Голяма част от българите не са чували за евросредства за техния град и район
Средствата от европейските фондове и програми за местно и регионално развитие са важна съществена част за управлението на градовете и селищата в България, където тази неделя ще се избира местна власт, но всъщност малка част от избирателите познават този източник за местните бюджети и по-добра икономика и среда за живеене.
Запитани дали са чували, че ЕС финансира проекти за по-добър живот в града или района, в който живеят, 7 от 10 българи не са чували за такива евросредства. Едва 29% от анкетираните българи отговарят с "Да". Това е понижение със 7 процентни пункта спрямо лятото на 2021 г.
Средният показател в ЕС за информираност показва, че 39% са чували поне за някакъв проект, финансиран от ЕС в техния район или град, а 59% - не са.
А икономическото, социалното и териториалното сближаване между държавите-членки на ЕС чрез коригиране на дисбалансите между държавите и регионите (т.нар. кохезионната политика) е една от най-въздействащите области на дейност на ЕС, като представлява около една трета от неговия бюджет или 392 милиарда евро през програмния период 2021-2027 г.
От знаещите за проекти 81% от българите (79% средно в ЕС) казват, че са ефектът от тях е положителен за живота им, като 9% отговарят, че последиците са негативни.
Когато ги питат в кои области би трябвало да отиват тези средства от ЕС, българите не показват някаква съществена разлика в избора в сравнение със средноевропейския показател. С едно ярко изключение и два по-характерни отговора:
- Изключението е за приемане и интегриране на мигранти и бежанци - докато средно в ЕС мнозинството от хората (58%) казват, че това е местен проблем, разходите по който е добре да бъдат подпомогнати със средства на съюза, в България еврофондове искат само 19% а 76% не смятат такава помощ за много важна за своя град и район.
- По-характерните отговори са за финансирането на туризъм/култура и на изследвания/иновации. Докато в ЕС средно 63% са казали, че би трябвало с регионални фондове да се помага за туризма, в България това направление предпочитат 76%. Обратно - при изследвания/иновации 84% от европейците очакват помощ от ЕС, а в България - 69%.
Интернет е водещият източник на българит за такава информация - 19% го посочват като мястото, от което са научили за такива програми. Следва национална телевизия с 16% след срив с 10 пункта на популярността на този източник. Никоя друга държава от ЕС не отчита такъв спад за телевизии с национално покритие като информиращи хората за евросредства за местата, където живеят.
Над половината (55%) от българите са чували за Европейския фонд за регионално развитие и за кохезионните фондове, но на въпроса дали във всекидневието си виждат полза от техните проекти с "да" отговарят само 26% (с "Не" - 71%). Другите два познати на българите източника за Плана за възстановяване и устойчивост и Еразъм+ - по 45-46% са чували за тях.
Проектите, финансирани или съфинансирани от ЕС по регионални и местни програми карат българите да се чувстват повече европейци - общо 52% ("определено да" са избрали като отговор 11%).
| Българите показват и най-категоричното убеждение, че евросредствата трябва да се фокусират върху бедните райони, а не да отиват за всички райони на ЕС. |
С "Да" за всички района са отговорили 42% (спад със 7 пункта за две години), за съсредоточаване върху най-бедните - 55% (повишение с 8 пункта и най-висок показател в ЕС). Безапелационно българите посочват (71%, увеличение с 13 пункта за две години) като приоритетни местата с висока безработица, следвани от отдалечени селски или планински райони - 50%.
Когато имат възможност да посочат по-конкретни критерии за насочването на пари към определени райони, анкетираните казват:
- 95% - образование, здравеопазване и социални инфраструктури
- 91% - околна среда
- 90% - за дребния и среден бизнес
- 82% - транспорт
- 76% - туризъм и природа
- 73% - за възобновяема и чиста енергия
Когато ги питат къде в бъдеще трябва да отива помощта от ЕС за региони и градове, българите подреждат така приоритетите:
- 69% - здравна, образователна и обществена инфраструктура
- 40% - подкрепа на дребния и среден бизнес
- 34% - транспорт, пътища, жп инфраструктура и летища
- 33% - околна среда
- 25% - туризъм и култура
- 19% - възобновяема енергия
Всеки трети от анкетираните в България казва, че на местно ниво трябва да се взимат решенията за регионалните проекти. По 21% са избрали "регионално" и "национално" и 20% са се спрели на "ЕС".
Данните са от проучване Евробарометър сред гражданите на 27-те страни членки и са резултат от телефонна анкета през юни 2023 г. То е координирано от агенция Ipsos по искане на Европйската комисия.