Еврокомисията: По-малко забавяне на икономиката на България през тази и следващата година
Отиващата си 2023 г. ще завърши със забавяне на икономическият растеж на България и тази тенденция ще се задълбочи догодина. Няма да има рецесия, но усещането за възстановяване няма да дойде преди 2025 г.
Това показва есенната прогноза на Европейската комисия, разпространена днес под заглавие "Умерено възстановяване след година на предизвикателства". В нея ключови показатели са по-оптимистични спрямо пролетната прогноза.
И износът, и вносът ще се забавят чувствително през 2023 г. след една много силна (най-вече заради износа на електричество) за експортния бизнес 2022 г. Причината са проблеми на чуждестранните пазари, където търсенето намалява. Но като цяло догодина ръстът на експорта е прогнозиран на 4%, а през 2025 г. - на 2.6%. Потреблението на домакинствата (един от ключовите двигатели на икономиката) временно ще влезе в стагнация в края на тази и началото на 2024 г., последвано от умерено нарастване.
- Инфлацията - внимателно наблюдавана заради амбицията България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г. - ще намалява, но бавно и догодина ще е 4%. Това е приблизително колкото страни с единна валута като Белгия (4.2%) и Австрия (4.1%) и доста по-добре от Словакия (5.2%).
- Прогнозата за цялата еврозона е за 3.2% инфлация догодина, което прави теоретично постижимо стопяването на разликата спрямо България, а това е единственият непокрит критерий за приемане на еврото. За 2025 г. Комисията очаква 2.2% инфлация в еврозоната и 2.9% в България.
Правителственият дефицит ще се увеличи леко тази година заради разходите (4% от БВП) за повишаване на пенсиите и заплатите, планирани в предишни години, се казва още в текста.
След ръст през 2022 г. от 3.8% забавянето на икономиката тази година ще е до растеж от 2% (корекция нагоре с 0.5 процентни пункта спрямо пролетната прогноза от месец май), което ще продължи със свиване до 1.8% догодина и увеличаване на темпото на растеж пред 2025 г. до 2.6%. Силна роля се очаква да изиграят публичните инвестиции, включително средствата по плана за възстановяване.
Макроикономическите рискове за България са, общо взето, балансирани, смятат в Брюксел. От една страна, са високото ниво на заетост (безработицата три години е фиксирана на 4.2%), вносът на инфлационни и други монетарни последици от пазарите, с които страната е обвързана, и евентуално забавяне в усвояването на еврофондове и средства по Плана за възстановяване и устойчивост. От друга страна, би трябвало да се забави повишаването на заплатите заедно с темпото на инфлация (хармонизираният индекс при потребителските стоки падна от 14.3% в края на 2022 г. до 6.4% през септември 2023 г., като вероятно годината ще завърши на 8.8% инфлация - корекция надолу спрямо пролетната прогноза за 9.4%).
Бюджетният дефицит тази година се очаква да е съвсем малко над този от миналата - от 2.9% на 3% от БВП, благодарение на по-добра събираемост на данъците, прибиране на 100% от дивидентите на държавните компании и постепенно отпадане на енергийните помощи (те ще се окажат 0.8% от БВП за 2023 г.). Дефицитът в бюджета ще се запази на същото ниво през 2024 г. и ще нарасне до 3.2% през 2025 г. (основно заради плащания за въоръжение, равняващи се на 0.7% от БВП).
Балансът по текущата сметка ще се влошава - от 0.7% от БВП през 2023 г. на минус 0.3% догодина и минус 0.9% през 2025 г.
Дългът на правителството ще се повиши от 22.6% миналата година на 26.1% в края на прогнозния период през 2025 г., като се очаква поредицата повишения на заплатите и пенсиите да бъде напълно компенсирана след 2023 г.