Един ден 12-годишният Куин отива при майка си, която работи във фирма, занимаваща се с прокопаването на тунели за лондонското метро (или нещо подобно). Двамата слизат под земята, където е открита странна галерия. Минути по-късно бездната се оказва свърталище на огнедишащи дракони, които сякаш само са чакали някой да ги разбуди от вековния им сън. Събитията, които следват, ще се окажат съдбоносни за цялата планета...

Нортъмбърленд, някъде из Острова, 2020 г. За двадесет години драконите почти са разрушили земната цивилизация - добрата стара Англия и още по-старата Европа са изпепелени, а малцината оцелели, подобно на Куин (Крисчън Бейл - "Американски психар") и приятелят му Крийди (Джерард Бътлър - "Атила") се крият из руините заедно с трийсетина деца. Драконите се размножават като скакалци, оръжията (конвенционални или ядрени) са безполезни, а огънят унищожава всичко, което му се изпречи на пътя. Летящите "огнепръскачки" грижливо охраняват малките градини със зеленчуци и от време на време се хранят с пепелта на най-дръзките homo spiens. Резултатът от тази неравна битка може да бъде само един - ще оцелее един-единствен биологичен вид.

Когато отчаянието сред обитателите на развалините на Нортъмбърленд достига връхната си точка, най-неочаквано се появява военният взвод на радикалния революционер Дентън Ван Дан (Матю Макконъхи - "Подводница U-571", "Ед Телевизията"). Както всеки разумен киноман може да предположил, той е американец и е един от малцината, успели да убият дракон. Ван е малко дръпнат и рязък при общуването с околните (не случайно при появата му Крийди казва: "Има същества, които са по-кофти от драконите - американците!"), но затова пък е изключителен филантроп. Сред другите добри, пристигнали с него от Кофивил, Кентъки, за да спасят останките от човечеството, е и чаровната военнослужеща Алекс (Изабела Скорупко - "Златното око"), чиято задача е да синхронизира действията на танковете с десантния вертолет на Архангелите. В духа на тази огнена сага и сред ожесточените сражения с изгладнелите дракони, някак логично и за да бъдат смекчени минорните тонове, между русокосата дама и Куин припламват искрите на любовта, която обаче е помрачена освен от свирепата борба за съществуване, но и от лидерските амбиции на Дентън. В крайна сметка разумът надделява и всички ще се възползват от неговото откритие - драконите губят ориентация във времето, когато се сменят денят с нощта...

Още на петата минута от всичките сто и една на филма става ясно, че "Царството на огъня" (Regin Of Fire, Touchstone Picture, 2002 г., разпространява "Александра видео") хазартно се разхожда по ръба на провала. Струващо $60 млн., това амбициозно и прекалено патриотарско (да не кажа ксенофобско) фентъзи на режисьора Роб Бауман ("Досиетата Х") за 101 дни в боксофиса успя да събере само $43.1 млн. Подкрепян от рекламен бюджет за $35 млн., филмът трябваше да се установи в подсъзнанието на любителите на целулоидни удоволствия като "завладяващо зрелище" и "страховит екшън с удивителни специални ефекти". Но целта се оказа встрани от "правото мерене" на продуцентите и единственото хубаво нещо (като изключим Скорупко и парчето Fire на Джими Хендрикс) всъщност е... сценографията. Именно декорите, проектирани от Саймън Уейкфилд, са елемента, койтоq засилвайки контраста между огненения апокалипсис и стоманеносивата реалност, провокира необходимите за целите на филма натрапчиви антиутопични усещания. Актьорите са симпатични (мускулите на Матю Макконъхи ще изненадат дори и най-верните му почитателки) и правят всичко възможно, за да влязат в ролята на магнита, който би трябвало да привлича зрителите в киносалоните, докато режисьорът и сценаристите - точно обратното. В интерес на истината екипът, сътворил "Царството на огъня", не е улучил нито момента, нито начина, по който да пропагандира пред света измамното богоравно самочувствие на една нация.

Филмът на Роб Бауман без никакви притеснения може да бъде подреден до някои от най-неуспешните Sci-Fi-та за последните две години като "Планетата на маймуните", "Бойно поле: Земя" и "Машина на времето".