Личният контрол на президента Си Цзинпин върху Народноосвободителната армия на Китай не се увенчава с очаквания успех, антикорупционната кампания продължава - това са доминиращите в последните дни тълкувания, след като стана известно разместването по висшите нива на армията.

В избора на нови ръководители на обособените като отделни войски едва през 2016 г. ракетни сили на НОА, които контролират ядрения арсенал на страната и конвенционалните (включително способните да достигнат Съединените щати междуконтинентални балистични) ракети, наблюдатели виждат сигнали за най-голямата чистка от години.

Подобно на външния министър Цин Ган, командващият Ракетните сили Ли Ючао липсваше от публичното пространство седмици наред. За около седмица през юли двамата един след друг бяха сменени.

Бившият зам.-командир на флота Уан Хоубин поема Ракетните сили, а Су Сишън, преди това във Военновъздушните сили, поема ролята на политически комисар (отговаря за партийните директиви). И заместникът на Ли Ючао не се виждаше в публичното пространство; всички тези отсъствия напомниха за кампанията за изкореняване на корупцията, започнала преди десетилетие. Появи се информация и за поне трима изчезнали действащи и бивши кадри на ръководството (бившите заместници на Ли, Лю Гуанбин и Джан Джънджун и заместникът му У Гуоухуа), но тя не бе потвърдена.

Символично решението съвпадна с 96-ата годишнина от формирането на армията, чийто зародиш е във фракция, включила се в бунт срещу националистите ("Гуоминдан", днес управляващи Тайван) през 1927 г., преди комунистически Китай.

В решението да не се съобщават причините за рокади няма нищо необичайно по китайските стандарти.

И "Саут чайна морнинг пост" писа за разследвания срещу Ли и двама други високопоставени командващи, водени от военното звено за борба с корупцията; във "Файненшъл таймс" информацията е по-скоро за разследване за изтичане на военни тайни.

В публикацията се чуват и други мнения като "съкрушително публично унищожение" за ракетните сили, сигнал, че Си не е уверен в способността им да контролират кадрите си.

Най-малкото нередности с ракетите "застрашават оцеляването на ККП". За него остава отворен въпросът, ако корупционните практики остават вкоренени в армията, с какво нарушение генералите от Ракетните сили са прекрачили границата.

Китайският президент, осигурил си тази година безпрецедентен трети мандат като лидер, вижда правото си да действа предвид факта, че в йерархията армията е под партията.

При това Си може да съсредоточава у себе си лично контрола над въоръжените сили: както отбеляза в скорошно изследване експертът в China Aerospace Studies Institute Родерик Лий, Си постепенно отнема контрола от други представители на комунистическата партия над военните през последните години, включително отстранявайки "играчи от гражданския сектор, които исторически имаха пряко или непряко влияние върху армията".

Освен това през октомври близък до него генерал, 72-годишният Джан Юси, бе повишен като първи заместник-председател на Централния комитет, независимо от някогашното неписано правило, че членове на Централния комитет се оттеглят преди 68-годишна възраст.

Вестникът нарича назначаването на нови командващи от други части на армията "рязко отклонение от традицията", и то в най-деликатния клон на НОА. Според Джоел Утноу, изследовател в Университета за национална отбрана, изборът на човек с нулев опит по същество в този конкретен клон е "на практика безпрецедентен".

Кадровата промяна може да повлияе на всеки следващ ход при потенциален конфликт с Тайван, който Китай иска да овладее и за чието завземане (наричано "обединение") не изключва употреба на сила, ако се наложи. При война конвенционалните ракети с голям обсег на ракетните сили могат да се насочат към американски бази и самолетоносачи в западната част на Тихия океан, докато балистичните им ракети с малък обсег могат да се насочат към Тайван.

Ракетните сили могат както да нападат, така и да възпират. Китай разширява арсенала си и вероятно ще изпълни целта да разполага с над 1000 балистични ракетни установки до 2028 г.

Събитията в Ракетните сили, обобщава Джеймс Палмър, не показват, че Китай се подготвя за инвазия в Тайван, макар някои напуснали родината китайци да говорят тъкмо за това. Проблемът е, че военната готовност постоянно създава тревога, а страховете, че корупцията ще унищожи страната, са отпреди векове. "Може би китайските регулатори трябва да внимават за скъпи домове във формата на бойни глави."