Президентът на републиката е ключ за разбиране на българския конституционен модел. Около това разбиране в конституционноправната наука се обединяват учени както непосредствено след приемането на Конституцията през 1991 г. (Борис Спасов, Стефан Стойчев), така и в по-ново време (Георги Близнашки, Пламен Киров).

Ролята и правомощията на президентската институция предизвикват доста спорове през годините. Така се преминава от политическата теория и практика за държавен глава с правомощия от президентски и полупрезиденски режим (дебати на Националната кръгла маса - 1990 г.; ревизирана Конституция 1990-1991 г. и мандата на д-р Желю Желев (1990-1991); възгледи на съветника на д-р Желев след 1991 г. проф. Франсоа Фризон-Рош и неговия труд "Полупрезидентският модел" като инструмент на прехода в посткомунистическа Европа. България, Литва, Македония, Полша, Румъния и Словения"; инициатива за провеждане на национален референдум с въпрос "Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?", започнала на 23.01.2023 г. по инициатива на Инициативен комитет с председател Станислав Трифонов и прекратена на 28.04.2023 г.) през слаб президент в парламентарна република (СДС през 2002 г. представя "24 идеи, които ще променят България") до умерено силен президент при хибриден, асиметричен и динамичен конституционен модел (доминиращо мнение в конституционната теория, представено от Пламен Киров в монографията "Президентът в българския конституционен модел" (2004 г.).

В раздел I "За нов парламент" и раздел II "За укрепване на изпълнителната власт" има предложения за съществени промени в политическата система, които са изисквали свикване на Велико народно събрание и малко по-късно е постановено Тълкувателно решение № 3 от Конституционния съд на 1 април 2003 г. Предложението е било в контекста на цялостна промяна в политическия триъгълник "парламент-правителство-президент". Така Народното събрание следва да се разпуска, ако не е способно да излъчи кабинет /предложение № 7/ (предполагам, че опитът за съставяне на правителство следва да е само един спрямо съществуващите три в чл. 99 от Конституцията). Да се премахне служебното правителство при предсрочни избори, като ги провежда правителството в оставка (извежда се от предложение № 8).

На 23 юли 2023 г. "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) представиха предложения за промени в Конституцията, сред които като служебно правителство президентът да назначава (по-коректно утвърждава) правителството в оставка (изменение на ал. 5 от чл. 99).

В официално депозирания проект за изменение и допълнение на Конституцията (ЗИД на Конституцията, № 49-354-01-83 от 28.07.2023 г.) редакцията на чл. 99, ал. 5 вече е модифицирана. Предлага се президентът да е обвързан с кандидата за "служебен" министър-председател (председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка) и с неговите предложения за министри в служебното правителство (служебният министър-председател предлага членовете на служебното правителсгтво). Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерски съвет, който е предложен от по-рано определения за служебен премиер, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва предсрочни избори за ново Народно събрание в срок до 2 месеца след назначаване на служебното правителство, а Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на (предсрочните - б. м.) избори. В систематична връзка с чл. 99, ал. 5 е предложената нова ал. 4 в чл. 64, че с конституирането на новоизбраното Народно събрание се прекратяват пълномощията на предишното.

Обсъжданията по принцип на конституционните промени още не са започнали, но вече се чу глас за още по-съществено ограничаване на конститутивните правомощия на президента на законово ниво (н. пр. Явор Божанков от ПГ на ПП-ДБ).

Може да се прогнозира, че сред "горещите" въпроси в предстоящите конституционни промени ще са конституционната уредба на националния празник (поради геополитически сблъсък на местно ниво), ролята и мястото на президента при политическа криза, прераснала в парламентарна (политическо противопоставяне между държавния глава и представители на конституционното мнозинство), и "разчленяването" на Висшия съдебен съвет (поради възражения, че е в компетентността на Велико народно събрание по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията - "промени във формата на държавно управление"). Националният празник не е същностен въпрос, който задължително трябва да влезе в Основния закон и може да отпадне след първото гласуване на проекта, за да не тежи при търсене на по-високото квалифицирано мнозинство за второто и третото гласуване. "Разчленяването" на ВСС е в ядрото на конституционната ревизия и върху него следва да се съсредоточат в бъдеще усилията при провеждане на професионалния диспут.

В теорията (Емилия Друмева) се говори за три вида правителство, под общото наименование "Министерски съвет". Това са парламентарно /формирано/ правителство (парламентарен кабинет), правителство в оставка (то е парламентарно избрано, но е излязло в оставка пред Народното събрание - новоизбраното при пълен 4-годишен мандат или предсрочно)3, и служебно правителство.

Служебното правителство (cabinet d'affaires, от фр.) като правна фигура се споменава само в Глава четвърта "Президент на Републиката" (чл. 99, ал. 5 и 7, и чл. 102, ал. 3, т. 1 от Конституцията). То е особен вид правителство, защото назначаването му се налага, когато усилията за формиране на парламентарно правителство и предвидените процедури не са дали успешен резултат, а е необходима непрекъсваемост при упражняване на държавното управление. В сегашната си редакция чл. 99, ал. 5 от Конституцията предвижда, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът на републиката назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, които да бъдат проведени в срок до два месеца (три взаимносвързани действия в определена последователност и съответно издадени укази). С назначаването на служебното правителство пълномощията на действащото правителство се прекратяват.

Едно формално сравнение между правомощията на служебното правителство и на правителството в оставка показва идентичност в компетентността на изпълнителната власт, но по-силна е позицията на правителството в оставка поради две причини. Първата е, че почти винаги има действащо Народно събрание, а втората е, че не го грози политическа отговорност, защото вече е излязло в оставка, докато противопоставянето с президента може да минава през политически контрол върху назначеното от него правителство. По правило и двете правителства, и служебното, и правителството в оставка, имат право на законодателна инициатива и подлежат на парламентарен контрол, но не и на политическа отговорност пред Народното събрание.

Основните положения, извън конституционния текст и правната теория, днес извеждаме от Раздел II "Относно правомощията и срока на служебното правителство" на мотивите, които дава конституционната юрисдикция в свое Тълкувателно решение № 20 от 1992 г. През техния обективен прочит ще може да се подобрят редакциите на чл. 99, ал. 5 и новата ал. 4 на чл. 64 от внесения проект на ЗИД на Конституцията.

Произвеждането на нови (предсрочни, б. а.) избори е средство за решаване на кризисната ситуация чрез преструктуриране на парламента и конструиране на ново парламентарно мнозинство. За да не се стигне обаче до друг режим на управление (президентски, а не парламентарен, какъвто е установеният от Основния закон), Конституцията предвижда редица гаранции, посочва конституционната юрисдикция, във връзка с назначаването и дейността на служебното правителство:

На плоскостта на конституционен текст може да се обоснове още едно конкретно ограничение, доколкото служебното правителство обикновено действа при разпуснато Народно събрание. Когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми - чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.

Според Конституционния съд не е възможно (в момента, б. а.) обаче чрез тълкуване на Конституцията да се изброят (лимитативно, б. а.) правомощията на служебното правителство. Не е възможно задължително определяне на тези правомощия чрез отделен закон. Всъщност такова изброяване не е предвидено в Конституцията за правомощията на Министерския съвет въобще. Чрез използването на т.нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания "безспорен" случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет.

Не може да бъде подкрепено (Б. Спасов го подкрепя) разбирането на Конституционния съд, че е допустимо президентът да променя и структурата на служебното правителство. Съгласно чл. 84, т. 7 от Конституцията персоналните промени и структурата на Министерския съвет се правят от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Така е в случая на министър-председател и Министерски съвет, избрани от Народното събрание. Когато президентът назначава служебно правителство, той следва да е ограничен от одобрената по отношение на правителството в оставка структура, която според Конституцията е правомощие на Народното събрание.

От представеното накратко изложение в теорията и в юриспруденцията относно служебното правителство, могат да бъда поставени редица въпроси и препоръки по предложената уредба на чл. 99, ал. 5 и във вр. с чл. новата ал. 4 на чл. 64 от ЗИД-а на Конституцията (№ 49-354-01-83 от 28.07.2023 г.). Например:

• Кой е моментът, който се счита от вносителите за "назначаване" на служебното правителство - определянето на (кандидата за) служебен министър-председател, назначаване на служебни министри от президента или избиране на служебни министри от Народното събрание след като не са назначени в 7-дневен срок от президента. Защото назначаването на служебното правителство има самостоятелно значение и е онзи момент, в който президента трябва да насрочи предсрочни парламентарни избори (до два месеца преди изборите);

• По правило служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в преимуществено в Глава пета от Конституцията. Евентуално ограничаване на правомощия на служебно правителство със закон в момента няма конституционна опора. Слагането на "пранги" на бъдещо служебно правителство, т.е. то да осъществява единствено и само "текущи дела" (т. нар. "обикновено управление", Е. Друмева) следва да мине през конституционна промяна. В сравнителноправен аспект говорим за конституционни или органични закони;

На ход е Комисията по конституционни въпроси, където тези въпроси ще могат да бъдат поставени.