"Фич" понижи перспективата по рейтинга на България
Агенция "Фич" понижи перспективата по международния рейтинг на България по два показателя от стабилна на негативна днес. Като основна и единствена причина агенцията посочва огромния размер на дефицита по текущата сметка. По тази причина са ударени и рейтингите на Естония, Латвия и Румъния. Рейтингът от ВВВ обаче е потвърден. От всички страни единствено Румъния е с плаващ валутен курс. Това е първата корекция по оценката на България след финансовата криза от средата на 90-те години на миналия век.
"Негативнaта перспектива е заради достигнатите нива на дефицитите в тези държави, които приеха притеснително високи нива спрямо приетите стандарти, както в момента така и в исторически план", коментира Ед Паркър от международното звено на агенцията, за възникващите пазари в Европа, цитиран от Ройтерс.
Високото кредитиране в тези страни, несъобразено с макропоказателите също води до рискове, които според агенцията мже да доведат и до понижение на рейтингите.
"Фич" прогнозира за 2007г. дефицит по текущите сметки съответно от 25% в Латвия, 19.5% в България, 16% за Естония и 14% за Румъния. Това са най-високите нива сред 105 държави, които агенцията оценява. Към края на ноември показателят за България е 18.5%.
| "Дефицитите по текущите сметки на балтийските държави, България и Румъния нараснаха до нива, които изглеждат необичайно високи и по съвременните глобални, и по историческите стандарти. Външни дефицити, които е лесно да се поддържат във времена на изобилна ликвидност и апетит за поемане на риск, може да е трудно да бъдат финансирани след глобалния кредитен шок. Негативните перспективи подчертават рисковете от внезапно забавяне на влизащите капитали и скъпо макроикономическо пригаждане към ситуацията." Едуард Паркър, шеф на отдела на "Фич" за нововъзкниващи държави в Европа |
Фич е първата агенция, която променя надолу оценката на България, заради влошаващите се макропоказатели, основен проблем от които е дефицитът по текущата сметка.
Оценките на България от Муудис и Стандард&Пуур'с са Ваа3 и ВВВ+, съответно със положителна и стабилна перспектива.
Новината доведе до рязко понижение на основните индекси в Румъния с около 4% в самия край на търговията. В България обаче не се усети ефект върху борсата, тъй като новината не достигна до пазарните участници преди затваряне на борсата.
Двете емисии глобални облигации по външния дълг на България реагираха слабо на новината за понижената перспектива. Деноминираната в евро с падеж през 2013 г. се търгува с леко понижение на нива 111.5 - 111.8 евро за 100 номинал, а демонинирата в долара и падеж 2015 г. при 119.08 - 119.72 долара за 100 номинал.
| От съобщението на "Фич" * Значителен дефицит по текущата сметка, нужда от външнто финансиране и бърз растеж на кредитирането отдавна са сочени като слабост. Загрижеността обаче се засили през последните 12 месеца, тъй като се увеличиха макроикономическите дисбаланси и в някои случаи има тенденция към влошаване. * На този фон глобалният кредитен недостиг представлява значителен отрицателен шок. * Допълнително, инфлацията рязко се повиши, по-слабият ръст на еврозоната ще повлияе на износа, а отлагането на приемането на еврото засилва външните финансови рискове. * Има достатъчно основания да вярваме, че бързо растящите държави могат да подържат висок дефицит по текущата сметка, но историята предупреждава, че е опасно да се смята, че "този път е различно". * Надуването на дефицита по текущата сметка идва основно по линия на изливането на капитали в частния сектор, включително преките чуждестранни инвестиции, а не по линия на бюджетен дефицит (макар че в Румъния притеснително разхлабват фискалната си политика). Бързият растеж на банковото кредитиране и външното задлъжняване - предимно към банките-майки - играе ключова роля в раздуването и финансирането на дефицита по текущата сметка. * Повечето държави увеличават износа си, но затягащият се пазар на труда започва да се отразява на конкурентоспособността им. * Глобалният кредитен шок може да помогне за един желан по-умерен ръст на кредитирането и постепенно облекчаване на външните дисбаланси. Но икономиките може да не се пригодят плавно, особено след толкова силен финансов бум. * Смятаме, че най-вероятният сценарий за всичките четири държави остава "мекото приземяване", но рискът от "твърдо приземяване" нараства. * "Твърдо приземяване" на икономиките - особено в случай на премахване на валутния борд - ще нанесе значителни щети и вероятно ще предизвика понижаване на рейтингите им. В този случай високата степен на евроизация ще се окаже недостатък, макар че стабилни публични финанси, гъвкавост на икономиката и собственост над банковия сектор от чуждестранни институции може да минимализират загубите. |