Превенцията струва по-малко от поемане на щетите след бедствията, обяви хидролог

Превенцията срещу бедствия струва пъти по-малко, отколкото след това възстановяването на щетите, а и спасява животи. Могат да се приложат природни средства за борба с тези явления, да се прилагат хидроложки компютърни модели и системи за ранно предупреждаване.
Това коментира пред БНР проф. Емил Бурназки, хидролог от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
Посочи, че природните средства, които могат да се приложат, са изграждане или възстановяване на крайречните заливни равнини, както и изграждане на басейни, които да задържат високите води и след това регулирано да се изпускат.
Посочи, че повишението на температурите напоследък, което се смята, че е в резултат на климатичните промени, влияе най-вече на водните ресурси. Такива са индикациите от гледна точка на учените. Според тях водните ресурси са най-уязвими от всички други природни ресурси.
Той подчерта, че може да се очаква зачестяване на явления, подобни на тези, които доведоха до водното бедствие по Южното Черноморие. |
Прогнозата на хидролога е, че Източнобеломорският район, с център Пловдив, както и Черноморският район "ще изпитат определен воден стрес в бъдеще":
С климатичните модели, използвани от учените, за да прогнозират вероятни сценарии, се предсказва за нашата територия, че до 2050 г. температурата може да се повиши с около 1.5 до 3 градуса, а до 2080 г. - с 4 градуса, което ще повлияе на водните ресурси значително, обясни той.
Може да се окаже, че общите водни ресурси в България може да намаляват, да има воден стрес.