Галерия "Сариева" представя изложба на френско-българския художник Стефан Николаев за официалното откриване на най-горещата градска точка в момента - DOT Sofia
Озаглавена "ДОМ", изложбата представя за първи път в България нови творби от популярната му серия от кована мед и неон, разглеждаща ключови за историята на изкуството теми и образи. Изложбата може да бъде видяна между 29 септември и 12 ноември 2023 г. във временното пространството на галерия "Сариева" в DOT Sofia.
Стефан Николаев е роден в София през 1970 г. Живее и работи в Париж и София. Завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства, Англия (1992). През 2007 г. Николаев представя България на Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година участва и в Лионското биенале, а през 2004 - в биеналетата в Гуангджу, Корея, и Цетине, Черна гора. Негови работи са показвани в арт изложенията Paris + Art Basel, ArtBasel, ArtBrussels, FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото биенале в Цетине Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО.
"ДОМ" е първата самостоятелна изложба на Николаев в България от 2019 г. насам. Четири години по-късно, след множество изяви в панаири, групови и самостоятелни изложби из Европа, авторът ще покаже нови творби в родния си град София, по покана на галерия "Сариева", от която е репрезентиран.
Когато чуем думата дом, в мисълта изниква образ: комбинация от форми, миризми и звуци. Образ, носещ атмосфера. Усещане. Говорещ, често объркано, за споделени истории, полузабравени ритуали, изгубени лица. Създадена специално за галерия "Сариева", изложбата на Стефан Николаев "ДОМ" изследва фрагменти от този образ чрез серия нови творби, обединени от особено противоречие на символи и материи.
Николаев разглежда повратен момент в модерното изкуство и епоха: произведенията стават неразделна част от домовете. Теми, линии, цветове, похвати, всичко се променя, за да се приспособи към новия начин, по който творбите биват разглеждани. Стефан Николаев предприема стилистично изследване на този феномен и някои от ключовите му теми и символи, търсейки същевременно нови точки на пресичане между скулптура и живопис.
В нашето съвремие на отминаваща пандемия, както в предходни подобни моменти, смисълът на живота, съдбата, дома неизбежно стават център на нови търсения, въпроси, съмнения. В обичайната за художника практика да създава диалектични пространства, изложбата първо ни съблазнява със земни наслади, преди да ни хвърли в духовна интроспекция. Но това изначално противопоставяне разкрива нещо повече. Николаев го използва не без закачка, за да ни подтикне да преосмислим представата си за онова, което виси или е висяло по стените ни.
Повече от носталгични символи, реещи се между различни периоди, творбите се вглеждат в собствените си теми. Изобразяването на ежедневни предмети ни свързва с дома, с живота, с неговата крехкост и ни позволява да изградим наша собствена идея за земни удоволствия. Успоредно с това Николаев се вглежда в най-яркото представяне на нашите екзистенциални тревоги в изкуството - т.нар. vanitas, и свежда този алегоричен натюрморт до трите му основни елемента - Време, Смърт, Живот. Твърде мрачни и крещящи за епохата на вечен прогрес и младост, обещана от капитализма, vanitas намират своята реабилитация в нашето постмодерно безпокойство.
