Докато икономическата активност се очаква постепенно да се възстановява, есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2023, 2024 и 2025 г. преразглежда растежа на брутния вътрешен продукт на ЕС надолу в сравнение с летните прогнози. Смята се, че инфлацията е спаднала до двегодишно дъно в еврозоната през октомври и се очаква да продължи да намалява през прогнозния хоризонт.

След стабилна експанзия, последвала пандемията през 2021 г. и 2022 г., икономиката на ЕС загуби инерция. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се сви много леко през четвъртото тримесечие на 2022 г. и почти не нарасна през първите три тримесечия на тази година. Високите разходи за живот се отразиха по-тежко от очакваното. Световната търговия оказа малка подкрепа.

Междувременно отговорът на високата инфлация на паричната политика си проправя път в икономиката и фискалната подкрепа отчасти се преустановява.

Европейската икономика загуби инерция тази година на фона на високите разходи за живот, слабото външно търсене и затягането на паричната политика.

Все още високата, макар и намаляваща инфлация и затягането на паричната политика взеха по-сериозни жертви от очакваното преди, заедно с по-слабото външно търсене. Последните бизнес показатели и данни от проучвания за октомври сочат понижена икономическа активност и през четвъртото тримесечие на тази година на фона на повишена несигурност. Като цяло есенната прогноза предвижда растеж на БВП през 2023 г. от 0.6% както в ЕС, така и в еврозоната, или с 0.2 процентни пункта под лятната прогноза на Комисията.

Очаква се икономическата активност постепенно да се засили, тъй като потреблението се възстановява на фона на стабилен жизнеспособен пазар на труда, устойчив ръст на заплатите и продължаващо забавяне на инфлацията. Въпреки по-строгите парични политики се предвижда инвестициите да продължат да нарастват, подкрепени от общите солидни корпоративни баланси и от Механизма за възстановяване и устойчивост. През 2024 г. се очаква растежът на БВП на ЕС да се подобри до 1,3%. Това все още е низходяща ревизия от 0.1 процентни пункта спрямо прогнозата от лятото. В еврозоната се очаква растежът на БВП да бъде малко по-нисък от 1.2%.

Низходящата тенденция по отношение на инфлацията се запазва. Според изчисления, които не претендират за абсолютна точност, инфлацията е намаляла до 2.9% в еврозоната през октомври след пика си от 10,6% преди година. Това е и най-ниското ѝ ниво от юли 2021 г. насам.

Въпреки че забавянето през изминалата година се дължеше главно на резкия спад на цените на енергията, сега то придобива все по-широка основа във всички основни категории на потребление, освен енергията и храните.

Докато затягането на паричната политика си проправя път в икономиката, инфлацията ще продължи да намалява, макар и с по-умерени темпове, отразявайки по-бавно, но по-широкообхватно отслабване на инфлационния натиск при храните, промишлените стоки и услугите.

Пазарът на труда в ЕС продължи да се представя силно през първата половина на 2023 г., въпреки забавянето на икономическия растеж. През второто тримесечие нивата на активност и заетост в ЕС достигнаха най-високото си ниво в историята, а през септември нивото на безработица остана на 6% от работната сила, близо до рекордно ниското ниво.

Въпреки че резултатите от последните проучвания показват известно охлаждане и някои държави членки са забелязали скок на безработицата, очаква се пазарът на труда да остане устойчив през прогнозния хоризонт. Ръстът на заетостта в ЕС се прогнозира за 1,0% тази година, преди да се намали до 0,4% през 2024 г. и 2025 г

Равнището на безработицата в ЕС се очаква да остане като цяло стабилно на 6,0% през 2023 г. и през 2024 г. и да се понижи до 5,9% през 2025 г. Очаква се реалните заплати да станат положителни от следващата година на фона на продължаващия ръст на номиналните заплати и намаляващата инфлация.

Очаква се постепенното премахване на временните мерки, свързани с пандемията, намаляването на субсидиите за частни инвестиции и по-ниското нетно въздействие върху бюджета на мерките, свързани с енергетиката, да компенсират натиска върху фискалните баланси от по-неблагоприятната икономическа среда и по-високите разходи за лихви.

Следователно дефицитът на консолидирания държавен бюджет на ЕС се предвижда да намалее леко през 2023 г. до 3.2% от БВП. Очаква се продължаващото ограничаване на дискреционната фискална подкрепа (инструмент, използван от правителствата за стабилизиране на икономиката и постигане на конкретни цели чрез коригиране на разходите и данъчните политики въз основа на преобладаващите икономически условия или за постигане на конкретни цели на политиката) да намали допълнително публичния дефицит на ЕС до 2.8% от БВП през 2024 г. и до 2.7% през 2025 г.

Основният двигател на този спад се очаква да бъде значителното намаляване на мерките, свързани с енергетиката през следващата година и постепенното им премахване през 2025 г.

Икономическото развитие в основните търговски партньори на ЕС, особено Китай, също може да създаде рискове.

Преминаването към затягане на паричната политика може да натежи върху икономическата активност за по-дълго време и в по-голяма степен от предвиденото в тази прогноза, тъй като приспособяването на фирмите, домакинствата и държавните финанси към средата на високите лихвени проценти може да се окаже по-трудно.

И накрая, екстремните метеорологични явления като горещи вълни, пожари, суши и наводнения, които бушуват из целия континент и извън него с нарастваща честота и обхват, илюстрират драматичните последици, които изменението на климата може да има не само за околната среда и засегнатите хора, но и за икономиката.

Тази есенна икономическа прогноза за първи път обхваща Босна и Херцеговина, Молдова и Украйна, след като миналата година балканската държава и двете държави от Източното съседство получиха статут на кандидатки за членство в ЕС.

В Украйна икономиката показа забележителна устойчивост през 2023 г. след срива с 29% в резултат на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. Прогнозният растеж на Украйна за 2023 г. е 4.8%, за 2024 г. - 3.7%, а през 2025 г. е 6.1%. Това възстановяване може да се отдаде на извънредно добрите реколти и правителствените стимули, подкрепени от непоколебимата подкрепа на международните партньори, както и на ангажимента на властите да гарантират макрофинансова стабилност.

Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките с крайна дата 25 октомври. За всички други входящи данни, включително предположения относно правителствените политики, тази прогноза взема под внимание информацията до 31 октомври, включително. Освен ако нови политики не са обявени и разяснени в подходящи подробности, прогнозите работят с допускането, че няма промени в политиката.

Всяка година Европейската комисия публикува две изчерпателни прогнози (пролет и есен) и две междинни прогнози (зима и лято).

Двете изчерпателни прогнози обхващат широк спектър от икономически показатели за всички държави-членки на ЕС, страни кандидатки, страни от Европейската асоциация за свободна търговия и други големи развити и нововъзникващи пазарни икономики.

Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки, както и агрегирани прогнози за ЕС и еврозоната.

Икономическата прогноза на Европейската комисия за зимата на 2024 г. ще актуализира прогнозите за БВП и инфлацията в тази публикация и се очаква да бъде представена през февруари 2024 г.

Акцентите на еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони: