На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват новата българска история с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че "присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва". Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст "Оправдать никого не следует". Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският "народен съд" убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.