По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в периода юли - септември е 1239, а новопостроените жилища в тях са 5085. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. сградите са с 97 по-малко, или със 7.3%, а жилищата в тях намаляват с 856, или с 14.4%.

Общо 73.5% от тях са със стоманобетонна конструкция, а тухлени са 23.3%.

Наскоро по време на конференция брокери коментираха, че пускането на пазара на нови жилищни сгради играе ролята на регулатор на цените, като колкото повече са те в даден квартал, толкова по-умерени са там цените. В районите без ново строителство цените достигат прекомерни нива.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (76.0%), следвани от жилищните кооперации (15.3%). В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. се наблюдава намаление в броя на

новопостроените къщи и жилищните кооперации, докато броят на сградите от смесен тип и вилите

се увеличава.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите:

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.0%), следват тези с три стаи (32.7%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 3.7%. Въпреки че през последните години все повече купувачи търсят тристайни жилища - процес, допълнително стимулиран от пандемията, когато много хора работеха от дома, а децата им учеха дистанционно, най-търсени остават двустайните, показват данните на брокерите.

Общата полезна площ на новопостроените жилища също намалява на годишна база до 486.7 хил. кв.м, или с 13.2% по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ намалява с 13.1% и достига 387.7 хил. кв.м.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 94.4 кв.м през третото тримесечие на 2022 г. на 95.7 кв.м през същото тримесечие на 2023 г.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин - 400 кв.м, и Силистра - 278.4 кв.м, а най-малка - в областите Бургас - 61.7 кв.м, и Шумен - 63.7 кв.м.