Документалната лента е посветена на Соломон Аладжем - един от големите благодетели на дунавския град.
Соломон Аладжем не напуска Видин през 1948 г. и не се преселва в Израел, защото Видин е градът на сърцето му.
През 1922 г. той открива първото звуково кино в града - "Кале", в което влага значителни за онова време капитали. Пословично честен и демократ по убеждения, Соломон Аладжем дава всичко от себе си за просперитета на града - освен кино, строи училище, дарява средства за паметници, основава колоездачно и просветно дружество. Пише история на Видин и спомени за художникa Жул Паскин, който е негов връстник и съученик.
След 9 септември 1944 г. имуществото на Соломон Аладжем е национализирано. Няколко години преди да почине - през 1976 г. на 91-годишна възраст - пише писмо до общината, в което разказва за всичко, което е направил за Видин, като нарича това писмо "Моята изповед".
