Българското правителство е внесло в Европейската комисия в петък поправен План за възстановяване и устойчивост, но без главата за енергетиката, съобщи Комисията. България е последна от европейските държави, която внася своя проект в Брюксел.

Корекциите са необходими, за да се отрази намаляването на размера на европейската безвъзмездна помощ за България от 6.27 милиарда евро на 5.69 млрд. евро.

София трябва да мотивира оттеглянето на проекти и реформи, след като според публикувани през юни 2022 г данни на Евростат, българската икономика се е представила по-добре от очакването в разгара на пандемията от COVID-19. Тъй като парите се предоставят именно за възстановяване от пандемията, те се изчисляват по определена за всички държави формула и на по-слабо засегнатите икономики се полага по-малко средства. Така българският план беше намален с 578 млн.евро.

В четвъртък правителството прие, без предварително обществено обсъждане, отпадане на проекти от първоначалния план. Тогава беше съобщено за изваждане от плана на проектите за батерии за съхраняване на възобновяема енергия и за изграждането на протонен център.

В понеделник Европейската комисия съобщи, че общо 17 проекта са с орязан бюджет или отпадат напълно.

Сред тях са проекти за:

Три инвестиции са премахнати от плана:

Нито София, нито Брюксел поясняват дали в предложението за корекции е включено отпадането на ангажимента за 40% намаление на СО2 емисиите до 2025 г., което беше поръчано в началото на годината от Народното събрание като спасение за въглищните централи.

България е последната европейска държава, която внася своя коригиран план за одобрение от Европейската комисия и от страните членки. Вече са одобрени ревизираните планове на 13 държави, а осем са окончателно приети.

Сега комисията има два месеца, за да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии по Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Ако оценката е положителна, Комисията ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на съвета, за да бъдат отразени промените в българския план. След това държавите членки ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на комисията.

Поправките в плана не са пряко обвързани с намерението на правителството да поиска второ плащане по Плана за възстановяване. За това е необходимо България да изпълни 66-те, договорени с Европейската комисия ангажименти за това. Сред тях са 22 закона, които трябва да бъдат приети от Народното събрание.

Заявката за второто плащане от 724 млн. евро трябваше да бъде направена през първото тримесечие на 2023 г., но беше отложена заради неизпълнение на ангажиментите, което щеше да доведе до отказ или значително намаляване на отпуснатата сума. Премиерът Николай Денков увери, че работата ще бъде свършена до края на септември, за да може да се получат парите до края на годината.

Вицепремиерът Асен Василев, който отговаря в правителството за Плана за възстановяване, заяви миналата седмица, че искането за парите ще бъде отправено до края на тази седмица;

Във внесения в петък в Брюксел от правителството план липсва главата за намаляване на енергийната зависимост и увеличаване на зелената енергия REPowerEU. Инициативата беше интегрирана към Механизма за възстановяване и устойчивост през март.

Чрез нея България има възможност да получи допълнителни средства, за да компенсира инфлационното поскъпване на енергийната част от проектите в плана и да добави нови проекти, ако желае.

Според предварителните разчети на Брюксел София може да си добави около половин милиард евро към Плана за възстановяване за проекти, свързани с енергийната ефективност и разнообразяване на енергийните източници.

Добавянето на главата е задължително, за да се отвори достъп до тези средства.

До момента от страните членки само Германия, Ирландия, Люксембург и Финландия не са внесли искане за достъп до допълнителните пари за енергетика.