Лосът е символ на Швеция, както гълъбът на мира, а кенгуруто на Австралия. Лосът е трофеят, който можете да донесете у дома от Швеция. Един лос под каквато и да е форма е най-доброто доказателство, че не само сте видели Швеция, а сте преживели нещо там. Ако залепите стикер с фигура на лос на задната седалка на колата си, то демонстрирате принадлежност към страната.

Принадлежност към тези, които не отиват към мекия, пуст юг, а към активните, онези, които не оставят няколкото ухапвания от комари и дъждовни облаци да нарушат душевното им равновесие и предпочитат да пият ром или аквавит, вместо червено вино вечер край огъня - с други думи, към тези, които сияят от щастие дори при лошо време. Накратко: със стикер на лос на автомобила си човек се чувства смел и изобщо не се счита за германец.

За съжаление става въпрос за един от онези неприятни случаи, в които самовъзприятието и възприемането отвън изобщо не съвпадат. За шведите е ясно като бял ден, че автомобилът със залепен лос на задната част, паркиран пред супермаркет "ИКА", може да бъде собственост само на германци. Само за германците (а понякога и за нидерландците) лосът е повод за вълнение, само за тях той е символ на необятната природа и олицетворение на северната романтика.

За германците тези животни носят прохладните летни нощи на гърба си и студената зима в рогата си. За шведите лосът си е лос. Той не е опасен, с меката си муцуна бели кората на дървото и почти никога не е агресивен (изключение има в съседната Норвегия; един известен норвежки скиор е бил изхвърлен от ски пистата от лос, както може да се прочете в "Пътеводител за Норвегия", но подобни случаи в Швеция не са ми известни). И макар че лосът е доста голям - с височината му от около два метра той по принцип е просто вид елен, при който възрастта се определя не от рогата, а от кътниците, но само ако се счупи един от тях. Кътникът има годишни пръстени като дървото.

В Швеция дори и да не разбират защо германците са толкова запалени по тези животни, с удоволствие предлагат сафари с лосове. Туристическите агенции и маркетинговите стратези са забогатели от тези животни.

Изображения с лосове може да се купят навсякъде. Те са върху подложки за чаши и чанти, върху чаши за сок и подложки за бирени чаши, плъзгат се нагоре-надолу в стъклени писалки. Можете да си купите лос в чаша или да си закачите около врата гердан с мъниста от лосови изпражнения. На сергиите край пътя може да опитате салам от месо от лос или консерва с гулаш, приготвен от месо от лос. Известни са пътните знаци с галопиращи лосове с черни сенки на жълт фон, които предупреждават за преминаването на диви животни (има и още по-модерна версия: магнити за хладилник с два лоса, които се сношават край пътя).

Пътните знаци са измислени от Коге Густафсон - чертожник, който работи в Шведската пътна администрация и по време на кариерата си оформя и проектира повече от 200 пътни знака. С предупредителния знак за лосове той успява да създаде едно от най-крадените произведения на изкуството в Швеция. Междувременно служителите на пътната администрация пробиват знаците с надеждата, че дупките ще намалят масовите кражби. Никога не съм виждала лос сред дивата природа. Няколко пъти съм била съвсем близо. За жалост в сумрака рогата се оказваха корени на паднало дърво или забравен шал на други търсачи на лосове.

Всъщност е невъзможно да не се види лос. Швеция е скандинавският рекордьор по популация на лосове. Тук живеят около 400 000 животни. Тъй като всички те са тревопасни и предпочитат треви, листни пъпки, млади издънки на плодните дръвчета, листа и плодове, които смилат в деветте си стомаха, с всяко хранене нанасят огромни щети на горите. А според статистиката, случаите, в които лосът пресича пътното платно в търсене на храна и се сблъсква с автомобил, са поне 5000 годишно.

Гората, от която излизат, изглежда толкова тъмна, че животните спират заслепени, по средата на пътното платно, за да се ориентират. Съветвам ви да карате с повишено внимание, в случай че някое животно се интересува и от марката на приближаващия автомобил. Лосовете са почти слепи. Те могат да изчакат, докато се приближите съвсем близо до тях. Ако ги срещнете, докато се разхождате пеш в гората, а вятърът идва от грешната посока, така че лосът да не може да долови миризмата, може бързо да ви подмине. И така по невнимание да бъдете неволно настигнати от тези колоси с дължина до три метра.

Нищо не изглежда по-лесно от това случайно да срещнеш лос в Швеция. Със завист постоянно слушам истории за лосове, забелязани сред природата. Дори една едноседмична почивка тук често е достатъчна, за да ги видиш. С удоволствие ми разказват как един лос стоял спокойно в храсталаците на брега на езерото, как един женски лос се присъединил към берачите на малини или се изплъзнал почти свръхестествено в далечината.

Самото твърдение, че някакъв лос е стоял в края на полето или до пътя, вече не си заслужава да се споменава. Други пък, които искат да бъдат наистина гадни, се хвалят, че някакъв мъжки лос е останал да им позира неподвижно толкова дълго в сумрака, докато не се получи снимката. Един анекдот разказва за възрастна шведка, която живеела на края на гората и редовно будела половината гора и съседните села, като удряла по тенджера, убедена, че това е най-добрият начин да прогони явно привързан към цветните ѝ лехи лос. Какво ли не бих дала, за да преспя поне за една нощ в нейната цветна леха!

Остава само някой лос да погледне през отворения прозорец на вилата, да каже добро утро и да сложи вестника на масата за закуска!

Даже и по време на десетото ми идване в Швеция не можах да видя лос. Нито в градината пред къщата ми, нито по време на нощна разходка из обезлесените райони, където уж предпочитали да търсят млади издънки на дървета, нито дори по време на джогинг в мъгливата утрин на зазоряване рано в пет - както ме бяха убедили да направя, защото по това време лосовете масово били в горичката. Не видях лос дори във фермата за лосове в Сконе - огромна оградена горска територия.

Там са изсечени ивици, широки няколко метра. На тези полянки туристите пред оградата и животните от другата ѝ страна могат лесно да се наблюдават взаимно. Нито един лос не дойде към мен. Въпреки чакането с часове лосовете не изглеждаха заинтересовани нито от мен, нито от младите пъпки по дърветата, засадени заради тях.

След всички истории, случки, хвалби, след дългото чакане на моя личен, жив лос, сега съм убедена, че такъв лос, ако е истински и все още не е скапан от зяпането на хората, иска да изчезне и да се спаси. Само по този начин и до ден-днешен не се е превърнал в клише. Истинският лос не се вписва в нито една снимка на задната част на автомобил, в нито един силует.

В сентенцията "Не ми разказвай нищо за лоса" се съдържа доза истина: този животински вид, изобразяван много често, обединява в себе си толкова много символика, национална гордост и маркетингови стратегии, че не може да издържи на всичко това и намира единствения изход в това да се скрие.

Този стар вид е заобиколен от мистерия.

Най-старата известна скална скулптура в Скандинавия от каменната епоха неслучайно представлява глава на лос. Лосовете са били любими животни - тотеми заради своята сила и големина. Скалните рисунки в Несокер край река Онгерманелвен в Северна Швеция показват хора, които носят тояги с глави на лосове. От X и XI в. има изображения на лосове с рога като тирбушони, майсторски творения на изкуството, които не се придържат много към оригинала.

Сюрреалистичните рога, изглежда, са израз на преклонение и страхопочитание. Едва през Късното средновековие животните стават обект на толкова засилен лов, че за известно време са застрашени от изчезване. Още Селма Лагерльоф смята, че лосът в северните райони на Швеция е в изгнание. В "Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон" тя описва животното като царя на горите, който много рядко се показва като скитаща сянка в мрака. Преди да успееш да се доближиш до него, той вече е изчезнал.

Тези времена отминаха. Лосовете вече не само се продават, но и отдавна се считат за бедствие за страната. Тъй като те нямат други естествени врагове освен мечките, а почти не са останали мечки, всяка година по време на ловния сезон през септември и октомври биват отстреляни около 100 000 от тях. Междувременно правителството на Швеция определи квоти за отстрел на лосовете, които ловците трябва да спазват.

На площ от хиляда хектара например всяка година могат да се отстрелват три женски лоса, три възрастни мъжки и възможно най-много малки (лосове). Не е чудно, че ловът на лосове през октомври е не само едно от най-важните събития през годината, в което участва дори и кралят, но и известен ритуал по възмъжаване; очаква се ловът на лосове да превърне момчетата в мъже. По-рядко се говори за това, че мъжете стават стрелящи малки момчета.

Ако лосовете си бяха спомнили за естественото си отвращение към вълците, днес процентът на оцелелите щеше да е по-голям. Лосовете не могат да понасят вълците. Особено миризмата на вълча урина. Затова и природозащитниците са намерили лесно природосъобразно решение, за да държат лосовете далеч от убежищата и от пътищата, като напръскват дърветата и асфалта с вълча урина. В Швеция обаче вече няма достатъчно вълци, които да осигурят необходимото количество миризма. По данни на едно обществено проучване от 2000 г. броят на вълците е 72.

Според по-новите прогнози на органите за защита на природата популацията на вълци в Швеция вече наброява от 260 до 330 свободно живеещи животни. И въпреки че този брой е все още поносим, някои политици още таят насаждан от векове, необясним страх от вълци. Един от тях си позволява да призове от трибуната на парламента: Живеем сред глутница от вълци и аз твърдо стоя зад моето предложение... Стреляйте! Анкета, проведена сред повече от 1000 граждани, обаче показва колко противоречива е темата за лова на вълци. Мнозинството, 59 %, са против отстрела. Едва 21% са категорично "за". Според Института за изследване на общественото мнение дори в самите райони, обитавани от вълци, 56% от анкетираните са против лова им.

Поради липса на проби от истинска вълча урина шведски учени са разработили синтетична такава. Те я напълнили в контейнери, които закачили на дърветата по улиците. Очаквало се натрапчивата миризма, която се разнасяла, да държи лосовете далеч от тези райони. Но това не засегнало лосовете наоколо. Може би са усетили разликата. Или са знаели, че вълците вече са почти унищожени.

Вероятно им се е сторило странно, че вълците неочаквано са се облекчили по дърветата. При всички случаи интелигентността тук отново се оказала повече от животозастрашаваща; днес лосовете могат само да се опитват да избягват сачмите от пушките. А по време на бягството си могат да избират дали да се озоват пред пушката, или под гумите на автомобилите.

Колкото и да ценят природата си, шведите не са чувствителни вегетарианци. Изключително популярно е месото от лос - мариновано печено лосово месо, älgstek, или филе със сос от сливи. Най-късно през ловния сезон става ясно за какво служи огромният фризер в мазето или във външната барака на всяка къща; 500-килограмовият убит лос трябва първо да се съхранява някъде. Мнозина се надяват също, че месото ще се превърне в основна стока за износ във времена на скандали с фуражите и масовото отглеждане на домашни животни.

Прясно и дълбоко замразено, под формата на шунка, салам и в консерви, месото от лос се предлага и извън Швеция. Но всеки, който очаква лосът да има вкус на дивеч, се заблуждава. Въпреки че печеното месо и филето се приготвят както дивеча, обикновено с малко компот от червени боровинки вкусът им е по-скоро като на младо крехко говеждо. Когато са на къмпинг, хората обичат да пекат стековете на практичните барбекюта за еднократна употреба, които могат да се купят за три евро от супермаркета.

Не желая да ям лос. Бих искала само да го видя. Дотогава обаче предпочитам да вярвам, че лосовете се крият някъде, а историите, които разказват за тях, са чиста измислица на ловджиите. Изглежда, че от доста време насам лосът е животно, подходящо за приказките.

Няколко години преди нашата ера Плиний твърди, че горната устна на лоса е толкова голяма, че се налага да пасе обърнат назад. Още Шилер твърди, че под брадичката си лосът има торбичка с гореща вода, с която опръсква нападателя; във "Валенщайн"[1] се говори за "елек от кожа от лос". Онова, което Юлий Цезар разказва за лоса, също не бива да се приема съвсем сериозно. Той смята, че лосовете нямат коленни стави.

Според наблюденията, които умният и хитър Цезар вероятно е направил, докато едва е стоял на краката си

под алкохолно опиянение, лосовете спят облегнати на дърветата. Според него това улеснява лова. Трябвало само да се отрежат въпросните дървета. Веднага щом лосът се облегне на някое дърво, и дървото и лосът падат едновременно. И след като тези животни нямат коленни стави, те вече не могат да се изправят на крака. До това заключение стига Цезар. Тогава на ловците щяло да им се наложи само да събират тези "гигантски кози"...

---

[1] Драматическа поема на германския поет Фридрих Шилер (1759-1805 г.). - Б. пр.