Всеки за себе си: е-рецептите скараха лекари и фармацевти, а пациентите търсят антибиотици

Всеки за себе си: е-рецептите скараха лекари и фармацевти, а пациентите търсят антибиотици

Всеки за себе си: е-рецептите скараха лекари и фармацевти, а пациентите търсят антибиотици
Напрежението около задължителните електронни рецепти за антибиотици и лекарства срещу диабет ескалира в тежки взаимни обвинения между лекари и фармацевти за търговски зависимости и опити за диктат. Междувременно проблемите с изписването и покупката на лекарства продължават, а много пациенти са принудени да търсят варианти да заобиколят изискванията, за да получат нужните им медикаменти.
В първите три дни от въвеждането на е-рецептите пациенти се оплакваха, че са връщани от аптеките, тъй като предписанията на някои лекари (и мнозина зъболекари) не се отварят в системата. Други са пращани обратно в кабинетите, тъй като лекарството им липсва в аптечната мрежа и е нужно да бъде посочено друго. В по-малките населени места сигналите бяха предимно за издавани хартиени рецепти, които аптеките отказват да изпълнят, а пациентите остават с отрязан достъп до антибиотици, които често трябва да започнат да се приемат незабавно.
Съсловната организация на лекарите - Българският лекарски съюз, настоя за незабавното спиране на е-рецептите, докато тази на фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз, подкрепи промените и се обяви срещу връщане към хибридния модел, при който се използват паралелно електронни и хартиени рецепти. Здравният министър декларира, че започналата дигитализация ще продължи независимо от трудностите.
Лекари и фармацевти дават разнородни, а често и противоречащи си обяснения за възникналите проблеми. "Дневник" обобщава позициите им по основните въпроси около новите рецепти.
Новият режим на отпускане на лекарства беше анонсиран като начин за предотвратяване на недостига на лекарствени продукти и за справяне с безразборната употреба на антибиотици, улеснена от непроследяемата бяла хартиена рецепта. Друга цел е осигуряване на достъп на болните от диабет до нужните им медикаменти, които в последните години често изчезваха от аптеките, тъй като се ползват от здрави хора като средство за отслабване. Властите разчитат на дигитализацията и за засилване на контрола върху продажба на лекарства.
Работят ли е-рецептите
Издаването на новите рецепти изисква от лекарите да притежават електронен подпис, с който да се идентифицират в Националната здравноинформационна система. Това отдавна е задължително условие за медиците, които работят по договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но не за всички практикуващи. Подобно изискване няма и за медиците в Спешната помощ, например, които също изписват лекарства.
Досега с е-рецепти се изписваха медикаментите, плащани от здравната каса, и затова получаването на повечето от антидиабетните продукти продължи гладко. Истинската промяна настъпи в изискванията към антибиотиците.
Според лекарите основната причина за настъпилия хаос е липсата на синхронизация между лекарските и аптечните софтуери, които минават през здравноинформационната система. "Разминаването в данните е било толкова драстично, че понякога дори не се разбирало кой е предписаният антибиотик", заяви във вторник (17 октомври) председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
Колегата му д-р Гергана Николова, която е общопрактикуващ лекар, очерта още проблеми, включително, че данните от е-рецептите на влизат в досието на пациента и така личният лекар не знае за изписаните от други медици препарати. Тя акцентира и на затрудненията, които създава практиката аптекари да връщат пациентите с искане да им се изпише ново лекарство, тъй като нужното липсва. По думите ѝ това превръща пациента в турист, а на лекарите пречи да работят нормално. Тази позиция очевидно не е споделяна напълно в съсловието - пред БНТ във вторник общопрактикуващият лекар д-р Мирослав Спасов заяви, че не му тежи да коригира рецептата за 20 секунди, така че пациентът му да получи сходен на изписания му медикамент. "Драмата е, че някой не си е прочел нормативната уредба, не си е свалил приложенията и не познава софтуера", посочи той и също упрекна аптеките, че не са били готови.
Според фармацевтите обаче не те, а лекарите не са били подготвени за въвеждането на задължителната електронна рецепта. В позиция, публикувана на сайта им, от фармацевтичния съюз заявиха, че няма да реагират на "внушения, обиди и нападки". Допълниха, че са готови на диалог, за да се отстранят техническите проблеми при някои софтуери, но възразяват срещу връщане към "хибридния модел", защото с въведените промени се затяга контролът.
Пред Би Ти Ви д-р Гергана Николова заяви, че за изминалата година са издадени общо 40 хил. е-рецепти за други медикаменти, от които са изпълнени едва 800 и това е индикатор за проблем. "За двата дни, в които са задължителни за антидиабетните и антибиотичните препарати, са издадени 26 хил. рецепти, а обратна информация в системата има за 12 500. Какво се случва с останалите 14 хил. няма отговор", каза тя, подчертавайки, че зад всяка рецепта стои реален пациент.
Пред "Нова телевизия" председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов допълни, че при 4 хил. рецепти лекарят е позволил генерично заместване, не е известно обаче какво е станало с останалите 10 хил.
Има ли недостиг на лекарства
Тезата на лекарския съюз е, че фармацевтите умишлено не предоставят конкретни лекарства, тъй като обслужват търговски интереси. Във вторник (17 октомври) от съсловната организация обявиха, че лекарства, които спокойно са предписвали в последните седмици, внезапно са "изчезнали" от аптеките. Ден по-късно в интервю за Би Ти Ви д-р Гергана Николова разказа, че в началото на седмицата изписала и купила на съпруга си лекарство от аптеката, докато нейни пациенти били върни с обяснението медикаментът не е наличен в аптечната мрежа от 15 дни. "Как става това", попита риторично тя.
Шефът на лекарския съюз Иван Маджаров разтълкува ситуацията като потвърждение, че досега "аптеките са давали на пациентите каквото са имали, а не каквото е предписано, което пък граничи с престъпление".
"Лекарите не знаят какво изписват", отговори шефът на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Той уточни, че всеки медикамент в продажба има код, с който фигурира в мрежата. Той е различен дори ако става дума за различни разфасовки на един и същ продукт - от 7 и от 14 таблетки, например. Ако кодът не съвпада с изписаното, ние не можем да направим нищо, заяви той.
В публикация от сряда (18 октомври) седмичникът "Капитал" очертава още един проблем - че от 2019 г. множество антибиотици се внасят от компании за паралелен внос и имат различен национален код от тези на производителя, но държавата упорито не иска да уеднакви номерата им. Така, ако лекарят изпише национален номер на първовносителя, а аптеката има медикамента, но от паралелен внос, не може да го получи, обяснява пред изданието Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия.
Кой има полза
Най-тежките сблъсъци между двете съсловия са именно по въпроса защо се оказва, че няма лекарства.
В декларацията си лекарите обвиниха фармацевтите: "Търговският интерес движи промяната в лекарство терапията. Българските лекари отказват да работят под диктата на аптеките." Обвиненията са, че аптекарите са продавали и досега какво те преценят на пациентите и тъй като сега тази практика е напът да бъде прекратена, саботират промените.
В отговор фармацевтичният съюз намекна, че настояването за спиране на е-рецептите, които дават яснота какво се предписва и отпуска на пациентите, доказва засегнати интереси на лекарите.
Недоумяваме за какъв "диктат на аптеката" става дума, когато всички разбраха, че предписващият е този, който определя терапията на пациента и в аптека вече не може да се отпуска друго освен точно предписаното от лекаря
От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България предупредиха, че въвеждането на опция за генерично заместване без съгласието на назначилия терапията лекар само би стимулирало корупционни практики. "Има т. нар. интегрални схеми (хоризонтални и вертикални), които са особено удобни за собственици, които притежават цялата верига - производство-разпространение-продажба. Има и такива, които я притежават частично, от второто ниво до аптеката включително", посочват още в позицията си, разпространена до медиите.
"Обвиненията, че фармацевтите опитват да продават по-скъпи лекарства, са глупости", отговори Николай Костов.
Кой знае дали има лекарства
При изписването на медикаменти лекарите използват приложение в създадения от държавата софтуер, което им казва кои са наличните лекарства за съответната болест. Това е и едно от основанията да обвиняват фармацевтите в укриване на лекарства. "Аз виждам, че го има и затова го изписвам", обясни д-р Гергана Николова.
Аптекарите отговарят, че медикаменти, които в момента са налични, могат да липсват след 2 седмици - процесът е динамичен и няма система, която да показва наличните лекарства. "Има голяма разлика между регистрирани и налични лекарства", каза Николай Костов. Отделно той подчерта, че в момента навсякъде липсват общо 425 лекарства, издавани по лекарско предписание.
Пред "Нова телевизия" зам.-шефът на лекарския съюз Николай Брънзалов призова Министерството на здравеопазването да публикува публично информация за наличните антибиотици и антидиабетни препарати, за да могат лекарите да правят справки. До публикуването на текста от ведомството не отговориха на въпроса на "Дневник" дали възнамеряват да направят това.
От държавната фирма "Информационно обслужване", която поддържа единната здравна система, заявиха, че поддържат информация за всички налични лекарства. "В модула "Електронна рецепта" на Националната здравно-информационна система (НЗИС) се намират всички лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, Регистъра на пределните цени и Регистъра на максималните продажни цени, които по същество съставляват всички лекарства, които могат да се разпространяват на българския фармацевтичен пазар. Номенклатурата на лекарствените продукти, която е динамична, се актуализира регулярно от "Информационно обслужване" от регистрите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти", посочват от фирмата в отговори до "Дневник".
Да има ли генерична замяна
В момента в цялата система всичко се решава с вълшебния тик "генерична замяна"
Това означава, че когато в аптеките няма конкретен медикамент, то може да се замени със сходен по действие продукт с позволението на лекаря, който трябва да го отбележи с отметка в е-рецептата.
В позиция до медиите от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България напомнят, че това не може да става по преценка на фармацевт - съгласно Наредба № 4 от 4 март 2009 г. не се разрешава генерично заместване на предписания от лекаря лекарствен продукт, а когато лекарственият продукт е предписан под търговското си име, се отпуска точно той. Оттам посочват, че всеки трябва да изпълнява задълженията си, съответно: лекарите - да диагностицират и лекуват чрез определяне на терапията, а фармацевтите - да изпълняват предписаното лечение, така както е зададено от лекуващия лекар.
Българският фармацевтичен съюз обаче посочи, че подкрепя предложението за нормативни промени в наредбата. "За пореден път настояваме за нормативното въвеждане на генеричната замяна със съгласието на пациента при задължително предлагане на всички налични алтернативи от фармацевта, за да има по-добър достъп до терапия", посочват в позицията си от съюза и допълват, че нито аптеките, нито фармацевтите имат интерес да не обслужат пациентите си.
"В момента нормативната уредба позволява предписване по международно непатентно наименование (INN), или както е известно сред пациентите - "генерично предписване". Тогава в аптеката фармацевтът може да предложи, а пациентът да получи всички налични алтернативи, които са със същото активно вещество, концентрация, доза, лекарствена форма и същото качество, безопасност и ефективност", посочват още от бранша.
Министърът на здравеопазването проф. Хинко Хинков, цитиран от БТА, заяви, че трябва да се спазва принципът, че това, което е изписано от лекаря, пациентът трябва да го получи в аптеката във вида, в който е изписано. "Когато даден медикамент липсва в аптеката, тя е длъжна да го осигури до 24 часа", допълни още министър Хинков, позовавайки се на законовите разпоредби, и уточни, че този закон не се спазва много отдавна.