"Нямам документи не значи, че не съществувам": да преживееш как се чувства бежанец
Бял микробус. На пода плътно един до друг са седнали десетина души от арабски произход. В краката им са струпани сакове и пазарски чанти. Чува се плачещо дете, майка му отчаяно се опитва да го успокои. Мълчат, но се споглеждат притеснено. Пътуват, но може би и те не знаят крайната точка или дали ще стигнат живи до нея. Пространството е тясно, а притокът на свеж кислород се изчерпва. Горещо е. Трима мъже стават и започват да тропат по единия плътно затворен прозорец. Детето проплаква отново. Мъжете викат за помощ.
Описаният сценарий плашещо напомня на случая от февруари, когато в тайник в камион край София бяха открити 18 мъртви бежанци от Афганистан, чиято смърт е предизвикана от задушаване. Инцидентите с мигранти в България, намерени в микробуси в тежко здравословно състояние, са десетки.
Макар и плашещо реалистична, ситуацията не е истинска, а е пресъздадена с помощта на виртуална реалност. Инициативата е част от събитието "Почти тук - за сигурен достъп до закрила на бежанци", организирано от екипите на "Център за правна помощ - Глас в България", "Фондация за достъп до права - ФАР" , фондация "Мисия Криле" и LENS2LENS.
Дехидратирани и гладни: една трета от мигрантите, хванати на "Орлов мост", са в болници
Събитието се проведе в събота (30 септември) срещу колоните на Националния дворец на културата. В бяла голяма шатра с надпис "Почти тук - за сигурен достъп до закрила на бежанци", е разположена VR конструкцията. Съоръжението спираше погледите на хората, които бяха излезли на разходка в слънчевия септемврийски ден. Малки момичета се нареждаха пред конструкцията и задаваха въпроси какво е това и как могат и те да се включат. Друга възрастна жена, виждайки информационните материали, подредени пред конструкцията, се възмущава на висок глас: "Бежанци, да си ходят там, откъдето са дошли!"
В рамките на 5 минути след поставянето на VR очилата гражданите, решили да "влязат в обувките на другите", "се срещат" с бежанци и техните истории и страхове по пътя им към Европа.
"Това, че съм без документи, не значи, че не съществувам", казва единият мигрант. Друг разказва, че бяга от талибаните. Пътува вече осем дни, въпреки че каналджиите са му обещали, че пътят ще е само два дни. Взел е храна със себе си само за толкова и всички в буса са гладни. Жена с разтреперан глас казва, че мъжът й е арестуван. Друг мъж казва, че в Афганистан е останал неговият брат и му липсва.
След личните им истории обстановката рязко се променя и участникът се пренася в тесния бус с още десетина мигранти. Съпреживяването е съпроводено от страх и тревога, а и от немалко въпроси: "Ще успеят ли тези хора да отворят прозореца, ще се спасят ли и къде ще отидат после?"
Кулминацията на преживяването идва, когато, сваляйки VR очилата, участниците виждат, че през цялото време пред тях са стояли истински хора - тези от кадрите от буса. Четирима от тях са бежанци, останалите са българи доброволци, играещи ролята на мигранти. Един от четиримата бежанци е афганистанец, който оцелява от тайника, в който бяха убити 18 бежанци.
За "Дневник" Диана Радославова, основател на "Център за правна помощ - Глас в България" и един от организаторите на събитието, каза, че мъжът е проявил желание да участва в инициативата, като така помага и на самия себе си, въпреки че си припомня трагичния случай. По думите й целта на виртуалното преживяване е да помогне на хората "да влязат в обувките на бежанците, бягащи за живота си". Прибавя, че няма легални пътища, по които бежанците да се преселят. Често те използват опасни криминални пътища и се доверяват на каналджии, за да преминат границата и да изявят правото си за закрила, казва Радославова.
