Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
"Заека богат" на Джон Ъпдайк (откъс)
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Заека богат", с автор Джон Ъпдайк, предоставен от Издателство "Кръг"
Дизайнерски издания на "Заека богат" и "Заека се укроти" затварят култовата тетралогия на Ъпдайк. Двата романа са носители на награда "Пулицър"
Последните два романа от култовата Заешка тетралогия на американския писател Джон Ъпдайк излизат в нови издания на български. След успеха на първите две книги - "Заеко, бягай" и "Заека се завръща", които "Кръг" пусна миналата година за 90-годишнината от рождението на автора, този месец читателите ще се насладят на "Заека богат" и "Заека се укроти".
Двата тома ще са в книжарниците съответно на 15-и и на 23 август след близо 20-годишно отсъствие. Но чакането си струва, уверяват издателите, защото сега познатите преводи на Екатерина Мачева и Елка Виденова са ревизирани, а оформлението на Дамян Дамянов провокира с модерната си визия. Подредени една до друга, кориците на книгите пресъздават кръга на баскетболна топка и насочват към биографията на знаковия литературен герой.
"В гимназията Заека се изявява като баскетболна знаменитост, но след този бляскав житейски старт трябва да се примири със своята незначителност на най-обикновен бял американец, било като работещ в универсален магазин или като продавач на автомобили" - споделя доц. д-р Александра Главанакова в послеслова, който пише специално за новите издания. Текстът на преподавателката по американска литература и култура от Софийския университет е поместен във финалния том "Заека се укроти" и затваря цялата тетралогия.
Четирите романа за Хари Енгстръм - Заека, представляват хроника на няколко десетилетия, между 50-те и 90-те години на XX в., от живота на мъж от средната класа в Щатите. Героят е метафора на американската култура, но чрез него Ъпдайк не прави политически изявления, а дълбае в психиката и слабостите на човека. Заека е антигерой: роб на похотта си, сексист, мързелив и неуспешен както в брака си, така и в бизнеса. И все пак става симпатичен и близък на всеки, който се е запознал с него. Авторът го превръща във велик пророк, в призма, през която пречупва целия живот.
"Забавен, проницателен и дяволски интелигентен", както пише за романа "Бостън Глоуб", "Заека богат" ни пренася десет години след събитията от втората книга. Хари вече е мъж на средна възраст и се е замогнал, наследявайки автомобилния бизнес на покойния си тъст. По всичко личи, че е дошло времето, в което да се наслаждава на живота.
Но грешките от миналото не спират да го преследват и този път изникват под образа на младо момиче - копие на някогашната му любима Рут. Възможно ли е това да е негова незаконна дъщеря? Междувременно своенравният му син Нелсън се завръща у дома и изглежда, сякаш върви по стъпките на баща си...
Блестящият финал на неговия живот четем в "Заека се укроти". Хари вече има сърдечни проблеми, жилище във Флорида и второ внуче. Синът му се бори с наркотична зависимост, снаха му Пру се държи провокативно, а миналото живее в ума му и сякаш е готово да се повтори. Бъдещето му е несигурно като това на Америка. Какво остава на Заека тогава? Кое би било последното му бягство? И ще има ли такова изобщо?
Тетралогията, която оставя най-значима следа в богатото творчество на Джон Ъпдайк, му донася множество награди, сред които цели два "Пулицър"-а - именно за третата и четвъртата книга. Освен тях със знака на "Кръг" може да се чете и друга творба на американския модерен класик - "Книгата на Бек" е вдъхновена от обиколката му в Източна Европа и съдържа самостоятелен разказ за запознанството му с Блага Димитрова.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Заека богат" на Джон Ъпдайк
Останал без бензин, Заека Енгстръм стои зад прашните прозорци на автосалона на "Спрингър Мотърс" и размишлява, наблюдавайки движението по шосе 111, което сега е доста по-ненатоварено, отколкото навремето. На целия шибан свят му свършва бензинът. Но те няма да го хванат, все още не, защото на пътя няма друга бричка, която да се движи по-добре от неговата тойота, ползваща преференциални цени за сервиз. Прочетете "Консюмър Рипортс", априлското издание.
Само това е нужно да каже на хората, които идват. А те наистина идват, хората започват да се отчайват, осъзнават, че великото американско пътуване е към своя край. Бензинът струва деветдесет и девет долара и девет цента за галон и деветдесет процента от бензиностанциите ще бъдат затворени за почивните дни. Губернаторът на щата Пенсилвания призовава за продажби от минимум пет долара, за да спре паническото увеличение.
Шофьорите не могат да си набавят дизелово гориво за собствените си камиони, наскоро имаше един инцидент точно в областта Даймънд по "Потсвил Пайк". Хората обезумяват, доларите им се топят и те харчат, като че ли утре ще се мре. Той ги убеждава, че когато си купят "Тойота", все едно обръщат парите си в йени. И те му вярват. Сто и дванайсет коли, нови и втора употреба, смениха собственика си през първите пет месеца на 1979 година, заедно с осем короли, пет корони, луксозното комби и онази селика, за която Чарли каза, че изглеждала като кола на сводник - всичките продадени през първите три седмици на юни, със средна печалба от осемстотин долара на продажба. Заека е богат.
Той притежава "Спрингър Мотърс" - една от двете агенции на "Тойота" в областта Брюър. Или по-скоро притежава половината заедно с жена си Джанис, а майка ù Беси се е вкопчила в другата половина, която наследи, когато старият Спрингър умря преди пет години. Но Заека се чувства, като че ли той притежава цялата фирма, появява се в автосалона всеки ден, преглежда документацията и ведомостите, разхожда се с чистия си костюм из сервизното и склада, където мъжете работят изцапани с грес, и поглеждат от осветените с крушки двигатели с побледнели очи като от някакъв подземен свят, докато той създава контакти с хората, с общността.
Той е звездата и опората на тези двайсетина работници и сто хиляди квадратни метра работна площ, които изглеждат като широка сянка зад фигурата му. Стената, облицована с ламперия, имитираща дърво, около вратата към кабинета му са накачени рамки със стари изрезки и портрети на отбори, включително и на двата победили на окръжното първенство, от дните му като баскетболен герой преди двайсет години - не, вече повече от двайсет и пет години. Изрезките пожълтяват дори под стъклото, явно химията на хартията действа и без контакт с въздуха, нещо като растящото петно на греха, с което хората навремето ни плашеха.
ЕНГСТРЪМ ОТБЕЛЯЗВА 42 ТОЧКИ. Заека повежда "Маунт Джъдж" към полуфиналите. Закачването на тези изрезки, възкресени от тавана, където родителите му са ги пазели дълго време в тетрадки, чиито корици се разпадаха като змийска кожа, беше идея на Фред Спрингър, заедно с онази фраза, която гласи, че репутацията на всяко бизнес представителство е сянка на човека, който стои отпред. Съзнавайки, че умира, дълго преди това да се случи, Фред подготвяше Хари да стане този човек. Трябва да си спомняме за мъртвите с благодарност.
Преди десет години, когато Заека беше съкратен като линотипер* и отново се събра с Джанис, баща ù го взе като продавач и когато подходящият момент настъпи пет години по-късно, беше така добър да умре.
Кой би си помислил, че този дребен като птичка, нервен човечец ще получи масивен инфаркт? Хипертония: здравето му беше разклатено поне от двайсетина години. Обожаваше солта. Обожаваше да защитава републиканците, а когато Никсън не му остави какво повече да каже, той получи нещо като пристъп.
Всъщност изкара цяла година в болница "Форд", но кожата на лицето му се опъваше все повече, а червените петна, където скулите и костите на челюстта му напираха отдолу, ставаха все по-ярки. Когато Хари го погледна така начервен в ковчега, осъзна, че е трябвало да очакват смъртта му - мъртвият Фред не изглеждаше много по-различно.
Джанис и майка ù се държаха така, че човек би си помислил, че някой като принц Валиант и Мойсей е хвърлил топа. Може би Хари беше закоравял от факта, че погреба и двамата си родители. Той погледна в ковчега, забеляза, че косата на Фред е сресана в грешната посока, и не почувства нищо. Хубавото на мъртъвците е, че освобождават място.
Докато старият Спрингър все още се перчеше наоколо, животът във фирмата беше тежък. Караше хората да работят до късно, държеше автосалона отворен през тъмните зимни вечери, когато дори снегорините не се движеха по шосе 111, непрекъснато мърмореше с онзи писклив глас за изпълнителните правила и печалбата, и обслужването на клиентите, и за това, че някой механик е оставил отпечатъци от пръстите си по волана на някоя таратайка или си е забравил фаса в пепелника.
Когато беше наоколо, сякаш всички работници се опитваха да изпълнят някаква огромна кожа, за която Спрингър мечтаеше, хвърляйки цялото си време и енергия за идеалната компания "Спрингър Мотърс". Щом той умря, тази кожа се превърна във втора кожа за Хари, в която той се чувстваше удобно. Сега, когато е цар на компанията, тя много му харесва; четирите декара асфалт, миризмата на новите тойоти, която се усеща дори в рекламните брошури, които "Тойота" изпраща от Калифорния, в изпрания с шампоан мокет, в пожълтяващите изрезки за баскетболни постижения по стените, табелите с надпис КИВАНИС И РОТАРИ И "С ОТ С" и трофеите на високия рафт, спечелени от отборите на Малката лига, които бяха спонсорирани от компанията; в просторния мир на това квадратно мъжко място, освежавано от момичетата в счетоводството и рецепцията, които идват и си отиват под ръководството на старата Милдред Круст, и в малките визитки, на които пише ХАРОЛД С. ЕНГСТРЪМ - ГЛАВЕН ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Човекът отпред. Нещо като център, където той е нападателят. Когато стои там в собствената си кожа и хвърля сянка, Хари се чувства почти свободен. Колите се продават сами, това е неговата философия. Рекламите на "Тойота", които непрекъснато се излъчват по телевизията, грабват съзнанието на хората. Харесва му да е част от всичко това; харесва признанието на обществото, което, след като завърши гимназията, гледаше на него отвисоко, като на боклук.
Мъжете от клубовете "Ротари" и "Чеймбър" се оказваха момчетата, с които тогава играеше на топка, или пък техните грозни по-малки братя. Харесва му да има купища пари; в собствените си представи той е едър, любезен и добър човек, висок метър и деветдесет и тежък около сто килограма, вече с талия сто и пет сантиметра, както се опита да му каже продавачът на костюми в "Крол", преди Хари да си глътне корема, а продавачът неохотно да пристегне метъра още малко.
Сега избягва да се оглежда в огледало, а преди обожаваше да го прави. Лицето от далечното минало, с късо подстригана коса, тясно лице и сънени хищни младежки очи, което го гледа от лъскавите снимки на отбора, прозира в сегашното му лице като металните пръчки на предната решетка на кола. Носът му е все още малък и прав, очите му може би не са толкова сънени.
Въздългата добре оформена коса покрива крайчетата на ушите му и прикрива оредяването по слепоочията. Той не харесва особено хипи културата с всички нейни наркотици и заобикаляне на закона, но харесва възможността да си пусне косата по-дълга от онези стари моряшки подстрижки и да я остави да се къдри естествено. Образът му в огледалото за бръснене представлява същинска гора от сплъстени и отпуснати кичури, които виреят върху брадичката му по начин, нетърпящ намеса. И все пак животът е сладък. Така казваха старите хора и когато беше млад, той се чудеше какво имат предвид.
*Работник в печатница. - Бел. прев.
