Отказал се от хвърлянето на домати по парламента заради неефективност на "конвенционалните средства" - така той нарича протестите с издигане на лозунги и гражданско неподчинение. Първо го арестували често, съдът го оневинявал, после спрели да го задържат - "вече не ме забелязват". Останали му неконвенционалните средства - като гладната стачка...

Роден през 1951 г. в Стара Загора, завършил Руската гимназия, учил руска филология, завърнал се в Стара Загора, работил като преводач, преподавател, напускал, работил в завод, връщал се пак на културното поприще, писал стихове и епиграми... И най-вече четял.

Точно от сатиричните стихове започват проблемите му с властта. Приятели донасят за тях където трябва. За пръв път е задържан от милицията през 1985 г. "Чудеха се какво да ме правят", казва Колев. Изобретателен е - изпраща следващата си сатирична поема на Тодор Живков с обратна разписка и наистина получава разписката. Когато милицията идва да прави обиск и да търси новата поема, Босия им казва: "Тодор Живков не ми написа, че е обиден, вие за какво сте обидени." При всяко задържане го дават на съд за нарушаване на обществения ред (по Закона за Народната милиция), но не могат да го осъдят.

Прякора му го дала ДС. Когато найлоновите чорапи залели пазара, той получил алергия и започнал да ходи без чорапи. Дотогава - средата на 80-те години, приятелите го наричали Професора, понеже много четял. На една поредна справка в ДС в Стара Загора офицерът му казал, че вече му викали Босия и го питал дали му харесва. Страшно ми харесва, отвърнал. Онзи се зачудил.

Опитът да бъде даден на съд заради създаването на "Подкрепа" по глава първа от НК - за противодържавна дейност, не успява. Осъден е по чл. 40 от Закона за Народната милиция на интерниране в Бобов дол за година и половина. Той обявява гладна стачка и на 34-ия ден от нея присъдата му е отменена.

В интервю пред Георги Станков за канала в youtube "Най-добрите каузи" Босия казва, че времето, прекарано в арестантските килии - в Старозагорския затвор, в Софийския и в Главно следствено управление, е изградило неговия съпротивителен манталитет.

Може да се спори дали оставка на министър може да бъде цел и краен залог на една гладна стачка. Но самото искане на оставка на транспортния министър е обяснимо и основателно - публична тайна е не само организираната от десетилетия корупция в пътната агенция, но и това, че парични потоци от нея пълнят партийните каси на управляващите партии, особено пред избори. Но животът е дар и победата на духа не зачерква неговата ценност.

Това, че не умее да се държи прилично, Николай Колев-Босия го показа и с реакцията си към добронамереното писмо на президента Радев до него.

Но той винаги е бил непривичен, или направо неприличен, дисидент - и преди, и сега. Босия никога не би бил поканен на среща като например прочутата закуска с френския президент Митеран през януари 1989 г... Нито политическият затворник с най-дълъг стаж зад решетките Илия Минев, създателят на Независимото дружество за защита правата на човека; нито поетът дисидент Петър Манолов, секретар на същото дружество, екстрадиран от България през май 1989; нито Едуард Генов - единият от тримата студенти, които през 1968 написаха и разпространиха позиви срещу военната инвазия в Прага; нито някой от българските турци, които, едва излезли от затвора, се присъединяваха към Независимото дружество за правата на човека... Те бяха неподходящи за такава среща. Дори и след 10 ноември 1989 такива като Босия бяха възприемани като роднини, от които се срамуваш да не изтърсят нещо, което да наруши добрия тон на съпротивата - тона, който официалните дисиденти успяха да опазят дори в тоталитарните времена.