Министърът на земеделието Кирил Вътев заяви пред депутатите, че четири пъти е защитавал тезата, че забраната за внос на украинско зърно трябва да бъде удължена, но днес е солидарен с аргументите, които в сряда представиха премиерът и финансовият министър.

В момента на заседанието в парламента се дебатира по проекторешението за позицията на България за удължаване на забраната за внос на зърно от Украйна, която изтича на 15 септември. Депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС внесоха проекторешение България да не иска удължаване от Брюксел.

Забраната за внос беше разрешена от Европейската комисия през юни за четири държави, заявили в Брюксел, че производителите им търпят загуби от по-евтиния украински внос. Това освен България са Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Според публикации в чуждите медии останалите държави настояват за удължаване на ограниченията до края на годината.

Притесненията на петорката във всички срещи произведоха намерението да се иска продължаване на тази забрана и аз я подкрепях в четири срещи. Това е истината. Но после в Министерския съвет бяха изнесени макроикономически показатели, които показват, че не е толкова притеснително България да се откаже от желанието за продължаване на тази забрана, защото има възможност да бъдат набелязани мерки за подкрепа там, където възникнат проблеми, обясни Вътев.

Допълни, че е основателно притесненията на земеделските производители да са големи, защото Украйна е изключително мощна аграрна страна с огромни обеми. А и също не е длъжна да изпълнява тежките изисквания на ЕС за производството, които спазват страните членки.

Обяви, че и в момента има внос от тази страна - на сухо мляко, мед и др. продукти, които правят дъмпинг на българските. "Затова приех аргументите на Министерския съвет", посочи той. Обяви, че същевременно се предприемат мерки по завишен контрол на вноса на украински стоки за наличието на радиоактивни и тежки метали в допълнение на проверката за пестициди и др.

В събота предстои среща със зърнопроизводителите и затова той очаква днес те да представят притесненията и въпросите си, за да получат коректни отговори, да се набележи програма за действие.

Министърът бе нападнат остро от депутати от БСП и особено от "Възраждане". Лидерът Костадин Костадинов го определи като шут, за което получи забележка от председателя на НС Росен Желязков, а след това негови колеги на няколко пъти говориха за него като производител на "шпек". В аргументите си извън обидите и агресивните нападки депутатите на Костадинов обявиха и че не виждат логика в икономическите аргументи, след като едновременно предлагат отпадане на забраната за внос от Украйна и да отпадне дерогацията за руския петрол. Посочиха, че това са леви практики за представящи се за десни политици.

Радостин Василев, който сега е независим депутат, след като смени две партии, дори призова Вътев да си подаде оставката с аргумента, че го познава като човек на честта, и с внушението, че си е променил позицията за забраната за внос не по убеждения. Министърът призова изказващите се предимно депутати от националистическата партия да не превръщат темата за хляба в популизъм и тенденциозни политически изказвания. Допълни, че не знае дали за някой от тях е бил пускан националният химн както за него като спортист. Също отговори на упреците за национално предателство, отново отправени от същата партия към управляващите заради решението за отпадане на забраната, че като бизнесмен е внесъл през годините 18 млн. лв. данъци в бюджета.

Беше освиркан, когато призова за конструктивен дебат, а не да бъде губено неговото време и това на парламента. Това доведе до обяснения кой на коя институция е служител и кой е гласувал за правителството и кой не. Председателят на парламента Росен Желязков напомни, че това не е процедура по парламентарен контрол и министърът е в залата на добра воля. Малко след това Кирил Вътев напусна пленарната зала.

Депутати от БСП също укориха правителството и в частност земеделския министър за тази позиция, като те подкрепиха тезата си с аргументи в защита на стопаните. Депутатът Иван Иванов обяви, че проектът на дебатираното днес решение не е бил разгледан от ресорната комисия, където е можело да се направят всички оценки, а неясно защо в тази по икономическа политика. Обяви, че управляващите се опитват да си измият ръцете с представяните данни и така парламентът е напът да сътвори грандиозен международен скандал. Това според него ще стане, след като само България е с различно решение от другите страни, по чието искане бе въведена забраната. "Четири пъти държавата е поддържала едно становище, с какви аргументи ние отиваме и казваме на нашите партньори, че сега не искаме да се удължи забраната", попита той. Добави, че това е нелоялно отношение към партньорите на България и към българските производители.

Не става дума за забрана дали зърното ще влиза в ЕС, става дума за забрана дали да влиза в пет страни, които са част от един общ пазар, обясни Кирил Петков от "Продължаваме промяната - Демократина България". Напомни, че когато една страна е част от общ пазар, цената на стоките се определя от този общ пазар, което означава, че частични забрани дават възможност за разлика в цената само по линия на транспортния разход.

Коментира, че подкрепя това животновъдите да имат достъп до малко по-евтин фураж, производителите на олио да могат да изнесат по-конкурентна стока,.