Министерството на туризма отново се готви да предложи въвеждането на ваучери, които всеки здравно осигурен да може да ползва за спа и медикъл услуги. Това каза пред журналисти заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Тя участва в редовния конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм в Пампорово.

Тя обаче се застрахова, е когато преди е воден такъв разговор с Министерството на финансите, то от там се обяснява, че това е невъзможно, тъй като ще се приеме за непозволена държавна помощ в полза на един сектор, според съответната директива на Европейския съюз. Така, според Георгиева, няколко години по темата върви схоластичен спор.

Сега подходът е да се говори с Министерството на здравеопазването, за да може такива ваучери да се плащат по линия на здравната каса и да са за здравно осигурени. Идеята е е това да е по примера на ваучерите, които получиха работещите на първа линия с пандемията за почивка в български курорт. За тях те бяха 200 лв.

Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм обясни, че например в Германия здравните каси плащат определен брой процедури и малка сума за нощувка, като тези хора, които искат по-луксозно настаняване, което парите не покриват, си доплащат. Обясни, че на всеки 3 г. всеки германец е длъжен да минава през такъв вид профилактика."Ние не сме туризъм, а част от превенцията и профилактиката. Превенцията не е само ваксини. Тук Министерството на здравеопазването трябва добре да помисли дали само на хартия ще останат думите, че се инвестира в превенция", посочи тя.

През август се разбра, че здравни каси от Германия са одобрили четири спа и медикъл центрове в България, процедурите в които на техни пациенти, ще бъдат плащани от тях. Центровете са в курортите Албена, Св. св. Константин и Елена, Слънчев ден и Златни пясъци, обяви заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на откриването на 10-ия юбилеен годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, който тази година се провежда в Пампорово.

Мариян Беляков, изп. директор на "Пампорово"АД вижда бъдещето на целогодишния туризъм в курорта също по линия на спа услугите. За целта обаче трябва да се направи сондаж за извеждането на минерални води, каквито, по думите му, е доказано, че има в района. Посочва, че и сега хотели предлагат спа услуги, но те не са с минерална вода и това е нещо различно.

Кацарова призова държавата да подпомогне сектора за целева реклама на този вид туризъм в Германия, защото ако интересът не расте, съответната германска здравна каса може да реши да не насочва осигурените в нея в България. "След една година касата ще измери резултатите и ако се окаже, че само 100 човека са ползвали услугите на тези четири центъра, ще реши да приключи, а ние няма как сами да рекламираме на 80-милионен пазар", обясни тя.

Ирена Георгиева посочи, че германският пазар е основен за България, но до края на годината ще е готова националната стратегия за рекламата през 2024 г.

В отговор на въпрос на "Дневник" тя посочи, че още не е уточнено, но намерението на Министерството на туризма е да поиска повече пари за реклама на туризма догодина с бюджета, който се подготвя в момента. За 2023 г. парите за реклама са 19 млн. лв.

В момента се анализират предложения за реклама на българския туризъм в Германия, отправени от българо-германската търговска камара.

През миналото лято България за пръв път загуби значителна част от германските туристи.

По данни на Министерството на туризма в спа хотелите в България от началото на годината до 20 август в 12-те основни спа курорта, сред които Велинград, Разлог, Хисаря, Сапарева баня и др, са регистрирани общо над 730 хил. туристи. Това е ръст от 12% спрямо същия период на миналата година. Повишения брой гости е както от чужденци, така и от българи.

Заетостта в спа хотелите е по-висока от редната и за годината тя е над 40%, като в някои достига и до 70-80%.

От чужбина основно има туристи от Израел, Гърция, Северна Македония, Румъния. Данните сочат още, че от всички 21% са гостите на възраст до 29 г., тези над 60 г. са 17%, а по 31% се падат на групите на 30-44 г. и 45-59 г.

Сийка Кацарова коментира, че много малки населени места могат да се развиват в този сегмент, ако държавата им помогне да си оправят общата инфраструктура. Посочи, че в момента няма заделен нито един лев за целта. Даде за пример Унгария, която подпомага такива селища с 230 млн. евро годишно.

Тя посочи и че някои морски хотели успешно са се ребрандирали в спа сегмента.

Президентът на Европейската спа асоциация Тиери Дюбоа коментира, че в Европа някои спа курорти разчитат основно на местни туристи, други - на чуждестранни. Посочва, че като цяло пандемията е довела до свиване средно с 10% на гостите на спа хотелите. По-засегнати са тези, които разчитат основно на чуждестранна клиентела, която е била препятствана да пътува по време на пандемията и тези бази все още не могат да се върнат на предковидните си нива.

Допълни, че с началото на войната и поскъпването първо на енергийните цени, а след това и на инфлацията, много потребители вече не са клиенти на спа центровете, защото не могат да с иго позволят.

Посочи, че заради пандемията много държави са развили финансирани от здравните каси пакети за лечение и възстановяване, което е надеждата за спа курортите да се стабилизират.