Прокуратурата предлага на регионалния министър да заведе дело за собствеността на Руската църква

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Прокуратурата предлага на регионалния министър да заведе дело за собствеността на Руската църква

Руска църква "Свети Николай Мирликийски"
Руска църква "Свети Николай Мирликийски"
Главният прокурор Борислав Сарафов е предложил на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков да предяви иск за признаване на правото на собственост на българската държава и за отмяна на издадения нотариален акт за собствеността на софийския православен храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", популярен като Руската църква.
Храмът беше затворен през септември заради експулсирането на тогавашния предстоятел архимандрит Васиан Змеев заради шпионска дейност в България. Отвори отново врати на 10 ноември. В края на септември депутатите Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и Ивайло Мирчев подадоха сигнал до Сарафов с искане за проверка и установяване на собствеността на храма. Прокуратурата разпореди проверка и от ДАНС.
От прокуратурата съобщават, че предложението на Сарафов е на база извършена проверка на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е установено, че с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на "едно празно градско място в гр. София" от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
Проверката на ВАП и СГП установява още, че след множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската императорска мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел "Вероизповедания" да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан. Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР за безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.
От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти - а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.
Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. за преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ. Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 29, ал. 5 от ЗС, както и на чл. 21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.