Почина големият литературен историк Светлозар Игов

На 78-годишна възраст е починал големият литературен историк проф. Светлозар Игов, съобщи писателят Георги Господинов в профила си във "Фейсбук".
Светлозар Игов беше още литературен критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател. Роден е на 30 януари 1945 г. Завършва гимназия в София (1961 г.) и славянска филология в Софийския университет (1966). Специализира в Загреб и Белград (1967 - 1968). Асистент е в Софийския университет (1967 - 1969).

Светлозар Игов: Вазов наистина е патриарх, богът отец на българската литература
Заради подкрепа на Пражката пролет му е забранена работа в Софийския университет, да пътува в чужбина и десет години не му е разрешена преподавателска и научна работа.
Редактор в литературни издания (1969 - 1977). Преподавател по славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет (от 1978). Научен (от 1978) и старши научен сътрудник (1988 - 2010) в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура".
Главен редактор на сп. "Език и литература" (1994 - 2005). Автор на повече от 1000 публикации в периодиката и на 50 книги, сред които "История на българската литература" (през 1981 забранена за публикуване от Живковия режим, след 1990 г. има ред издания), книги с литературна критика, на две книги за Иво Андрич, както и на книги за класически (Ботев, Вазов, А. Константинов, П. П. Славейков, Й. Йовков, Д. Димов, Д. Талев, Ем. Станев) и съвременни (Б. Райнов, П. Вежинов, П. Алипиев, Н. Кънчев, Ив. Цанев, Зл. Златанов) български писатели, на романите "Елените" и "Там, на Балканите", три книги с фрагменти "Призори" и 125 три стихосбирки. "Призори" е преведена на чешки, "Кратка история на българската литература" - на сръбски, "Елените" - на руски език. Носител на престижни национални и международни награди. През 2012 г. му е присъдена Вазовата награда.
"Светла памет на един голям ум, талантлив и проникновен познавач не само на българската литература и щедър към младите... Някога, когато имах само две тънки стихосбирки, Лапидариум и Черешата на един народ, получих най-хубавите рецензии от него, пазя си ги за кураж. Светъл път, небесната история на българската литература ще си има летописец...", пише Георги Господинов.