Такъв коридор бе отворен от израелската армия, след като тя започна сухопътна операция в Газа. Силите за отбрана обясняват, че палестинците, живеещи в Северна Газа - която е обкръжена и където се водят основните операции - трябва да избягат на юг в името на сигурността си. От 5 ноември това са направили 200 хил. души, вероятно над една четвърт от намиралите се все още в град Газа и околностите до този момент.

Думата, избрана за "вчерашната" в цитираната публикация, подчертава саркастичния тон. Тя напомня разликата във възприятията, която засилва гнева в арабския и части от останалия мюсюлмански свят срещу Израел, докато държави като Великобритания приветстваха усилията цивилните да бъдат изведени в безопасност.

Цели 75 години по-късно: кадри от изселването от Газа връщат в съзнанието на палестинци и араби сцените от Накба от 1948 г., но актуализирана версия от 2023 г., продължава същата публикация.

Става дума за палестинската "катастрофа" (това означава думата накба), когато през 1948 г. и след това палестинци напускат домовете си при основаването на Държавата Израел. Стотици хиляди бягат, губят имуществото си. Мнозина отиват в Газа, която до войната е под британски контрол; по някои оценки 25% от арабското население на Палестина се събира на 1% от територията ѝ. Тогава започва и работа агенцията на ООН за палестинските бежанци UNRWA.

Това масово бягство е запечатано в колективната памет. Отбелязва се на 15 май - деня след провъзгласяването на Израел през 1948 г. Днес от 5.6 млн. палестинци, регистрирани от UNRWA, под половината живеят в Западния бряг и Газа. Тази година, 75 години по-късно, за пръв път го отбеляза и ООН.

Израел призоваваше държавите да бойкотират отбелязването с аргумента (по думите на пратеника в ООН Гилад Ердан), че така се приема палестинският разказ, според който създаването на Държавата Израел е бедствие. Много държави избраха да не отидат, сред тях САЩ, Великобритания и още 30 други. Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас използва случая да призове Израел да бъде изгонена от ООН.

Много други палестински бежанци живеят в Йордания или Ливан. Съдбата им разтърсва Близкия изток и по причини, не само свързани с палестинската кауза; изгонването на въоръжени палестинци от йорданския крал Хусейн след войната с Организацията за освобождение на Палестина в началото на седемдесетте години на миналия век е сред факторите, подпомогнали избухването на опустошителната гражданска война от 1975-1990 г.

По данни към 12 ноември 1.6 от 2.3 млн. жители на Газа са разселени. Известно е, че много голяма част от тях са отишли на юг, към района на вече пренаселения и намиращ се в трудна хуманитарна ситуация Хан Юнис. Повечето палестинци в Газа до днес са регистрирани като бежанци.

Палестинци, с които разговарят международни медии и агенции, и анализатори виждат в изображенията с хора, движещи се пеша, с каруци, с магарета, втора Накба: "разселват цялото население от дома си".

Изгонването на палестинците и от Газа е нещо, в което редица арабски държави, а и Иран, подозират Израел, че планира в хода на войната. Появиха се публикации в последните седмици, според които Израел е лобирал на запад в опит Египет да бъде заставен да приеме поне част от палестинците. Израелски медии публикуваха и доклад на Министерството на разузнаването, препоръчващ създаване на "нова родина" за палестинците в Египет или другаде като най-разумната възможност за бъдещето на Газа.

Израел обаче внимава с подобни позиции и макар да присъстват в речта на отделни (особено крайнодесни) политици, те не са държавна политика. Никой от важните съюзници на еврейската държава не приема такова нещо. Открито го заяви преди седмица и заместник-говорителят на Държавния департамент Ведант Пател, и преди това го каза повече от веднъж.

Египет също не дава признаци, че би допуснал подобно трайно решение, макар че още в първите дни на войната бе съобщено за подготвителни дейности, ако се стигне до голям поток палестинци. Действително, Кайро има и други съображения да не отваря границата за (повечето) палестинци. Но сценарият с масовото изселване от Газа се възприема и другаде в арабския свят като "червена линия", която не бива да бъде прекрачвана. Затова бъдещето на Газа е важно и за онези арабски държави, които твърдят, че е рано да се говори за него.

Намеренията на Израел, а и реалните му, международно допустими възможности за действие няма да повлияят толкова на нагласите в арабския, мюсюлманския свят, колкото паралелите и символите, свързващи настоящето с 1948 г. Сред адресатите впрочем са голяма част от страните в Глобалния юг. В Латинска Америка например: в Чили има 750 хил. палестинци, дошли тъкмо след "катастрофата".

Паралелите с 1948 г. неминуемо ще се изправят като препятствие пред разказа на Израел в следващите месеци, когато и да свърши войната: докато Газа не бъде възстановена, особено северната ѝ част, много палестинци няма да имат къде да се върнат.