Разделянето на настоящия ВСС на два отделни съвета е положителна стъпка и е препоръчвана от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) нееднократно. Новият ВСС съдържа крехко мнозинство на съдии, избирани пряко от съдии, което също е добра стъпка. Текстът на чл. 130, ал. 1 обаче не съдържа изричното уточнение, че съдиите могат да избират други съдии, а това се извежда чрез тълкуване от чл. 130, ал. 1 и ал. 2.

Би било подходящо да се уточни в чл. 130, ал. 1, в частта "осем членове, избирани пряко от съдиите от различни нива на съдилищата", че се избират осем съдии, избирани пряко от съдиите от различни нива и райони на съдилищата. Това ще гарантира яснотата на разпоредбата и плурализма на представителите на съдиите. Според Венецианската комисия е необходимо избираните съдии във ВСС да се различават по вид на дейността им, ниво, район на действие и по пол.

Съставът на Прокурорския съвет е балансиран с оглед намалената бройка на членовете, избирани пряко от прокурорите и следователите. Прави впечатление, обаче, че в ПС министърът на правосъдието не е член по право. Това капсулира ПС, в който водеща роля е отредена на главния прокурор, макар и при намалени негови правомощия в цялост. Текстовете за ВСС и ПС се отличават с повторяемост и е видим уклонът на вносителите каквито разпоредби предлагат за ВСС, същите да бъдат приложими и за ПС.

Поради това обръщаме внимание, че препоръките на Венецианската комисия за самоуправление се отнасят до съдиите, но не и до прокурорите, поне не в същата степен. Прокурорите следва да бъдат независими, за да могат да изпълняват обществената си функция по най-добър начин, но идеята за самоуправление, приложена и към ПС, няма да доведе до положителни резултати и създаване на контрол и отчетност на главния прокурор. Затова е необходимо външна на системата фигура да участва, а и да ръководи по право заседанията на ПС. Тази външна фигура може да бъде министърът на правосъдието, който може да присъства на заседанията на съвета (чл. 130в, ал. 6).

ПС е натоварен с редица важни правомощия, сред които и избирането и освобождаването на главния прокурор. Същевременно е предвидено, че главният прокурор председателства заседанията на ПС, като не е предвидено изключение, когато се гласува неговият избор или освобождаване друг да ръководи заседанията. В мнението на Венецианската комисия от 2020 г. по предложената нова конституция от ГЕРБ - съвносител и на настоящия проект - изрично се посочва, че: "За разлика от съдиите прокурорите са често организирани в йерархична система, като нискостоящите прокурори са подчинени на горестоящите. Съществува риск, че като членове на прокурорския съвет, прокурорите биха гласували като блок, следвайки инструкции (формални или неформални) от техните началници. Прокурорски съвет, в който липсва истински независим компонент, няма да ограничи правомощията на горестоящите прокурори и на главния прокурор конкретно".

Относно изборните членове на ПС липсват някои важни ограничения. От една страна в ПС не бива да се избират политици или народни представители. Необходимо е да бъде допълнена разпоредбата на чл. 130в, ал. 2 в този смисъл. От друга страна е необходимо да бъде посочено, освен че изборните членове не могат да бъдат прокурори и следователи към момента на избора, също не могат и да са бивши. Това е изрично посочено в становището на Венецианската комисия от 2022 г., в което се обръща внимание и на предишни препоръки на комисията в този смисъл. Не личи тези повтарящи се препоръки да са взети предвид при изготвяне на настоящия проект.

Относно изборните членове и в двата съвета не е разписана процедура по издигане на кандидати, включително по кандидатиране по собствена инициатива, както и не е посочено кой може да издига такива кандидати или кой би могъл да се кандидатира. Необходимо е самата процедура по номинация и подбор на кандидатите да е разписана, за да се избегне издигането на хора с близки политически отношения с управляващата партия или коалиция. В тази връзка Венецианската комисия е предлагала, например, предварителната селекция на обществената квота на съветите да се извършва от академичната общност или професионални организации на юристи. В настоящия проект е предвидено единствено, че представители на обществеността и на професионалните организации могат да дават становища за кандидатите и да наблюдават процеса, а това води до извода, че само народни представители могат да предлагат кандидати. Нещо повече - досегашният опит е показал повърхностния характер и формализма, с които въпросите и становищата на граждански организации се поставят и разглеждат в процедурата по избор на нови членове на ВСС, както и нищожната тежест, която им се придава.

Предвиденото квалифицирано мнозинство отговаря на идеята изборът да не се доминира от една политическа сила или коалиция, но същевременно липсват гаранции за преодоляване на невъзможността за постигане на квалифицирано мнозинство от 2/3. Процедурата по издигане и избиране на кандидати следва да се "отвори" и да включва гаранции срещу политическа стагнация, независимо от която да се постигне избора. Това е изключително важно, за да не се допуска и след измененията в Конституцията ситуация като настоящата, в която редица органи и институции остават с членове с изтекли мандати, а избрани членове не биват назначавани изобщо. Конкретно за попълване на състава на ВСС и на ПС Венецианската комисия в редица свои становища е давала препоръката освен с квалифицирано мнозинство изборът да бъде провеждан и при други гаранции за действия в случай на трудности да се постигне нужното мнозинство. Възможен вариант е да се посочи кой извършва назначението/избора, след като Народното събрание не може да постигне нужното мнозинство.

Министърът на правосъдието е единственият министър, чиито правомощия са част от конституционен текст. Необходимо е да бъде преценено дали изобщо отговаря на цялостния дух и смисъл на Конституцията текст като сега действащия чл. 130в или предлагания чл. 131 да останат в основния текст. В предлагания чл. 131 относно конкретните правомощия, т. 1 е ненужна, тъй като повтаря чл. 130б, ал. 2. Правомощията на министъра на правосъдието в т. 2 и 3 засягат независимостта на съдебната власт и не могат да бъдат подкрепени. Недопустимо е политическо лице, част от изпълнителната власт да прави предложения за освобождаване на съдии, както и да дава конкретни предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Тези правомощия наред с общото право на министъра на правосъдието да присъства на заседанията на ВСС създават предпоставки за накърняване на независимостта на съдийското самоуправление. Необходимо е да се предвиди, че министърът на правосъдието може да присъства при разглеждане на определени въпроси от ВСС, като при приемане на бюджета или при управлението на недвижимите имоти, но не във всички случаи да може да присъства на заседанията. Такива са и препоръките на Венецианската комисия, която изрично се противопоставя на разширената роля на министъра на правосъдието във ВСС.

Правомощието в чл. 131, т. 4 би могло да се разпише, като се допълнят текстовете на чл. 130, ал. 1, т. 7, съответно чл. 131в, ал. 5, т. 8.

Управлението на недвижимите имоти на съдебната власт действително може да бъде част от длъжностната характеристика на министъра на правосъдието, като се предвидят съответни гаранции, които да съобразяват нуждите на различните сгради, обитавани от различни органи на съдебната власт. С оглед на прецизна законодателна техника, този текст отново може да бъде разписан в правомощията на съветите.

Недоумение буди, от една страна, намаляването на мандата на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища от 7 на 5 години, а от друга - въвеждането на възможността за втори пореден мандат. Така се постига ефект, че вместо да се намали общият мандат на главния прокурор, което се възприема като средство за намаляване на неговата неформална власт, мандатът му се увеличава на общо 10 години. Проблемът с ограничаване на властта на главния прокурор произтича от подозренията за политическа обвързаност и зависимост, която се гради включително и благодарение на дългия период на управление на досегашните главни прокурори. Категорично не подкрепяме де факто увеличението на мандата на главния прокурор. Мандатът следва да бъде ограничен до 5 или дори по-малко години без възможност за втори мандат.

Няма основание за обвързването на мандатите на председателите на върховните съдилища с мандата на главния прокурор. Това е още едно място в предлагания ЗИДКРБ, в което прозира своеобразно приравняване на съд и прокуратура и стремеж да се обвържат режимите относно двете институции.

Принципно подкрепяме въвеждане на правото на индивидуална конституционна жалба, но за да се постигне най-добрият резултат в това отношение е необходимо да се направи преглед на основните права, защитени от Конституцията, и ако съществуват липси или разлики с Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) или с други международни договори, по които България е страна, да се адресират. Така например в Конституцията не се съдържа изричен запис на правото на справедлив съдебен процес - член 6 от ЕКПЧ. Доколкото такова право не е изрично признато в Конституцията, гражданите няма да могат да се обърнат и към българския Конституционен съд за неговата защита.

За разлика от тази фундаментална липса в конституционния текст, вносителите предлагат допълнение в чл. 23. Образованието, науката и културата безспорно трябва да бъдат национални приоритети, но какво означава културно-историческото наследство да е национален приоритет подлежи на твърде широка интерпретация, която е недопустима в контекста на възхода на краен национализъм и антидемократичен политически шовинизъм през последните години. В досегашния текст на чл. 23 се казва, че "[държавата] се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство", който е ясен текст, макар това задължение на държавата да не е непременно свързано със санкция, свидетелство за което са многобройните рушащи се и изоставени паметници на културата. Да се превърне културно-историческото наследство в национален приоритет надгражда идеята за неговото опазване и дава възможност за консервативно тълкуване на различни области от съвременния живот, които биха могли да не отговарят на културно-историческото наследство.

Въпреки че принципно приветстваме намаляването на правомощията на главния прокурор и изричния запис, че главният прокурор е административен ръководител на върховната прокуратура, в предлагания ЗИДКРБ липсва ясен отговор на основния обществен интерес в областта на съдебната реформа. С предложената редакция на чл. 126, ал. 2, но при запазване на чл. 138 и чл. 143 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) контролните правомощия и възможността на главния прокурор да отменя актове на долустоящи прокурори остават. По този начин не се постига ограничаване на широките правомощия на главния прокурор, а само привидност за това. Стои отворен въпросът дали ако ЗСВ не бъде съответно изменен главният прокурор ще може да упражнява своите контролни правомощия в досегашния им обем и дали ще продължава да може да отменя актове на долустоящи прокурори.

Запазването на чл. 127, т. 3 от Конституцията запазва и монопола на прокуратурата върху наказателното обвинение. На мнение сме, че съдът също притежава знанията да прецени дали са налице законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и възможността за това трябва да е предвидена на конституционно ниво.

Намираме, че участието на прокуратурата в граждански и административни дела действително следва да бъде ограничено, както е предложено в новия текст на чл. 127, т. 5. Освен да участва, прокуратурата следва да има и възможността и да образува такива дела. Остава и необходимостта прокуратурата да може да атакува незаконосъобразни актове, както е по сега действащата разпоредба на чл. 127, т. 5.

На следващо място, не подкрепяме ограничаване на възможността главния прокурор да сезира Конституционния съд (КС). Достъпът до КС следва да е максимално отворен от една страна. Макар последният главен прокурор Иван Гешев да даде многобройни примери за злоупотреба с това свое право и да се обърна с редица несъстоятелни питания до КС, вярваме, че това е изолиран случай и за главни прокурори ще бъдат избирани именно юристи с високи професионални и нравствени качества, които наред със съдилищата ще могат да извършват добра предварителна преценка за евентуална противоконституционност на нормативна разпоредба или за необходимостта от тълкуване на конституционна норма.