Вече пети ден, изпокараха се. Остават още два дни - дали ще се съберат?

Говоря за хората около мен, разделени от политическия екстаз - хайде, нека не вадя и себе си от това число - ние, дали ще се съберем? И да дойдем в действена цялост, в прагматичен режим.

Ето как изглеждат нещата, видени отстрани: свестни и разумни лица - приятели, колеги, роднини - не могат да се разберат "за" или "против".

Преразказвам ситуацията, за да я видим и да има все пак някакъв размисъл, без емоции и патетика, без страстност, от която полза никаква.

мениджър в здравеопазването,

прокуристка в частна фирма

участник в борд на частна компания

теоретик на изкуството (на работа в чужбина)

пенсионер

журналистка

журналист

кинооператор

служител в сферата на услугите

предприемач в забавната индустрия

и неколцина други. (Граждани, всички почти са традиционен електорат на "демократичните сили", при най-общо разбиране на това понятие през годините.)

Един от тези, които - с колебание или не, с недоверие или дори с недоволство - ще отидат до изборните секции в София, за да подкрепят кандидата за кмет на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), казва на останалите, които "няма да си дадат гласа за наследник на Държавна сигурност" следното:

Факт е, и аз мога да ви попитам същото. Особено като осъзнаем какво предлага опонентът. Вие сте готови да оставите сигнално-ярката боя на екстремизма да залее пейзажа, просто защото не можете да преглътнете определени нюанси! Как ще допуснете това?

Онези от вас, чиито семейства са непосредствено пострадали от репресии на Държавна сигурност, които имате отнета собственост и бащи и майки, баби и дядовци, преследвани, мъчени и другояче репресирани - вас ви разбирам в моралното осъждане и тревогата. Но надали (тъкмо ако сте такива хора!), ще прибързвате с оценките и осъжданията.

За какво ни беше правото да избираме, ако е станало право да сме свидетели как радикалистите избират да счупят за пореден път разумната подредба на живота, да го превърнат в хаотичен празник на недоволства, бунтове и страстни желания за "равенство". Равенство на кого с кого, да попитаме - кой успешен експеримент ни се дава за пример, какво идва на въоръжение - практиките на бившия Първи секретар на същата партия др. Живков ли? Онзи, от когото червеното партийно ръководство и до днес не може да се разграничи, а напротив, трупа символен капитал върху носталгиите по името му. И амнистира и амнезира факта, че в края на великото му управление (по законите на "равенството"!) страната (и столицата) беше в тежък фалит.

Нямаме свобода да избираме дали най-високата символно-паметна точка в Града на Премъдростта да бъде дулото на шмайзер. Нямаме свобода дори да изберем кандидат, който да е по сърце на всички хора, които ги боли за европейския хуманизъм на Ортега-и-Гасет, Мелина Меркури, Вацлав Хавел и Желю Желев, за правовата държава, за измъкването от оглавника на корупцията...

И споровете продължават. Все едно е 1992-ра година. Дано не бъде, пак. И дано не бъде това, което ни се струпа след нея.

А колко вълнуващ е разказът, с който омайва другата кандидатура? Не ви ли тревожи до болка нещо там? Нещо поне малко по-тревожно от неподходящата биография, от съмненията, че някой е имал неравен старт, благодарение на произхода си?

Тъй наречената "левица" (под това би трябвало да се разбира социално отговорно интелигентно и инженерно грамотно звено, зачитащо и обгрижващо малцинства и неравнопоставени групи, загрижено за слаби и маргинални хора), та тази левица се е сдобила с лице на агресивна демагогия, с глас, пълен с класов гняв. И в него клокочат пролетарски песни на партизани, готови да разграбят мандра...

Което общо ще се състави, разбира се, на първо място, от частното и личното, за да стане лично и частно на всички. Такива брътвежи, достойни за някакви маргинални събирания по гори и язовири, за екстремистки вечеринки на СССР-носталгици, се оказа възможно да се излъчват в ефир (и да облъчват съзнанието на гражданите, особено на тези, които нямат особен интерес към историята и не са мъчени с нея и трудните ѝ въпроси в училище); такива изригвания на невъздържан популизъм са възможни на първо място поради вакуума, оставен от разумната алтернатива - от вас.

Сектата на радикалистите в политиката расте, когато отстъпва броят на разумните, на умерените, на хората на "нюансите"... от които нюанси вие така се гнусите явно. "Не", казвате, "не може да си нормален, ако не си чистокръвен!" На кого обаче от вас в жилите тече синя "седесарска" кръв? Къде е СДС, впрочем, в чия партийна група днес?

Кое връзва ръцете на традиционните демократи, които не намират смисъл/воля/правота в това да подкрепят изобщо някого в балотажа за кмет на София? Наистина - кое ги връзва тези ръце? Страх или неизвестност?

Или просто старата местна прокоба на неувереността и недостатъчната ПРАКТИЧЕСКА, ДЕЙСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ - защото ако подкрепиш нещо, което е трудно и рисково, ти трябва да го подкрепяш не само в неделя (на балотажа), но преди всичко и нататък, да го държиш под око и да го контролираш, за да не се изроди. И да не даде некачествен плод - ако са верни, да речем, съмненията, че със сегашната кандидатура демократичната коалиция е торпилирана и по някакъв (не ми е ясно точно какъв) начин пипалата на Държавна сигурност ще възкръснат и ще превърнат Столична община в... в какво? В Държавна сигурност?

Добре, дайте тогава шанс на червената кандидатка да превърне президиума на същата община в рупор за речи, сглобени от цитати на Ленин, Червенков и малко собствено творчество.

Напоследък г-жа Григорова опитва да обедини корупция и капитализъм (буквално ги сля), да пренасочи гнева срещу корупцията към гняв срещу "капитализма". Остава да разберем какво съдържа за нея и понятието капитализъм...