Десетки хилядии арменци вече са напуснали намиращия се в Азербайджан анклав Нагорни Карабах в посока към Армения. Масовото им бягство заличава последните видими следи от начина, по който обичайно е протичал животът в Южен Кавказ: векове наред в контакт, врата до врата в значимите градове на региона.

Със своите петдесетина езика регионът векове наред бе дом на това разнообразие, а Нагорни Карабах бе просто особено оспорвано кътче от него. Карабах означава "Черна градина", а арменското му име "Арцах" - слънчева гора. Исторически арменците там са повече; до кръвопролитното последно десетилетие на миналия век обаче делът на азербайджанците, според съветските архиви, варира между 10 и 20 на сто, докато регионът е под съветска власт. Преди това армии водят много битки за него; днес двете официални историографии водят ожесточени спорове.

Но и на изток, запад и север от анклава - в днешните Грузия, Армения и Азербайджан - стремежът към етническа хомогенност остава нещо чуждо най-малкото до края на 19 в. Съветската власт само катализира, а разпадането ѝ повежда недвусмислено региона към етнически конфликти, когато границите на бившите съветски републики се оказват граници на самостоятелни държави.

Как изглеждат днешните три южнокавказки столици към 19 в., преди да се формират националните държави?

Владян от перси, руснаци, османци от 16 в. насетне, в града е документирана значима арменска общност още по това време. Два века по-късно започва бурно разрастване на града, тласкано от първото в света механично прокопаване на петролен кладенец на полуострова, къдеето се намира. Баку става и икономически, и културен център; към средата на 19 в. руснаците вече са заличили Бакинското ханство, но с петролния подем се появяват индустриални нововъведения, познати в Европа.

Сблъсъците в Баку и погромите между арменци и азербайджанци в годините на Първата световна война. По това време арменците трайно са трета етническа група в града след руснаци и азербайджанци.

Арменците са 28.7% през 1886 г., 21.3% през 1959 г. (при 32.9% арменци) и малко над 14 на сто през 1979-а. Азербайджанците са мнозинство едва от половин век.

Конфликтът, започнал през 1988 г. (преди разпадането на Съветския съюз), преобръща баланса с пристигането на хиляди арменски азербайджанци и напускането на хиляди азербайджански арменци. Днес арменците в Баку са много под 0.1% от населението.

Векове преди това Ериван (както се променя в средата на миналото хилядолетие името на старата крепост Еребуни) е част от земите, в които постоянно се противопоставят две империи - Османската и Сафавидската. В края на 16 в. християните (вероятно арменци) са мнозинство според османски документи, но Сафавидите впоследствие създават - с център същия град - васалното Ериванско ханство, в което преобладават мюсюлманите.

Дори след като главният глад, Ериван, преминава под руска власт през 19 в., азербайджанците известно време остават мнозинство: 49% срещу 48 на сто арменци през 1893 г., 43 на 42% през 1897-а. Расте делът и на руснаците.

Делът на азербайжданците започва рязко да намалява, докато този на арменците, след масовото бягство от избиване в Османската империя, не достига 86% в града при 11 на сто азербайджанци.

Към 1989 г. азербайджанците в града вече са под 0.1%. Известно обаче е, че до деветдесетте години на миналия век живеят из цялата територия на Арменската съветска социалистическа република. Арменските азербайджанци почти всички владеели арменски, разказва журналистът Давид Петросян.

На няколкостотин километра на север от Ереван, Тбилиси е стар град на търговски пътища. Известно времее под арабска власт до края на по-миналото хилядолетие, в него се оформят значително арабско и арменско, редом с грузинското население. Към края на 18 в. Ага-Мохамад Хан, основател на персийската Каджарска династия, унищожава града и започва преследване на грузинците.

Това е периодът, в който арменците, незасегнати от тези репресии, домиинират иии са над 90% от всички. До 1926 в. те остават и най-голямата етническа група в града, като в техни ръце се съсредоточават значими икономически активи, в търговията, кожарството и други.

Къща на заможен арменец от 19 в. въплъщава срещата на култури в Тбилиси по това време. В Държавната художествена академия на втория етаж има огледална зала в стила на Каджарите, тавани с ирански миниатюри, но сградата някога е собственост на един от почетните граждани на Тбилиси. Вардан Аствацатриян Аршакуни, кмет на града през 1858-1960 г., търговец, натрупал богатството си от хайвер край Каспийско море, в Салян - по днешното азербайджанско крайбрежие.