"Иване, кажи си, те ще те разберат", каза преди доста вече години президентът Стоянов на премиера Костов, а ехото от недомлъвката продължава да тътне и до днес. Мнозина даже още вярват, че тази реплика е отприщила срива на СДС - понеже Иван така и не си каза кои са корумпираните около него и защо ремонтира кабинета по средата на мандата. А после Симеон Сакскобургготски само е доразбил вече "разбитите авари" (другата реплика на Стоянов, която предзнаменува собствения му срив за втори мандат).

Първанов пък втори вече премиер не ще да призове да си каже каквото и да било. Дори и като батко на израсналия под негово крилце Сергей Станишев, който вече преполови мандата. Аварски синдром?

Шеста поредна година мълчанието е злато, наричано още от президента "политическа стабилност". А премиерът Станишев става все по-прилежен ученик на предшественика си - мълчи като комунист на разпит и гледа позитивно в светлото бъдеще. И проговаря едва след дъжд качулка - след като учителската стачка е набрала ход, след като бюджетният излишък форсмажорно е раздаден, след като ЕС е спрял парите за пътища заради корупция и конфликт на интереси във фонд "Републиканска пътна инфраструктура"...

С какво друго да се компенсира това тежко мълчание, освен с обилно говорене от върха на президентската камбанария. С едно супер риалити шоу от близо 3 часа и половина по държавната телевизия в чест на първата годишнина от втория мандат на Първанов. Активни граждани питат по телефона и чрез mms-и, журналисти задават въпроси по йерархията "мерцедес - москвич", от Валерия Велева до "Тв Европа", президентски секретари,

Само го няма мащабът на Путин с подвижните телевизионни станции, разпънати по площадите от Мурманск до Владивосток и събрали около себе си митинги от възторжено население, напиращо с добродушни въпроси към любимия президент. Все пак не върви задунайската губерния още от първия път да копира големия брат. Но след като бъде отчетен големият успех на начинанието, за втората година от втория мандат държавната телевизия може да строи РТВЦ-ата в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград и да осигури и визуално общонародния декор на президентската говорилня.

А тя беше такава не само по продължителност. Първанов не каза нищо, което да не е казвал или да не е можел да каже и преди. И нищо, което да заслужава специален тържествено-народен формат.

Нима на гражданите ще им олекне, ако и президентът им каже, че знае, че се чувстват политически непредставени от институциите? Или ще му повярват, че "корупцията в политическия живот се запазва" (ти да видиш, даже хич не расте?!), "въпреки усилията за нейното ограничаване, въпреки настойчивото действие на определени власти, за което имаме факти и от последните дни" (какъв героизъм наистина - хванаха най-сетне двама пътни началници с 50 000 лв., но дълго ще проверяват дали шефът на пътния фонд има конфликт на интереси с поръчките за десетки милиони за брат си).

Президентът предложи част от депутатите (не искал да предрешава броя) да се избират мажоритарно, а партийните листи да се пренареждат от избирателите. Ако парламентът се ослуша за въвеждането на тази смесена избирателна система, Първанов щял да поиска референдум за нея, и ако пак се ослуша - сам да организира подписка за всенародно допитване. Поиска и втора изборна бариера от 0.5-1%, която да заличи малките фантомни партии, изчистване на мъртвите души от списъците, забрана фирми да спонсорират партии. Едва ли в страната остана разумен човек, който да не би поискал всичко това. Дори и партиите, и то от различни цветове, изглеждат вече узрели за подобни реформи в изборното законодателство. Проблемът обаче не е, че идеите на президента не са оригинални и че едва ли ще срещнат сериозна политическа съпротива. Проблемът е, че това беше основният акцент в юбилейното слово на Първанов, както и той сам го определи, а този акцент засяга единствено следващото управление на страната. Болести на политическия модел у нас държавният глава никъде не вижда в рамките на сегашния парламент, тройната коалиция и правителството. От думите на Първанов излиза, че най-голямото достойнство на сегашната власт е, че

Защото не се задавала икономическа катастрофа като през 1996-1997 и мнозинството нямало да падне под 130 гласа. И че изобщо управлението ще е успешно, ако доизкара мандата си, както успешни са били и предишните две правителства само защото са изкарали цял мандат.

След като държавният глава не вижда никакви фундаментални проблеми пред управлението в момента, единствените послания към него могат да са неполитически и строително-съзидателни - за нова сграда на Националния исторически музей и нова голяма спортна зала в София, за която общината и ДАМС отдавна не могат да се разберат къде точно и с какви пари да построят. Първанов обаче вече има гениална идея - да се инвестира част от следващия бюджетен излишък в тази зала. Достойно ест - нали самият той е много спортен човек и талисман на националния отбор по волейбол.

За втората половина от мандата си президентът оставя и искането за "леко" увеличение на президентските правомощия. (Дали пък няма да се сети да предложи и закриването на напълно безсмисления пост вицепрезидент.) И едно по-конкретно искане - държавният глава да може сам да свиква референдум. И ако парламентът откаже, Първанов отново ще инициира референдум (вероятно и до саможертва с подписка) за правото му сам да свиква референдуми, както и за някои други нови правомощия, за които сега само загатва. Това обаче щял да направи по-нататък, "за да няма съмнението, че има някакъв личен мотив, че аз бих се възползвал във времето, което ми остава, от подобна редакция". Този аргумент изглежда или много безсмислен, или съвсем неискрен. Иначе защо изобщо Първанов говори за разширяване на пряката демокрация, защо сам се критикува, че не е бил "устойчив" в намерението си да свика референдум за ЕС, и какво по-нормално от това да реализираш идеите си във "времето, което ти остава", а не за следващия, чужд мандат? Президентът обаче може и да е неискрен, че няма личен мотив - втората половина от мандата му ще съвпадне със следващото управление. Което според собствените му очаквания ще бъде на "коалиция с още по-несъвместими елементи от сегашната". Тъкмо тогава

и възможността да свиква референдуми и евентуално техните решения да имат задължителна сила за парламента ще го превърне в изключително силен институционален фактор на политическата сцена. А идеалният вариант е сегашният дружески за него парламент да гласува новите правомощия в края на мандата си. Ако пък не, Първанов сам ще си организира подписка за тях при следващия, неочертаващ се толкова дружески парламент.

Останалото в президентското токшоу може да мине под рубрика сюрреалистични очевидности - армията е неконкурентоспособна на пазара на труда. Или магико-реалистични съобщения - Първанов и правителството изиграли в преговорите за "Южен поток" антимосковски гамбит, както Веселин Топалов срещу Крамник. Или научно-фантастични сигнали от хиперпространството - че до 2015 - 2020 г. България трябва да стане една от страните с високи доходи в ЕС, както повелява поръчаната от президента на учени от БАН и вузове Стратегия за ускорено икономическо развитие на България.

Но най-голямата очевидност е, че в името на политическата стабилност президентът Първанов се нагърбва с ролята на въздушна възглавница за добутване на мандата докрай на създадената под негов патронаж тройна коалиция. Той обилно ще обговаря мълчанието й, за да играе ролята на изпускателен клапан за "някои слабости и недъзи в обществото". Но ако всички разбират смисъла на този излишен шум, сигурно ще се отнесат с по-голямо разбиране към президента, ако той просто замълчи.

*Авторът е зам. главен редактор на zagrada.bg