Правомощието на президента за съдебната власт е по-добре да се запази
В проекта за промени на конституцията са предложени изменения относно правомощията на президента, които трябва задълбочено да се обмислят и някои от сегашните би било по-добре да се запазят. Това коментира пред БНР експертът от правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов.
Според него идеите, свързани със служебното правителство и с националния празник, не са съществените елементи от конституционния проект. Основният фокус е в глава шеста - устройство на съдебната власт.
Правомощията на президента се засягат в две направления, напомни Брегов и уточни, че те са свързани освен със служебните кабинети - също и с начина на избор на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Промените предвиждат назначенията на трите най-високи длъжности в съдебната власт да стават само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.
Според юриста правомощието на президента би следвало да остане:
"Това правомощие е важно, защото
президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС,
за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция", мотивира се Брегов.
Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза юристът и добави: "Тези въпроси на противопоставянето трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството."
"Темата (за промените в съдебната власт - бел. ред.) беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда, каза Брегов, визирайки ДПС и депутата Делян Пеевски, който проявява забележителна реформаторска активност по отношение на съдебната власт. (...) Знаем, че те са предмет на санкционен режим от друга държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор и на инспектората", коментира Брегов. И
прикани реформаторите към проверки на два скандални казуса от последните години
с което биха доказали прореформаторската си еволюция:
Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ, за да се види дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски.
Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост,
и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората, подчерта Брегов. И призова г-н Пеевски да инициира комисия в Народното събрание, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно", добави Брегов. Защото
тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.
Той акцентира, че всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "за съжаление действа под политическо давление".
Мисия на Венецианската комисия е в София за разговори с българските институции по повод проекта за промени в Конституцията. В началото на октомври се очаква от комисията да върнат отговор с коментар на предложенията и с това да започне и процедурата по промяна на основния закон.