Европейските лидери се събират в четвъртък следобед в Брюксел с надежда да произведат някои добри новини на фона на двете войни, които бушуват по границите на Европа, но шансовете за това не са толкова големи, тъй като мненията в ЕС остават разделени.

Всички предварително зададени теми - помощта за Украйна, ситуацията в Израел, миграцията и актуализацията на общите финанси, са спорни и създават очаквания за дълга нощ зад затворените врати на Европейския съвет.

Предстои труден разговор за европейската позиция, като многобройните нюанси в нея изглеждат все така видими, въпреки известното сближаване след срещата на външните министри в понеделник.

Почти веднага след нападението на "Хамас" над израелски градове и мирни граждани на 7 октомври ЕС изрази солидарност с Израел и потвърди правото на страната да се защити.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен замина Израел още в седмицата след атаките и заяви категорична подкрепа от Брюксел на фона на, както се оказа, прибързаното заявление на еврокомисаря за разширяването Оливер Вархей, че помощта за палестинците се спира.

Решението на Фон дер Лайен да пътува без мандат от страните членки и да заеме категорично страната на Израел, без да каже и дума в защита на мирното население на Ивицата Газа, предизвика скандал, който беше донякъде туширан с извънредна видеосреща на лидерите от ЕС няколко дни по-късно.

След него ЕС разви позицията си към палестинците, като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че израелските въздушни удари над Газа не съответстват на международното право, а Еврокомисията светкавично утрои помощта за палестинците. Няколко от европейските лидери, сред които президентът на Франция и германския канцлер посетиха Тел Авив, за да успокоят Израел, че Брюксел не взема страната на техния противник и че може да се разчита на Европа.

Продължаващата блокада на Газа, лишаваща останалите в палестински анклав мирни жители от вода, ток, храна и лекарства, обаче накара европейската дипломация отново да се вглежда в детайлите на първоначалната си позиция. След Европейския парламент, който първи призова за хуманитарна пауза, идеята за временно спиране на огъня, за да се пропусне хуманитарната помощ в Газа беше подкрепена и от върховния представител за външната политика Жозеп Борел, чийто глас отчетливо се различаваше от този на председателя на Еврокомисията от самото начало на конфликта.

Седмица по-късно държавите членки все още не са единодушни дали да официализират това искане, с Германия, Чехия и Австрия, изразяващи опасения, че то ще отслаби подкрепата за Израел и ще затрудни действията на Тел Авив, който отказва да пропуска камионите с помощи през своя територия, докато "Хамас" не освободи взетите заложници. Други държави, сред които Франция и Испания, настояват за хуманно отношение към палестинците от Газа и десетки митинги в подкрепа в повечето европейски държави.

Въпросът на вечерта е свързан с формулировката, която ще изберат лидерите между спиране на огъня, отваряне на хуманитарен коридор и дори примирие. Задачата ще изисква още по-голямо майсторство след рязката реакция на Израел на думи на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че палестинската атака си има предистория.

В интервю за "Дневник", дадено след срещата на европейските лидери в Гранада в началото на октомври, държавният секретар за Европа на Франция Лоранс Бун заяви, че в ЕС има консенсус за продължаване на помощта за Украйна, "колкото е необходимо". Но това не е единственият въпрос, свързан с воюващия от 20 месеца съсед на ЕС.

В писмото, с което кани 27-те лидери в Брюксел, Шарл Мишел пише, че се налага ускоряване на военната помощ и на законодателното решение, позволяващо замразените чрез санкции руски активи да се използват за възстановяването на Украйна.

Председателят на Еврокомисията Фон дер Лайен обеща законопроекта за руските пари през лятото, но той не се появи.

Военната помощ също става повод за размяна на реплики, тъй като Унгария държи от месеци под ветото си отпускането на следващия транш военна помощ за Украйна през фонда, от който ЕС плаща на страните членки, които й предоставят свое оръжие и боеприпаси.

Будапеща задържа вземането на решението, обвързвайки го с отстъпки за Унгария от страна на Брюксел.

Орбан, който няма как да избегне повдигането на вежди, след като се срещна с Владимир Путин в Китай, се закани да блокира и търсенето на компромис по предложението за увеличаването на европейския бюджет, за да се заложи в него непрекъсваемостта на европейската икономическа, финансова и военна помощ за Украйна.

През юни Европейската комисия предложи увеличаване с 66 млрд. евро на дългосрочните разходи на ЕС до 2027 г., като 50 млрд. от тях бъдат заделени за Украйна, заявявайки, че всички налични средства за Киев в бюджета - пряко или чрез прехвърляне на фондове, ще бъдат изчерпани до края на годината.

Въпросът - основно политически, има и финансово изражение, тъй като корекцията на бюджета е свързано с увеличаване на вноските, които европейските правителства ще дължат към общите разходи на ЕС. Някои държави, като Германия и Нидерландия, ще трябва да внесат повече, други - като България по-малко, но при всички поисканата промяна ще означава, че те ще трябва да намерят допълнителни средства, които да бъдат насочени към Брюксел.

При досегашните дискусии се очерта още един спорен момент - различните приоритети, които отделните държави имат за разпределението на бюджетната актуализация.

Извън Украйна Еврокомисията е заложила средства за охраната на външните граници, борбата с незаконната миграция и за увеличените разходи, свързани с програмата за възстановяване от пандемията, предизвикани от високата инфлация и поскъпналите кредити.

Унгария вече даде знак, че ще използва искането за увеличаване на бюджета, за да търси решение на собствени проблеми - основно свързани с блокираните от Еврокомисията средства от еврофондовете и плана си за възстановяване.

В сряда началникът на кабинета на Орбан заяви, че Унгария не може да подкрепи предложеното от Европейската комисия изменение на бюджета на ЕС, като добави, че ангажирането с предоставяне на средства на Украйна от бюджета за четири години напред, е неприемливо.

И макар, че в този случай ветото на Унгария да е достатъчно да блокира или да забави планирането на допълнителни разходи, ще е любопитно да се наблюдава позицията на назначения в сряда за премиер на Словакия Роберт Фицо, който спечели изборите с обещание да спре военната помощ за Украйна, предоставяна от Братислава.

Губейки най-верния си съюзник - Полша, където проевропейската опозиция спечели изборите на 15 октомври, за Орбан би било изключително благоприятно, ако намери у Фицо нов партньор в ценностния си поход срещу Брюксел.

Предишния път, когато Орбан се запъна за бюджета, с подкрепата на Полша, европейските лидери заседаваха четири дни. И макар, че им остава поне още една среща на върха преди края на годината, когато въпросът с бюджета трябва да намери решение, анонсът на Будапеща създава очаквания за дълга нощ.

Евентуален тандем Орбан-Фицо ще засили и позициите на държавите, които се противопоставят на преразпределянето на идващите в Европа мигранти от граничните държави към вътрешността.

Европейските лидери посветиха голяма част от срещата си в Гранада в началото на октомври на рекордната за последните седем години вълна от незаконна миграция към ЕС.

Съветът в Брюксел ще е възможност да превърнат в официална позиция неформалните разговори. В Испания те се въртяха основно около мерки за намаляване на потока по маршрута през Средиземно море и оставащи предимно в Италия, като в момента Рим полага неимоверни усилия да ускори окончателното приемане на реформата на европейската политика за миграцията и убежището.

Унгария и Полша продължават съпротивата срещу нея, твърдейки, че Брюксел ги принуждава да приемат мигранти от граничните държави, въпреки че предишния им опит да се опълчат на задължителните квоти през 2015 г. се разби в Съда на ЕС.

В очакване да бъдат приети и последните промени в миграционната, което би трябвало да стане преди европейските избори догодина, Италия опипва почвата и за нова идея - подновяване на военноморската операция в Средиземно море, която да се бори с трафикантите на хора.

Междувременно Еврокомисията предложи план с мерки за Средиземноморието, за който търси одобрение от лидерите.

Масовото връщане на граничните проверки в Шенген - особено в Централна и Южна Европа, вероятно също няма да бъде подминато, но интересният за България и Румъния ъгъл - евентуалното разширяване, е оставен за декември.

И ако това не е достатъчно за една нощ в Брюксел, в поканата към лидерите е отбелязано, че те ще обсъдят серията военни преврати в Западна Африка, ситуацията в Нагорни Карабах и отношенията с Армения и Азербайджан, и разбира се, пулсиращото от месеци напрежение между Сърбия и Косово.

След посредническа мисия през уикенда в Белград и Прищина, в четвъртък в Брюксел се очакват сръбският президент Александър Вучич и косовският премиер Албин Курти. Двамата по отделно ще се срещнат с германския канцлер Олаф Шолц, френския президен Еманюел Макрон и с италианския премиер Джорджа Мелони.

Макрон вече предупреди, че ако Прищина не изпълни договорените с Белград и с ЕС ангажименти към косовските сърби, визите за гражданите на Косово няма да паднат, както е предвидено в началото на 2024 г.

Както е обичайно напоследък Вучич и Курти не са готови да се видят на четири или повече очи.