Франция и Германия предлагат Европа на четири скорости
Франция и Германия предложиха за обсъждане във вторник доклад за мащабни структурни реформи в Европейския съюз на фона на засилване на натиска за приемането на нови членове до края на десетилетието нараства, съобщи излизащото в Брюксел издание "Политико".
Докладът, поръчан от двете най-големи държави в ЕС на независими експерти, има за цел да преработи правилата за действие на съюза, включително за вземането на решения, и да се подготви за управление в съюз от 30 или повече държави.
"Поради геополитически причини разширяването на ЕС е високо в политическия дневен ред, но ЕС все още не е готов да приеме нови членове, нито институционално, нито по отношение на политиката", се казва в доклада, цитиран от Ройтерс.
Авторите си представят модел на ЕС в четири концентрични кръга с различна степен на участие в съюза:
- Вътрешен кръг държави, които участват във всички европейски политики
- Членове на ЕС, които имат пълноправно членство, но не задължително участват във всички политики, като Шенген, еврозоната или военното сътрудничество
- Асоциирани членове на ЕС, които ще участват в единния пазар на стоки и услуги на ЕС и ще се придържат към общите принципи и ценности на ЕС
- Европейската политическа общност - свободна асоциация на европейски лидери, които се срещат два пъти годишно, за да разговарят.
Идеите за реформи са предложени на вниманието на министрите по европейски въпроси, които заседават в Брюксел, подготвяйки почвата за предстоящата среща на върха на европейските лидери през октомври, където разширяването е се очаква да оглави дневния ред.
България е представлявана на срещата от зам.-министъра на външните работи Елена Шекерлетова.
"Ясно е, че разширяването на ЕС и реформата на ЕС вървят ръка за ръка. И трябва да започнем с това сега", цитира германския европейски министър Анна Люрман "Политико".
Докладът на група от 12 експерти предлага радикални реформи за рационализиране на структурата на ЕС, включително намаляване на броя на комисарите и членовете на Европейския парламент, премахване на националните вето при вземането на решенията, както и възможност ЕС да взема дълг, за да финансира бюджета си.
Предложенията разглеждат и няколко варианта за управление на ЕС, включително по-голям бюджет, по-стриктно обвързване на достъпа до еврофондове с върховенството на правото и преминаване към вземане на решения с мнозинство вместо с единодушие в Европейския съвет.
В замяна на отпадане на ветото експертите предлагат да се преразпредели по-голяма тежест към малките страни при вземането на решения.
Сърбия, Албания, Северна Македония: защо още не са в ЕС
След заседанието държавният секретар по европейските въпроси на председателстващата в момента Съвета Испания Паскал Наваро, заяви, че различията между страните членки по тези въпроси са твърде разделечени и че Мадрид ще се опита да фокусира дебата през следващите месеци, за да го придвижи напред.
"Плюсът на този доклад е че успя да концентрира дебата върху няколко пункта, като същевременно поляризира отговорите на страните членки", каза Наваро.
Запитан кои въпроси се очертават като най-спорни той посочи броя на еврокомисарите, квалифицираното мнозинство или единодушието при вземането на решения в ЕС.
Еврокомисарят по разширяването подкрепя целта за нови членки на ЕС до 2030 г.
В момента осем страни са кандидати за присъединяване към ЕС, включително Украйна, Молдова и шест държави от Западните Балкани.
Председателят на Европейския парламент през юни подкрепи сериозни преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, които да започнат до края на годината.
Според Германия реформата може да се осъществи и без промяна в основните договори на ЕС, което би отнело много време и би наложило организирането на референдуми с неясен резултат в някои от държавите членки.
Украинският премиер: Киев е готов да започне преговори за еврочленство до края на годината
Оливие Коста, директор по политически изследвания в Колежа на Европа и един от двамата съдокладчици по предложението, казва пред "Политико": "Последните 30 години история показват, че скептично настроените относно перспективите за големи реформи на ЕС винаги се оказват грешни."
Последните промени в начина на управление на ЕС бяха въведени с Лисабонския договор, който влезе в сила на 1 декември 2009 г. Той въведе значителни промени, включително възможността за напускане на съюза, която беше използвана от Обединеното кралство, или възможността за по-тясно военно сътрудничество.