Наскоро учредената формация "Единение" на бившия зам.-министър на земеделието в кабинета "Петков" Иван Христанов отпадна от надпреварата за местния вот на 29 октомври, става известно от решение на Централната избирателна комисия (ЦИК). Причината е, че партията не е успяла да събере необходимите подписи от избиратели, с които да се потвърди регистрацията ѝ.

Освен "Единение" още 6 други партии не са успели да изпълнят изискването за поне 2500 валидни подписа, заради което ЦИК е заличила регистрацията им. С това окончателният брой на участниците в предстоящите местни избори става 67 - 58 партии и 9 коалиции.

Христанов бе един от най-успешните зам.-министри в кабинета "Петков" и бе сред най-активните по темата за контрола на пункта "Капитан Андреево" на границата с Турция. На предсрочните парламентарни избори през април т.г. той изненадващо не беше включен в листите на "Продължаваме промяната", като впоследствие се разбра, че сам се е отказал от възможността. В последния работен ден на 48-ото Народно събрание Христанов заговори за нуждата от нови политически лидери, а малко по-късно напусна "Продължаваме промяната" и учреди нова партия. Формацията обаче успя да събере само 2159 валидни подписа и това даде основание на ЦИК да заличи регистрацията ѝ.

По-късно пред "Дневник" Христанов обяви, че ще обжалва решението на комисията пред Върховния административен съд (ВАС), но според него това няма да доведе до правни последици. "След като проверихме протоколите, виждаме, че умишлено ни удрят. Събрахме подписите и всичко им е наред. Меко казано е абсурдно да имаме над 600 невалидни подписа. Явно сме неудобни на някого", коментира Христанов, но отказа да посочва виновни преди да се е сдобил с доказателства.

Той заяви, че партията му ще използва регистрацията на "Българска социалдемократическата партия", за да участват кандидатите ѝ в местния вот. Партията на Елена Нонева беше един от мандатоносителите на "Продължаваме промяната" за изборите през 2021 г. , но впоследствие се оттегли от коалицията. Христанов посочи, че се е опитал да достигне до бившите си колеги от партията на Асен Василев и Кирил Петков, но "тази ръка не беше приета".

Същото се случи и с партията на бившия председател на ДПС Лютви Местан, който през 2016 г. напусна движението и основа своя формация - "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ). От 2013 до 2015 г. Местан бе лидер на ДПС, но бе отстранен от почетния ѝ председател Ахмед Доган. Смята се, че поводът за изключването на Местан е прочетената от него декларация от парламентарната трибуна по повод сваления от Турция руски самолет Су-24, участващ във въздушните удари срещу "Ислямска държава" в Сирия. Тогава Доган предупреди, че това ще е "съдбата на всеки, който се изправя срещу националните интереси на България", а Местан реагира на тази реплика с думите, че "българският национален интерес от години е свързан с Европейския съюз и НАТО, а не с Русия".

След отстраняването му от партията ДОСТ се ползваше с нескритата подкрепа на Анкара и дори постигна известен изборен успех, но през 2019 г. Местан причини тежка пътна катастрофа, която доведе до отпадането му от политиката.

ЦИК е отхвърлила искането за регистрация и на друга формация, възникнала след разцеплението на ДПС - НПСД, която беше създадена е от близките до Доган Касим Дал и Орхан Исмаилов.

Останалите партии с отказана регистрация са "Българската пролет" на бившия депутат от "Атака" Велизар Енчев, "Движение на непартийните кандидати" на Минчо Христов, който също е бивш депутат от "Атака", "Съюз за отечеството" и "Никола Петков".

От днес започва регистрацията на кандидатски листи в общинските избирателни комисии (ОИК). Крайният срок изтича на 26 септември.