Да се отнасяме към бюджета на съдебната власт сериозно
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Бюджетът на съдебната власт – приказка без край
Съгласно действащите текстове на конституцията, в чл. 117, ал. 3 е заложен принципът на самостоятелност на бюджета на съдебната власт. В компетентността на пленума на съдебния съвет е да приема проекта на бюджета и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт - чл. 130а, ал. 2, т. 1 и т. 6. От своя страна в изпълнение на чл. 130в, т. 1 министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет (ВСС).
В Законопроекта за изменение и допълнение на конституцията е предвидено незначително изменение относно бюджетната процедура. Поради това, че е заложено разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа - съдийски и прокурорски съвет - се е наложило разписването на нови текстове. Така съгласно чл. 130а, ал. 1, т. 7 - съдебният съвет ще приема проекта на бюджета на системата на съдилищата, а с реципрочен текст в проекта - чл. 130в, ал. 5, т. 8 прокурорският съвет ще има тази отговорност за прокуратурата и следствието.
В нов чл. 131 се уреждат правомощията на министъра на правосъдието като съответно той предлага проект на бюджет на съдебната власт, включващ двата отделни бюджета на съдилищата, съответно на прокуратурата, и има задължението да бъде вносител в двата съвета. В т. 6 на въпросната разпоредба е предвидено министърът да управлява недвижимите имоти на съдебната власт в режим на съгласуване с двата съвета - на прокурорите и на съдиите. Де факто това e единственото изменение и то връща принципното положение преди промяната от 2015 г. В този контекст е доста трудно да се приеме критичното становище именно на отговорния за изразходването и отчитането на бюджета и управлението на сградите ВСС.
Управлението на бюджета, включително и управлението на целевите проекти като системите за електронно правосъдие, вървят зле, а отговорност за това не се носи от никого. ВСС, като орган на самоуправление на съдебната власт, има задължение да организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси. Това задължение се свежда до изпълнение към администрацията на ВСС и откъсва отново самите членове на съвета както от отговорност по изпълнението, така и от задължение практически да провеждат конкретни политики. Особено отчетливо това проличава в сградното, техническо и ресурсно обезпечаване както на съда, така и на прокуратурата.
Да припомним и че бюджетът на съдебната власт от 2015 г. насам е нараснал от 469 млн. лв. до 1,2 млрд. лв.
Граници на понятието "съдебната власт има самостоятелен бюджет"
Както отбелязахме, действащата конституция (чл. 117, ал. 3) предвижда съдебната власт да се ползва със самостоятелен бюджет. Този принцип, елемент от условията за съдебна независимост, беше утвърден с редица решения на Конституционния съд (КС) , които поставят условие организационната, органна и функционална независимост на съдебната власт да бъде обвързана и с финансова такава. Въпреки това сама по себе си последната не е гаранция за правилното планиране и разходване на бюджета и следва да се провери дали парите са изпълнили условието за ефикасност - единица изразходвани средства да постигат максимален ефект, или са отишли "на вятъра". За целта, трябва да се изследва наличието на ясни и последователни нормативни правила, които да гарантират процедурна порядъчност от страна на ВС, и добро управление на разходите - от момента на планиране, през разходването до отчитането на похарчените средства.
Именно на база на практиката на КС е дошъл моментът да бъдат поставени сравнително очертаеми граници коя част от бюджета на съдебната власт е същинска и коя не влияе на независимостта и безпристрастността на носителите на съдебната власт - съдиите, прокурорите и следователите. Именно с тази цел е необходимо допълване на чл. 117, ал. 3 от текста на основния закон, който да предостави възможност в устройствения за съдебната власт закон да бъдат развити подробни правила в тази посока. Ще оставим тази дейност обаче на конституционното мнозинство, без да им натрапваме примерна разпоредба.
Възможни граници на бюджетната съдебна независимост
Делението може да почива на следните принципи:
- Съществени функции на съдебната власт - правораздавателна за съда и функция по разследване и обвинение за следствието и прокуратурата - в това перо да бъдат основните заплати на съдии, прокурори и следователи както и всичко свързано с обезпечаването на съдопроизводствената дейност;
- Капиталови разходи, включително и електронни системи и регистри - поддръжката и управлението да се извършват от МП. Да се гарантира, че достъпът до софтуерните продукти е възможен само от двата съвета, съответно от ВСС, ако се запази вариантът на общ съвет, две колегии и пленум;
- Административни дейности и функции - дискусионно е дали административните структури като ВСС, ИВСС и НИП следва да бъдат част от бюджета на съдебната власт или на директно финансово подчинение на МП. Сами по себе си в настоящия си вариант това са скъпи и безполезни органи, но за сметка на това и абсолютно безотчетни колко и за какво харчат;
- Несъществени и неприсъщи бюджетни въпроси - работно облекло, почивни бази, допълнителни възнаграждения и бонуси на съдиите, прокурорите, следователите и съдебната администрация и техническия персонал. Това е последното и най-маловажно перо.
От тези четири деления само първото и второто следва да бъдат третирани като съотносими към независимостта на съдебната власт, а за останалите две пера да бъде въведено законово задължение да бъдат мотивирани пред и след мотивиране частично удовлетворявани от Народното събрание при покриване на определени показатели.
Ето няколко примера в тази посока:
В изменението на Закона за съдебната власт след конституционните промени да се предвиди:
- спиране на конкурсите за назначаване за период от 5 г. и осъществяване на дейността с наличния състав от съдии, прокурори и следователи при преместването им в по-натоварените съдилища и структури на прокуратурата;
- замразяване на разходите освен тези за основната правораздавателна дейност и част от капиталовите разходи като индексацията на възнагражденията е само с инфлационен индекс на НСИ.
На ход са съдебните реформатори макар и съчетанието "съдебна реформа" да се превръща в политическо клише.