През последните няколко години се наблюдава спад на младежката безработица в България. Данни на Евростат сочат, че през януари 2023 г. тя е била 8,6%, което е значително подобрение спрямо 13,6% през януари 2022 г. Въпреки това проблемът с младежите, които не работят или не се обучават, продължава да бъде предизвикателство и проблем, предвид нуждата от квалифицирана работна ръка в България. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2020 г. процентът на безработните млади хора в България е сред най-високите в ЕС - 18% при средно 14% за Европа.

Достигането до неактивните младите хора и активирането им на пазара на труда е един от основните приоритети на националната Агенция по заетостта (АЗ), която предоставя различни инициативи и програми за младежка заетост. Според оценката на АЗ, някои от редица културните и социални фактори, които са свързани с високите нива на младежка безработица сред младите хора са:

Тези тенденции са устойчиви във времето и са причина за постоянно високия брой на младежите, които не са активни на пазара на труда. Анализ на Евростат по темата разкрива, че голяма част от безработните млади хора в България са част от социално уязвими групи, включително жени, етнически малцинства и хора с увреждания. През 2021 г. коефициентът на безработицата сред жените е бил 20,9%, а този сред мъжете - 14,5%.

Основните инструменти, които българското правителството използва за справяне с младежката безработица, са субсидиите за подпомагане на работодателите при наемането на персонал и предоставянето на различни обучения за професионална квалификация. Повечето от безвъзмездните средства за насърчаване на трудовата заетостта осигуряват трудов стаж на пълно работно време за период от 3 до 6 месеца, а субсидиите, които се отпускат за работодатели, които наемат трайно дългосрочно безработни лица, се предоставят за период до 12 месеца.

Съществуват институционални и донорски оценки на такъв тип инициативи и програми, въпреки че отсъства последователност в анализа, както и качествени заключения на базата на различни видове данни. Инициативите, финансирани пряко от държавния бюджет, се характеризират с оценки, които дават по-ограничени заключения относно качеството и ефективността им. За разлика от тях програмите, финансирани от Европейския социален фонд по линия на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР), се отличават с по-голяма изчерпателност. Оценките, финансирани по програма ",,Еразъм+" на Европейската комисия, са непоследователни, сравнително редки и понякога със съмнителна обективност. Тези оценки са от решаващо значение за натрупване на институционален опит при оценки на инициативиза обучение и за устойчивостта им на съответната инициатива, за прозрачността и мобилизирането на бъдещо финансиране.

Центърът за изследване на демокрацията направи оценка на програмата "Старт на кариерата" - инициатива за заетост в България, която се нарежда сред на-добрите подобни механизмиинициативи. Програмата е ежегодна и се провежда от 2003 г. насам. Насочена е към наскоро завършили висшисти, без професионален опит в сферата си на образование, които изпитват затрудненията при намирането на работа, която да съответстваща на техните знания и умения.

Целевата група на програмата "Старт на кариерата" са младежи на възраст до 29 години, завършили висше образование без трудов опит, които са регистрирани в бюрата по труда (под шапката на Националната агенция по заетостта). В програмата се предоставя възможност на бенефициентите да бъдат наети на работа и да придобият професионален опит в публичната администрация (на национално, регионално и местно ниво) за период от 12 месеца.

Въпреки че програмата има сравнителен успех, през последните няколко години броят на кандидатите за участие в нея намалява. Сред основните причини за тази тенденция са

1) ниското месечно възнаграждение

2) продължителната процедура за кандидатстване и подбор

3) липсата на информационни кампании или други промоционални дейности, които да популяризират и направят програмата по-видима сред целевата й група.

За да се засили интересът към програмата, трябва:

Такива усилия следва да се осъществяват в сътрудничество с медиите и висшите учебни заведения (чрез техните кариерни центрове).