Пенсионно-осигурителните дружества в България да имат право да инвестират до 15% от активите, които управляват, в проекти, одобрени от Министерския съвет. Това предложение е изпратено в специално писмо до премиера Сергей Станишев от името на "Алианц България холдинг", съобщи Димитър Желев, изпълнителен директор на холдинга, при представяне на финансовите резултати за 2007 г. на групата. Такива проекти са "Южен поток", "Набуко", "Бургас - Александруполис", АЕЦ "Белене" и други производители на електричество, автомагистрали на концесия. Писмото е изпратено преди около 10 дни. Според предложението инвестициите ще се осъществяват чрез закупуване на акции, като правото на глас може да се упражнява по определен от законодателя начин. "Необходима е промяна на нормативната база, но законовите промени, които трябва да се направят за тази цел, не са значими", каза София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България". Идеята е обсъждана в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), където е получена подкрепа за нея, посочи още Христова. По думите й дружествата са единни по този въпрос. С реализацията на това предложение би могло да се осигури финансов ресурс, без да се ангажират средства от държавния бюджет за това, допълни Желев. Така държавата ще може и да запази правото си на контрол върху стратегически национални проекти, пенсионните дружества ще имат допълнителна възможност за инвестиции, както и над 3 млн. осигурени ще могат да участват непряко в тези проекти и да получават доходност от тях, смятат от "Алианц". Надявам се, че около 250-300 млн. лв. годишно ще могат да бъдат инвестирани.

Проверка сред пенсионните компании показа, че повечето принципно са съгласни с възможността за подобни инвестиции, но не знаят за писмото, изпратено от името на "Алианц България". Неофициално някои дори изразиха несъгласие, че компанията е изпратила писмо, с което цели личен имидж, без останалите на пазара да са запознати с него. Почти всички обаче са единодушни, че биха участвали в такива проекти, стига да се намери адекватна форма за начина на финансиране. Никола Абаджиев, председател на БАДДПО, поясни, че конкретно писмото не е съгласувано с асоциацията, но многократно е било обсъждано желанието на компаниите да участват в инфраструктурни проекти. Изпълнителният директор на ПОК "ДСК-Родина" Станислав Димитров обясни, че по този начин цената на финансирането ще е по-ниска за държавата, а изпълнителният директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова посочи, че това е въпрос на решение, включително и от страна на държавата. Според нея такива проекти са добра възможност, но зависи и каква възвращаемост ще донесат. От ПОД "Лукойл Гарант-България" обясниха, че възниква и въпросът за доходността, която трябва да е минимум 6%, тъй като най-малкото стандартните банкови депозити носят около 5%. Павел Соколов, директор на ПОАД "ЦКБ-Сила", заяви, че принципно е съгласен с подобни възможности за инвестиции, тъй като при такива проекти има държавна гаранция. Според Анастас Петров, началник "Управление на инвестиции" в "Ай Ен Джи ПОД", фондовете не са инвеститори от типа "венчър капитал" и не могат да финансират стартиращ бизнес чрез дялово участие в непублични дружества или чрез кредитиране поради твърде високия риск. Според него трябва да се намерят подходящи финансови инструменти за инвестиции чрез капиталовите пазари. Директорът на ПОК "Съгласие" Милен Марков обясни, че обсъжданата идея е била финансирането на подобни проекти да става с инструменти, в които дружествата да могат да инвестират. На този етап кодексът за социално осигуряване разрешава инвестиции в акции и облигации - това на практика означава, че ако се създадат компании по проектите, те могат да емитират книжа, които пенсионните фондове да купят.

управлявани активи - 2.7 млрд. лв.

печалба - 74 млн. лв.

брутен премиен приход - 202 млн. лв.

печалба - 37 млн. лв.

брутен премиен приход - 67.7 млн. лв.

печалба - 8.7 млн. лв.

застрахователни резерви - 150 млн. лв.

активи - над 705 млн. лв.

активи - 1.5 млрд. лв.

печалба - 19.2 млн. лв

кредити - 731 млн. лв