На 1 август министърът на правосъдието Атанас Славов обяви, че ще внесе подобни изменения. Такива текстове се подготвят и от други партии, като по информация на "Дневник" още в четвъртък, 3 август, правната комисия ще се събере на извънредно заседание. Предложения ще има и от ГЕРБ, и от ДПС.
Според Надежда Дерменджиева нищо от приетите наскоро, както и от досега действащите разпоредби в закона не би могло да помогне случай като в Стара Загора да бъде предотвратен.
"Законът не защитава лица, които са били в интимна връзка и които са пострадали от насилие, извършено от настоящ или бивш интимен партньор, както и в нашето законодателство липсва дефиниция за полово базирано насилие. Разбира се, приетите промени са положителна стъпка, но буквално са една малка крачка нещо да се подобри", казва още Дерменджиева, която има над 12 години опит в областта.
За нея проблем остава и неразбирането и липсата на чувствителност по темата на управляващите и институциите, че "насилието се бори с превенция, а най-добрата превенция е образованието. Докато ние още в първи клас, даже в детската градина, не кажем на малките момченца "жената е човек", нещата ще се променят много бавно."
Защо интимната връзка толкова "страхува"
Интимната връзка е широко понятие, което предполага, че двойките не живеят заедно, нямат или са нямали сериозни отношения.
Опасенията за включването на тази хипотеза в закона, изказани основно от представители на БСП, са свързани с това, че с интимната връзка се цели регламентиране на отношенията на еднополовите двойки.
"Тези хора също трябва да бъдат защитени", смята Качаунова. Според нея другата опасност, която се изтъква с вкарването на този текст, е свързана с това да не започне злоупотреба с молбите за незабавна защита към съда. "Има юристи, които смятат, че така съдът ще се наводни с подобни молби", казва още адвокатът.
Други пропуски
Дерменджиева посочва няколко неща, които е добре да се променят:
- да се инициират още промени в Закона за защита от домашно насилие, които да предвиждат "по-прогресивни, ефективни и всеобхватни мерки (например законът да обхваща и лица, които са или са били в интимна връзка);
- да отпадне системността на домашното насилие в Наказателния кодекс - тоест да се преследва и наказва домашното насилие още при първи подаден сигнал и да не е нужно да се изчаква "системност на деянието";
- в Наказателния кодекс един от признаците за престъпленията от омраза да бъде и полът, както и да се въведе спешно дефиниция за полово базирано насилие;
- ратификация на Истанбулската конвенция и спешно прилагане на мерките в нея (тя предвижда например дефиниция за полово базирано насилие.
Телесните повреди по постановление от 70-те години
Според Качаунова е важно да се запише и да се преценява какво е отражението върху психиката от физическото насилие, защото съдът не взема предвид какви са посттравматичните разстройства на жертвите.
"Това трябва да е част от оценката каква повреда е причинена. Съдилищата и вещите лица в момента се позовават на постановление на Върховния съд от 1979 г. по темата. Тогава обществените отношения със сигурност са били други", коментира още защитникът. По думите й в спокойна обстановка и при смислен дебат тези идеи е добре да бъдат обсъдени.
