Как искаме да развием читалищата
На снимката: старото читалище в село Криводол
Заглавието е на "Дневник".
На 6 ноември, понеделник, Министерство на финансите (МФ) публикува прессъобщение под заглавие "Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на МФ", в което се казва, че сегашният модел на финансиране на музеи, галерии, регионални библиотеки и читалища не стимулира активността и постигането на резултати.
Качество или количество: Културни дейци поискаха ресурс за развитие
Това предизвика истинска буря в културния сектор, който беше изненадан, обиден и силно критичен към представените данни и анализ. Обществото и медиите не закъсняха да реагират. Появиха се десетки публикации и коментари. Но в крайна сметка въпросите останаха много повече от отговорите.
Да, Министерството на финансите може да бъда критикувано, че представи анализ, в който има непълни данни и понякога подвеждащи интерпретации. Например твърдението че "8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показателя, но получават субсидия" е силно проблематично, защото тези 10 показателя (всъщност МФ има предвид 9 показателя) не покриват цялата дейност на читалищата. Липсва например краеведската дейност на читалищата (събиране и разпространение на знания за родния край), както и дейността им по създаване и съхраняване на музейни колекции.
Но МФ трябва да бъде поздравено за това, че търси решения, които залагат не на наказване на по-слабо активните, а на възнаграждаване на по-активните и по-резултатните. В цялата буря от възмущение културният сектор пропусна да забележи, че в Бюджет 2024 са предвидени 28.5 милиона лева за стимулиране на постигнати резултати в областта на културното и аудиовизуално наследство и библиотечното дело, в музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, и в читалищата (и т.н.). Ако Министерството на културата се справи с разработването на подходяща методика, това може да даде добър модел за финансиране фокусирано върху постигнатите резултати. Разбира се, подобно финансиране има смисъл, само ако е в допълнение към финансирането, което гарантира поддържането и развитието на настоящата система.
Анализът на МФ е точен в голяма част от изводите си и в описанието на общата картина, но изглежда греши в детайлите. Министерството има добри намерения, но има нужда от подкрепа от културния сектор и от обществото, за да не се превърнат тези добри намерения в лоши управленски решения.
Вярно е, че сегашната система не възнаграждава и не стимулира активните читалища, а по-скоро поддържа едно статукво, което е удобно за почти всички - читалища, община, Министерството на културата, а доскоро и за Министерството на финансите. Това статукво постепенно почва да се разрушава поради своята неефективност. Все повече читалища и общини разбират, че има нужда от промяна.
Промяната, обаче, може да бъде успешна и ефективна само ако започне с формулирането на ясни цели и задачи. Можем да измерваме "полезността" (по израза на МФ) на читалищата, само ако ясно сме формулирали каква полза очакваме от тях за потребителите и за обществото.
Законът казва, че народните читалища "изпълняват държавни културно-просветни задачи", но държавата не си е дала труда да формулира тези задачи по ясен и недвусмислен начин. Преди да кажем конкретно какво очакваме от читалищата като държава и общество, не можем да ги обвиняваме, че не го правят.
За да формулираме задачите пред читалищата, обаче, трябва да кажем какво представляват те. Има детайли, които изглежда остават недоизказани в дискусиите.
Първо, читалищата не са само културни институции. Те изпълняват не само културни, но и просветни дейности. Нещо повече, в селата, особено в най-малките села, читалищата изпълняват и социални и здравни функции. Не случайно читалищата се споменават в седем (7) различни проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, включително в проект 39 "Модернизиране на дългосрочната грижа" и проект 3 "Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни". В много от населените места вече няма нито училище, нито детска градина, нито медицински пункт, нито други публични услуги. Останали са читалищата - като последен пост и последна подкрепа. Това много трудно ще бъде обхванато в един механизъм за финансиране, базиран на стандарти за художествена дейност.
Второ, читалищата са много гъвкави в отговора си на местните нужди. Неслучайно читалищата бяха едно от първите културни и образователни институции, които посрещнаха украинските бежанци и започнаха да организират езикови курсове, занимални за децата и т.н. Читалищата рядко работят в рамки, защото тяхната работа е не просто да създадат или представят определен културен продукт, но и да отговорят на местните необходимости и очаквания и по други начини.
Трето, читалищата не са нито държавни, нито общински - за разлика от музеите, галериите и регионалните библиотеки. Читалищата са на гражданите. Те са създадени, управлявани и контролирани от гражданите. И същевременно читалищата не са истински независими, защото повечето от тях не биха могли да оцелеят без държавната субсидия. Тази уникална идентичност на читалищата носи много възможности, но и много проблеми. Включително създава възможности за липса на контрол и недокрай ефективно разходване на публични средства. Въпросът е как да запазим независимостта и самоуправлението на читалищата и същевременно да имаме по-ефективен обществен контрол върху тях.
Четвърто, не можем да разберем читалищата, ако не ги разделим на няколко групи. Законът казва, че читалищата са селски и градски, но спира дотук. Действителността е по-сложна. Селските читалища, както вече казах, изпълняват и културни, и социални, и дори понякога здравни функции, най-малко по отношение на здравната просвета, но също така и свързани с ранно детско развитие и други. Читалищата в големите градове като София, Пловдив, Варна и други, където има и много деца, често фокусират голяма част от дейността си в школи и курсове на по-достъпни за гражданите цени. Читалищата в малките и средни по големина градове много често са центъра на културния живот и съчетават в себе си местния театър, библиотека, кино, професионални танцови и музикални състави и т.н. Разбира се, тези типове читалища и техните функции се припокриват, защото читалищата реагират спрямо спецификите на населеното място. Но е важно да разберем, че читалищата не могат да се мерят с един аршин, защото се подразделят на различни групи, с различни функции, възможности, нужди и проблеми.
В този смисъл задачите, които държавата и обществото ще поставят пред читалищата, трябва внимателно да взимат под внимание нуждите и спецификите на различните населени места.
В този контекст трябва да се каже, че сегашният модел на финансиране на читалищата включва механизми за контрол и за съобразяване с местните условия, защото описва участието на представители на всички читалища от дадената община, както и на представител на общинската администрация. Да, този механизъм на финансиране не е перфектен, но работи добре там, където има заинтересованост на общините. И, обратно, механизмът не работи пълноценно там, където има липса на контрол и незаинтересованост.
В крайна сметка, може би не трябва да започваме с промяна на механизма на финансиране на читалищата. Има други неща, които трябва да бъдат свършени преди това и те са сравнително ясни.
На първо място, Министерството на културата трябва да направи инвентаризация на регистрираните читалища, за което отдавна настояват и от общините. Съществуващият публичен регистър на читалищата е нефункционален и трябва да бъде надграден и подобрен, за да може да се ползва за пълноценни и достоверни анализи.
На второ място, необходимо е да се направи сегментиране на читалищата и бъдещите политики спрямо тях да отчитат различните функции на различените групи читалища.
На трето място, самите читалища трябва да създадат стандарти за своята дейност. Повтарям, стандарти създадени от читалищната общност, а не от Министерството на културата или Министерството на финансите.
Четвърто, необходима е държавна програма за развиване на капацитета на читалищата, включително по отношение на планирането. Програма, която включва не само и не толкова обучения, но и други форми на подкрепа като например достъп до консултанти или малки грантове за развитие на капацитета. Защото читалищата имат огромен потенциал, но имат нужда от съдействие, за да го развият.
И не на последно място, има нужда от общо увеличаване на средствата за читалищата, включително увеличаване на размера на сегашния стандарт за субсидирана бройка.
Трябва да признаем на Министерството на финансите, че успя да предизвика дискусия в културния сектор и в обществото. Нека да използваме този тласък и да помислим заедно как искаме да развием читалищата в България.