Партиите се надяват на мнозинство за промени в Конституцията въпреки споровете по други теми
Този формат на кабинет в момента изглежда безалтернативен, ако искаме България да постига своите европейски цели, ако искаме да се извършват реформи в страната и ако не искаме властта да се върне обратно в пропутинска формация. Това заяви министърът на правосъдието Атанас Славов пред медиите, преди да вземе участие в конференция за промените в Конституцията, организирана от Инициатива "Правосъдие за всеки".
На въпрос за процедурата за промени в Конституцията министър Славов посочи, че основополагащо за целия пакет за реформи е гарантирането на независимостта на съда с правилните съотношения между професионална съдийска квота и парламентарна квота. "За мен това е червената линия", обясни министърът.
Той обясни, че след приемането на конституционните промени се предвижда да бъде приет изцяло нов Закон за съдебната власт и вече се работи паралелно по изготвянето му.
Никола Минчев от "Продължаваме промяната - Демократична България", който също участва в дискусията, коментира, че на този етап остава мнозинството, което в началото се обяви за промени в Конституцията. Според него другите политически спорове не би трябвало да окажат някакво влияние за мнозинството.
"Да спрем махалото по средата": Конституционната комисия ще работи като Светия синод
Преди началото на дебата Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС коментира пред журналисти, че се надява Конституционният съд да се произнесе бързо по въпроса задължително ли е да има мнозинство от 3/4 от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на поправките в основния закон. Чолаков каза, че в петък в парламентарната комисия по конституционни въпроси се предвижда обсъждане на темата за структурата и функциите на Висшия съдебен съвет.
"Cчитaм, чe peaлиcтичният срок, дoĸoлĸoтo дeĸeмвpи мeceц щe се глacyвaт и зaĸoнитe зa бюджeтa, щe бъдe ĸpaят нa гoдинaтa дo средата нa янyapи мeceц. Бъpзaнeтo ни пpинyждaвa дa се opиeнтиpaмe ĸъм oнoвa, зa ĸoeтo имa ĸoнceyнcyc. Hиe caми нe cи дaдoxмe вpeмe", коментира Чолаков.
По време на дебата повечето представители на различните политически сили се обединиха около мнението, че промените в основния закон са важни и се надяват на мнозинство поне за важните въпроси, по които е постигнат консенсус. Дебатът все още е отворен, като се очакват и предложения за промени между първо и второ четене в парламента.
Крехък консенсус и различни идеи за промените в прокуратурата
По време на дебата министър Славов посочи, че за първи път се поставя големият въпрос дали структурирането на съдебната власт може да остане в тази рамка, или трябва да се направи още една крачка напред. Ако за съдийския съвет има категорична и последователно изразявана позиция с ясни съотношения между професионална и парламентарна квота, то по отношение на прокурорския съвет въпросът все още е отворен.
Андрей Янкулов от "Антикорупционния фонд" обясни, че отличава три подгрупи въпроси, свързани с промените в прокуратурата, които да бъдат обсъдени. Първият е за правомощията на прокуратурата, вторият е за прекомерно силната позиция на главния прокурор в прокуратурата и ВСС, а третият е свързан със силните надзорни правомощия на прокуратурата върху администрацията.
"Всички знаем, че властта на главния прокурор е формална и неформална", коментира Янкулов и предложи двустепенен процес по номинации и избор за членовете на парламентарната квота в прокурорския съвет, подобно на механизма, който бе въведен след реформата на антикорупционната комисия. По думите му това би дало поне на хартия формални гаранции за членовете на парламентарната квота в прокурорския съвет.
Той смята, че възможността за оспорване на административни актове от страна на прокуратурата трябва да бъде запазена. Според него може да се окаже, че ако прокурорът не може да оспорва някои актове, то няма да има кой да го направи и те на практика няма да подлежат на никакъв съдебен контрол. "Ако ще се елиминират тези правомощия, то това трябва да се случи, след като вече е създадена алтернативна възможност за оспорването им. Ако липсва такава система, ще настане хаос", предупреди Янкулов. Според него обаче трябва да отпадне надзорът за законност от правомощията на главния прокурор.
Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" коментира, че дебатът продължава и е реален при всяка следваща среща: "Чуваме, осмисляме, в някои случаи приемаме аргументите, а в други не", обобщи Йорданова.
Тя посочи, че една от основните цели на поправките в основния закон е прокуратурата да се върне максимално в основната й функция - осъществяване на наказателното правораздаване.
| "С тази идея беше и предложението структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата. Мога да споделя, че бавно, крехко, но по този въпрос се формира консенсус. Колегите от ВАП все още реагират рязко спрямо това предложение, но струва ми се, че като стигнем до правомощията на прокуратурата и оспорването на административни актове, ще се балансира тази функция", смята Йорданова. |
За главния прокурор тя посочи, че има обществен консенсус, че правомощията му трябва да бъдат ограничени, за да не бъде всесилен и безотчетен, и обобщи, че като че ли има консенсус, че правомощията на прокуратурата трябва да бъдат ограничени, но остава въпросът как това да се случи.
Екатерина Захариева от ГЕРБ е на мнение, че методическите указания не трябва да отпадат. "Имаше варианти - да минават през съдебен контрол или общо събрание на прокурорите от ВКП. Не е целта на нито един от нас да създадем 28 автономни, независими и безконтролни прокурори. Една от целите е да решим как да ограничим ролята на главния прокурор във ВСС за кариерното развитие и дисциплинарните производства. Два са подходите - с промяна на квотите, но друг вариант също е възможен - главният прокурор да не бъде член по право, а прокурорският съвет да е по-балансиран между парламентарна и обществена квота", коментира Захариева.
"Възраждане" иска Конституционният съд да каже с колко гласа се приемат промените в Конституцията
Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки" посочи, че е много важно кой утвърждава методическите указания. По думите му методическите указания трябва да бъдат публични и да бъдат прилагани еднакво.
"Мнението на главния прокурор трябва да се взема, да се отчита, но указанията да не бъдат съставяни от него. Правилата за съставяне на методическите указания може да бъдат приемани от прокурорския съвет на ВСС", предложи Величков. Той посочи, че в състава на новия прокурорски съвет може да има бивши прокурори и следователи или близки до тях, а главният прокурор не трябва да ръководи заседанията на прокурорския съвет или изобщо не трябва да участва в заседанията.
Владислав Славов: От 90-те години сме в съдебна реформа
Председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов отново изрази позицията, че поправките в конституцията са противоконституционни и би било най-добре вносителите да оттеглят предложенията, а текстовете да бъдат обмислени допълнително. Той посочи, че не вижда какви са целите, които се търсят с предложените сега промени.
"Ние сме от 90-те години постоянно в съдебна реформа, в момента отново говорим за реформа в съдебната власт. На мен лично не ми е ясно какви са целите на сега предлаганите промени. Чувал съм няколко пъти, че ще постигнем прозрачна и отчетна прокуратура. А не искаме ли да бъде ефективна? Как ще стане ефективна с тези промени? България е сред страните с най-много съдии и прокурори на 100 хил. жители и добре финансирана система. Много се говори за методическото ръководство и указания - защо не напишем такова и за съдилищата", коментира Славов.
Адвокат Ина Лулчева посочи, че народните представители не би трябвало да променят Конституцията, "увличайки се от проявите на главните прокурори в последните години".
| "Най-малко бих защитила действията на последните главни прокурори, но не можем да отричаме пирамидалната структура и ръководството на главния прокурор. Трябва да се запази правото на методически указания на главния прокурор над всички прокурори. Що се касае до ефективността и това как ще се гарантира - прокуратурата трябва да се концентрира върху основната функция за наказателните дела", посочи Лулчева. |
Тя припомни, че в последните години има обезпокояващо намаляване със сериозни проценти на внесените от прокуратурата обвинителни актове в съда.
"Това не е заради намаляване на престъпността, а защото прокуратурата работи друго. Не може да следи за маслеността на сладоледа", коментира Лулчева. Тя подчерта, че не може да се изключи главният прокурор от прокурорския съвет, но може да се балансира с преобладаваща обществена квота, за която да има сигурен регламент за избирането й.
Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС посочи, че не следва да се изключва възможността прокуратурата да обжалва административни актове.
Правосъдният министър: Избори за нов главен прокурор ще има най-рано през лятото
"Има и други сфери на обществените отношения, за които прокуратурата е необходима. Но когато се касае за административни - и общи, и нормативни, които не могат да бъдат оспорвани от други лица поради редица ограничения, тази възможност следва да бъде запазена, като бъдат предвидени ясни ограничения - определени категории уязвими лица или да става въпрос за иницииране на производства пред съд, а не за проверка или за възлагане на някои дейности на други органи", посочи Дишева.
Тя каза, че по този начин ще бъде дадена възможност да се оспорят административни актове, които не могат да бъдат атакувани от други лица, но са незаконосъобразни или дори противоконституционни. Според Дишева трябва да бъде запазена възможността за методическото ръководство, но указанията да се изготвят от колективен орган, като според нея е недопустимо да се предвижда съдебен контрол на методическото ръководство.
Дишева посочи и че подкрепя виждането и счита за изключително важно в Конституцията да се впише възможността да се обжалват прокурорски актове.