Източните Родопи – районът, в който дивите животни не изчезват, а се завръщат
Дори и без да се осланя на голям късмет, по време на кратка разходка из Източните Родопи човек може да види животни, които десетилетия наред, а в някои случаи и стотици години са се считали за изчезнали в страната ни. В небето през студената част от годината често кръжат белоглави и по-редките черни лешояди, а през топлия сезон и мигриращият египетски лешояд. Макар и по-трудно, но в района могат да се срещнат и изчезналите преди стотици години и възстановени отскоро зубри, които са най-едрите тревопасни животни в Европа, както и възстановка на древен див кон, наречена Коник. Напук на всички потискащи новини за изчезващи и застрашени видове и загуба на биоразнообразие, се оказва, че все пак има места и то в България, където тези процеси са обратими и животните не просто не изчезват, а се връщат.
В представянето на страната ни в портала VisitEeurope е посочено, че България е на второ място в Европа по биоразнообразие. На наша територия се срещат около 29 000 животински вида, някои от които са установени само тук, а други са пред изчезване. По отношение на птиците данните също показват, че сме втори в Европа по брой видове. Източните Родопи, от своя страна, са едно от местата в България, където това видово разнообразие е най-голямо. Една от основните причини точно тази част от страната да приютява такова животинско и растително богатство е разнообразният релеф и ландшафт.
Десетилетия наред в Източните Родопи основен поминък на хората е било животновъдството и сред горите постепенно се е отворило място за пасища. През 60-те години на миналия век обаче все повече местни се насочват към по-големите градове, разива се индустриализацията, а по-късно и с Възродителния процес районът силно се обезлюдява и намаляват значително и домашните животни. Тези процеси променят облика на района и водят до образуването на една много интересна мозаечна структура на ландшафта с редуване на гористи местности, пасища и други открити пространства. И тъй като разнообразните релеф и ландшафт означават и разнообразие за растенията и животните, Източните Родопи се оказват едно от най-богатите от биологична гледна точка места в страната. Подпомогнати от човека, се завръщат и някои видове, считани доскоро за напълно изчезнали в страната.
Една от организациите, които най-активно работят за връщането на дивата природа в района, е фондация "По-диви Родопи". Тя е част от голяма европейска мрежа, която се занимава с т.нар. rewilding. Терминът в буквален превод на български значи "подивяване" и е свързан с процеси, които осигуряват повече свобода за дивата природата и възстановяване на видове. Подпомагайки природата да се опита да се върне към естественото си състояние, в Източните Родопи през последните десетилетия се полагат сериозни усилия и вече са възстановени няколко изчезнали в миналото видове животни.
Според Андреана Трифонова, която е ръководител на екипа във фондация "По-диви Родопи", тази част от България предлага "уникална възможност да се осигури повече място за природата, за дивите животни, за естествените процеси и, разбира се, за хората, които биха могли да развиват своя поминък в синхрон със заобикалящата ги среда". Вече немалко години в Източните Родопи се случват различни инициативи, свързани с възстановяване на природата. Големи усилия са положени например за възстановяването на лешоядите в района, които до преди 40 години се считаха за изчезнали или на ръба на оцеляването в страната. "Трите вида лешояди в Източните Родопи са много ценни. Те, заедно с тревопасни и хищници, дават завършеност на хранителната верига, каквато може да се наблюдава на все по-малко места в Европа и представлява голямо природно богатство", допълва Трифонова.
Първият вид лешояд, чиято популация се възстановява в България, е белоглавият лешояд. Изправен пред пълно изчезване преди малко повече от 30 години, в момента той е най-разпространеният в Източните Родопи, може да се види често в полет. По последни данни са преброени 121 двойки и са излетели 73 малки лешоядчета, живеещи в района. Сред местата, където най-често могат да се наблюдават в полет, е долината на река Арда, а някои от гнездата им, разположени по високи скали, са видими и с просто око или с бинокъл.
Освен белоглавият, благодарение на години наред усилия в Източните Родопи през топлата част от годината вече може да се види и египетският лешояд. Той е световно застрашен вид и се счита за една от най-бързо изчезващите птици на планетата. Египетските лешояди са прелетни птици, които гнездят в Източните Родопи и на още няколко места в България, но възрастните индивиди зимуват в Африка и миграцията им ги излага на сериозни рискове, което прави процесът по възстановяване още по-труден.
През миналата година за първи път стартира програма за връщане в Източните Родопи на още по-редкия и доскоро смятан за напълно изчезнал в страната черен лешояд, наричан още картал - най-едрата граблива птица в Европа. Усилията са част от съвместна инициативата на Фондация "По-диви Родопи" заедно с Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и испанската организация GREFA.
"През 2022 година успяхме за първи път да транспортираме 17 черни лешояда от Испания. След транспорта лешоядите бяха настанени в специално изградена волиера за адаптация и след като свикнаха с новата среда, бяха освободени в дивата природа", разказва Андреана Трифонова от "По-диви Родопи". Основната част от птиците оцеляват на новото място и Източните Родопи и се очаква скоро да могат да се похвалят с първите сформирани двойки лешояди след десетилетия на пълно изчезване на вида в района. Това би била голяма новина, защото ще значи реалното връщане на рядък вид в тази част от страната. През юни тази година от Испания пристигат още 13 птици, които в момента се адаптират и през ноември предстои да бъдат пуснати на свобода при останалите си събратя. "Процесът по реинтродукция на черния лешояд - повторно връщане в природата, е част от петгодишен проект и се очакват още лешояди, които да се заселят в България. Възстановяването на такъв вид изисква много усилия и ако е нужно ще продължим процеса, за да имаме трайно завръщане на черните лешояди в Източните Родопи", допълва Андреана Трифонова.
Желаещите да наблюдават лешояди, включително черни, могат да го направят в района дори и с просто око, защото те често се реят във въздуха. Сезонът есен-зима пък е особено подходящ, защото тогава птиците не гнездят и рискът да бъдат обезпокоени е по-малък. Снимане и наблюдение може да се прави от укритие, като има организации и отделни хора, които предлагат такава услуга. Край Маджарово има и информационен център на БДЗП, в който се правят беседи за лешоядите, могат да се видят техни макети, да се наблюдават гнездата им със зрителна тръба или бинокъл и да се научи повече за живота и възстановяването в природата на тези редки и ценни птици.
Освен птици, през последните по-малко от десет години успешно бяха възстановени и два вида едри бозайници. Става въпрос за огромните зубри, които са най-едрите тревопасни в Европа и един интересен вид див кон, наречен Коник.
Зубрите се считат за ключов вид не само в България, но и за голям успех на природозащитата в Европа. За връщането им сред дивото са положени огромни усилия през последните десетилетия и резултатите вече са на лице. Зубърът може да се определи като европейския братовчед на бизона. Той е бил разпространен масово в Европа през древността, от България изчезва още през Средновековието. В средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на вида в природата от малкото запазени зоопаркови животни.
След мащабна селекция и програма за реинтродукция на отделни екземпляри, отглеждани в затворени пространства, диви популации на зубъра са били възстановени в районите на Централна и Източна Европа, основно в Полша и Беларус. Броят им се увеличава и постепенно и с много усилия те се възстановяват и на други места в Европа. В България първите инициативи за връщане на този вид започват през 60-те години на миналия век в северната част на страната, в района на Държавно ловно стопанство "Воден", където в момента има 70-80 зубъра. Източните Родопи са второто място в страната, където вече могат да се видят редките животни. Процесът започва с няколко животни преди около 10 години и в момента край язовир Студен кладенец свободно живеят и пасат 15 зубъра.
"Определено има голям интерес към зубрите, много хора искат да дойдат, за да ги видят, да ги заснемат. Всички, обаче трябва да знаят, че става въпрос за диви животни, които са в постоянно движение и е трудно да се каже кога и къде могат да бъдат наблюдавани. За да отговорим на нарастващия интерес и да запознаем повече хора с този атрактивен вид, от "По-диви Родопи" в момента работим върху създаването на интерпретативен информационен маршрут за зубъра. Чрез него разказваме за вида, за поведението му, за територията, която обитава, за ролята му в природата. Ако по време на такъв тур някой види зубър, това би било голямо щастие и допълнение към разходката, но няма как да бъде гарантирано", разказва Андреана Трифонова. Маршрутът предстои съвсем скоро да бъде завършен и тази зима по него да тръгнат първите любопитни туристи, които да се запознаят с живота на зубъра.
Другият едър бозайник, който може да се наблюдава в Източните Родопи, е вид див кон. Той отново произлиза от Полша и е наречен Коник. Представлява фенотипна възстановка на древния див кон тарпан, масово населявал голяма част от Европа, включително и България, но изчезнал напълно в края на 19-и век. В момента в Източните Родопи има около 120 от тези редки животни, разхождащи се на свобода в района. Ролята им в природата е същата като преди хиляди години - да пасат дивата растителност и да възстановяват естествените екосистеми, като вече изпълняват и една по-нова роля - привличат туристи, които искат да ги видят и заснемат.
Тази публикация е част от партньорство на Дневник и Фондация "По-диви Родопи", целящо популяризацията на Източните Родопи и развитието на устойчив туризъм в района.