- Анализът показа, че има доста сериозно влошаване на финансовите резултати и че не може да се чака много с продажбата на тези фабрики. Три са основните причини, поради които "Булгартабак" има сериозен пазарен дял - наложени марки, добра дистрибуторска мрежа и високите мита, които съществуваха преди влизането ни в Европейския съюз. Още преди година на базата на сравнителен анализ с Чехия, Полша, Унгария и Румъния казахме, че дори там, където цигарената индустрия е приватизирана от стратегически инвеститори, пазарните дялове постепенно падат и стигат около 40 - 50%, защото, като се отвори пазарът, другите играчи също влизат много сериозно. Румъния пък не приватизира тютюневата си индустрия, но позволи на големите компании да строят фабрики на зелено. Това се оказа голяма грешка, защото една нова фабрика е много по-ефективна и никой няма да обърне внимание на бившия им цигарен монопол.

Междувременно продължава процесът на консолидация на този бизнес в цял свят. Когато писахме анализа, в бранша имаше шест големи компании - "Филип Морис", "Бритиш американ тобако", "Галахър", "Импириъл тобако", "Алтадис" и "Джапан тобако интернешънъл". Тук не се включват китайският и корейският тютюнев монопол. Още тогава течеше процесът на консолидация и беше въпрос на време кой кого ще купи. Оттогава досега "Галахър" беше купена от "Джапан тобако интернешънъл", а преди по-малко от месец "Импириъл тобако" и "Алтадис" се сляха и така към момента останаха четири големи компании.

- Докладът ясно сочеше, че няма как в България с малкия й вътрешен пазар и загубени външни пазари да има място за четири цигарени фабрики. В краткосрочен план има място за два завода, в средносрочен план - за един. Според нас фабриките в Пловдив и Стара Загора трябва да се продадат веднага, като е ясно, че те ще бъдат купени по-скоро като недвижими имоти. Но така или иначе тези два завода няма как да оцелеят. В дългосрочен план и софийският завод няма как да оцелее, защото, макар че е с модерно оборудване, е много малък и конкуренцията ще го смаже.

Бъдещето на "Булгартабак" е консолидация на производството на една площадка и това е "Благоевград БТ". В това предприятие по-голямата част от преструктурирането е приключило и заетите са малко над 1000. Само за сравнение "Галахър" има 140 души във фабриката си в Румъния и прави 8 хил. тона цигари. "Благоевград БТ" произвежда 20% повече от това, но с шест пъти повече хора.

- Този доклад беше приет с абсолютно мнозинство от всички надзорни съвети на фабриките и от управителните органи на холдинга. Това стана преди повече от година. Очаквах, че след като той е приет, ще се премине към следващата стъпка - подготовка за приватизация на тези дружества. Ние предложихме дружествата в София и Благоевград да се продават на борсата чрез дериватив - един инструмент, който ще представлява определен брой акции от "Благоевград БТ" и определен брой акции от "София БТ" и който иска да купува, трябва да купи и двете. Това не означава обаче сливане на дружествата.

Ако ги пуснем отделно на борсата, това ще намали интереса. Защото, ако въобще има интерес от по-големите компании, те биха купили цялото производство в България.

- Така е, но ако си сигурен, че ще дойдат стратегически инвеститори. Другите страни около нас си свършиха работата и сега защо например "Филип Морис" да купи завод у нас, като имат фабрики във всяка една държава около България? Цигарите са скъп продукт и няма проблем да се транспортират за продажба и на по-далече. Предимството да имаш много локации го няма и това е една от причините за консолидацията в този сектор. Много ще се учудя, ако дойде някой от големите играчи. И точно тук идват предимствата на борсовия метод. Преговорите с потенциални купувачи вече е компрометирана процедура, защото е провеждана четири пъти без успех. Освен това, когато някой иска да спре една процедура, най-лесният начин е да я оспори в съда. Единственият шанс на "Булгартабак" е двата добри завода да се продадат бързо в една процедура, в която държавата не товари купувача с изисквания за запазване на работници и изкупуване на тютюн. При това положение мисля, че интерес към "Булгартабак" може и да има. Процедурата не може да бъде спряна или протакана - това е основното предимство на борсата. Заедно с това може да гарантира продажбата на двата завода едновременно.

- След като анализът беше приет, трябваше да се случат някои законови промени, които правителството, а след това и парламентът, трябваше да одобрят. Но това още не се е случило. Чуха се аргументи на някои от министрите, че при продажба през борсата не е ясно кой ще купи фабриките, което е така. Но "Булгартабак" не е ядрена централа, не виждам опасност за националната сигурност. Това, което трябва да се направи, е на ниво коалиция да се каже ще се приватизира ли или не. Досега никой не е казал, че няма да се продава, но вече една година няма движение по този въпрос. Даже на нас ни удължиха мандата да работим по приватизацията на цигарените фабрики. Ако се каже, че няма да се продава през борсата, ще се търси друг вариант, но това означава още една година. Ако се избере методът борса, трябва да се направя някои неща - или да се промени стратегията за приватизация, или да се промени закона за приватизация.

- Според мен е много правилно, защото един от големите проблеми на "Булгартабак" е многото марки, които има.

- Не е последният шанс за "Булгартабак", но непрекъснато намалява стойността му и все по-малко ще струва.