В понеделник министър-председателят Сергей Станишев освободи от поста му изпълнителния директор на фонд "Републиканска пътна структура" Веселин Георгиев. Той подаде оставка близо месец след скандала, предизвикан от публикуваната във в. "Капитал" информация от регистъра за обществените поръчки, от която става ясно, че фондът е възложил поръчки за близо 120 млн. лв. на фирма, чийто управител е брат на Георгиев. Както се казва, такива неща се случват навсякъде - разликите са в реакциите на управляващите, когато се стигне до подобен скандал. Тези разлики се движат в конкретни посоки - колкото е по-развита и цивилизована една държава, толкова по-бърза е реакцията - отстраняване, разследване/евентуално обвинение и присъда; или разследване/реабилитация, но така или иначе случаите се решават достатъчно бързо в знак на уважение към общественото мнение. И обратно - колкото по изостанала политически и икономически е държавата, толкова повече се залага на поведение от типа "всяко чудо за три дни", "да се снишим, докато мине бурята" или "да си гледаме прагматично и позитивно"...

В случая с шефа на пътния фонд у нас бяха изпробвани почти всички методи за омаловажаване на казуса и най-вече обяснението, че конфликт на интереси всъщност нямало - при наличие на конкретни текстове в Закона за държавния служител (секцията "Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси"), и много по-подробни в Етичния кодекс за лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. След многократното им цитиране дори Георгиев най-сетне допусна наличие на проблем: "Моята грешка в случая, ако мога да кажа, че има грешка и е повод за тези коментари, е това, че юристите в случая не са гледали ситуацията. Тъй като, съгласете се, че когато, поне така е регламентирано в етичния кодекс, когато има и най-малки съмнения, би трябвало да ме информират!?" Но знаково по-важното е, че дори когато обяви отстраняването му, премиерът посочи, че "все още не е убеден" в тезата за конфликта на интереси.

Фактът, че парламентарното мнозинство четири пъти отхвърли предлагания едноименен закон, показва, че вероятно премиерът няма да се убеди в съществуването на тази призната в други страни форма на корупция до края на мандата си. Но това не отменя реалността на нещата, които обичайно се случват в другите страни след подобни скандали.

Президентът на Световната банка Пол Улфовиц беше принуден да напусне поста си през май м.г., за да сложи край на кризата, разтърсила институцията след обвинения срещу него.

Скандалът се развихри след информацията, че поемайки поста, Улфовиц е уредил назначението на приятелката си Шаха Риза на по-престижна и по-високоплатена длъжност. След като в банката се заели да изчисляват какви ще са годишните увеличения на заплатите за 2007 г., се оказало, че през последните 18 месеца приятелката на президента получава заплата 193 590 долара, без дори да работи в банката. Тя е напусна през септември 2005 г., като дотогава е получавала месечно възнаграждение в размер на 132 660 долара, а на следващата година продължила да получава заплата, при това по-висока с близо 50 хил. долара. През 2007 г. Шаха Риза получила ново повишение и на практика имала по-високо възнаграждение от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс.

Според вътрешните правила в Световната банка, дори Риза да е била на щат и да е имала невероятни постижения, е невъзможно заплатата й да расте така стремглаво. Срещу Улфовиц имаше вътрешно разследване на банката, а етичният съвет на финансовата институция директно го обвини в конфликт на интереси. При оттеглянето си Улфовиц пое отговорност за облагодетелстването и шеметната кариера на приятелката си.

Един от най-известните случай на конфликт на интереси, корупция и измами е безславният край на комисията "Сантер". Въпреки безспорните успехи на този състав на Европейската комисия, председателствана от бившия люксембургски премиер Жак Сантер - въвеждането на еврото, започването на преговори за петото разширяване и договора от Маастрихт, цялата комисия беше принудена да подаде колективна оставка през 1999 г. заради сигнали, че е проядена от корупция.

Информацията за нерегламентирани действия на комисията се появяват още през 1998 г., когато европейската сметна палата отказва да подпише бюджета за следващата година, защото в сметките за предходната има твърде много неясности (оттогава отказите на сметната палата да парафира бюжета се повтарят всяка година). През есента на 1998 г. обаче представители на сметната палата директно обвиняват комисията, че се държи арогантно и се е самозабравила с отказа си да отговори на въпросите на палатата за финансовите си дела и разпределението на еврофондовете. Един от одиторите - холандецът Пол ван Буитенен, изпраща на Европейския парламент доклад, посочващ за мащабни финансови злоупотреби в самата комисия най-вече чрез употреба на фиктивни договори с външни консултанти. Докладът няма незабавен ефект, самият Буитенен дори е понижен. Няколко месеца по-късно обаче евродепутатите, и най-вече социалистическото мнозинство, взимат решение да създадат независима комисия, която да проучи обвиненията.

Изводите на европарламентаристите са недвусмислени - комисарите злоупотребяват с европейски фондове. В документа дори има констатация, че "в дейността на комисарите на Сантер не може да се открият даже следи от някакво чувство за отговорностт". Един от най-облагодетелстваните се оказва личният зъболекар на френския комисар Едит Кресон, нает за външен консултант и получил стотици хиляди евро. Кресон отказва да подаде оставка, което пък принуждава комисия да се оттегли. По-късно, през 2006 г., французойката беше изправена пред Съда на европейските общности и обявена за виновна в измама.

През последните няколко месеца управляващите лейбъристи във Великобритания затъват в криза, породена от серия гръмки скандали заради нерегистрирани дарения за партията. В края на ноември миналата година генералният секретар на партията Питър Уот се оттегли след признания, че в продължение на четири години е приемал "тайни" дарения на стойност близо 600 хил. британски лири, без да провери докрай произхода им. Партията отбеляза нов спад в общественото доверие, а уверенията на правителството начело с премиера и лидер на лейбъристите Гордън Браун обаче се оказаха напразни, след като в края на януари министърът на труда и социалната политика Питър Хейн се оттегли именно заради необявени дарения от 103 хил. британски паунда. Полицейско разследване разкри, че парите не са били декларирани пред Централната избирателна комисия по време на миналогодишната предизборна кампания на Хейн за поста зам.-председател на партията. Самият министър в извинително писмо окачестви действията си като "административна грешка" и изяви готовност за пълно сътрудничество на полицията.

Преди броени дни Обединеното кралство беше разтърсено от нов скандал, този път заради практика сред депутатите да назначават свои роднини в администрацията. Сред лейбъристите бяха засечени над 90 подобни случая, като един от тях се оказа свързан с Хейн. Той заяви, че още през 1991 г. е назначил 80-годишната си майка за секретарка на непълен работен ден. Бившият министър обаче подчерта, че за разлика от редица народни представители, използвали назначаването на свои роднини за прикритие за точене на държавни средства, майка му си е изпълнявала задълженията както и всеки друг негов подчинен.

Скандал с правосъдния министър катурна правителството на Проди

След години на нестабилност лявоцентристкото правителство на италианския премиер Романо Проди в края на януари падна в резултат на вот на недоверие, протекъл бурно, включително и със сбивания между депутати и припадък на един народен представител. Рухването на 61-ия италиански кабинет след Втората световна война беше предшествано от цяла върволица събития, в дъното на които този път се оказа министерска оставка. Седмица преди вота от поста си се оттегли министърът на правосъдието Клементе Мастела, след като стана известно, че прокуратурата е издала заповед за задържането под домашен арест на съпругата му Сандра Лонардо и на още над 20 негови политически съмишленици заради обвинения в корупция. Скандалът се разгоря около кризата с боклука в италианската провинция Кампания, където Лонардо беше председател на общинския съвет. "Оттеглям се, защото между любовта към семейството ми и стремежа към власт избирам първото", обясни решението се министърът.

Скоро обаче стана ясно, че самият Мастела също е следствен, а срещу него са повдигнати цели седем обвинени, вариращи от корупция и фалшифициране на документи до изнудване на губернатора на област Кампания Антонио Басолино. Следователите заявиха, че бившият вече министър заедно с представители на оглавяваната от него Католическа партия е бил замесен в сложна схема от машинации в областта, в резултат на която е могъл да упражнява контрол върху редица важни и доходоносни сектори в Кампания като здравеопазване, инфраструктура, общественото строителство и др. Оставката на Мастела и последвалите разкрития доведоха до оттеглянето на Католическата партия от Сената. В резултат на това Романо Проди окончателно загуби крехкото си мнозинство в парламента и като последен отчаян ход поиска вот на доверие, който окончателно катурна правителството му.

Дори в Аржентина министри подават оставки

В края на юли миналата година в Аржентина се развихри корупционен скандал, по-късно получил името Toiletgate. Главно действащо лице беше министърът на икономиката Фелиса Мисели, която беше принудена да подаде оставка, след като в служебната й баня по време на рутинна полицейска проверка беше намерена хартиена торба с банкноти на сума от близо 32 хил. долара и 100 хил. аржентински песос. Първоначално Мисели заяви, че е взела парите назаем от брат си Хорацио, за да купи къща в Буенос Айрес, но сделката така и не се състояла, а тя самата била прекалено заета, за да сложи парите в банка. "Беше грешка да ги съхранявам в офиса си, но не съм извършила престъпление", заяви тя пред аржентинския в. "Кларин".

Властите обаче сметнаха другояче и повдигнаха официални обвинения срещу нея. В хода на разследването показанията на бившия министър ставаха все по-противоречиви - впоследствие тя заяви, че намерените пари всъщност са принадлежали на другия й брат, Хосе Рубен, но той по-късно беше оневинен поради липса на доказателства. Същевременно следователи разкриха, че някои от откритите банкноти са били с официални бандеролни ленти от централната банка на Аржентина. В началото на януари съдът наложи запор на 200 хил. песос от авоарите на Мисели, като я обвини в прикриване на незаконна финансова сделка и унищожаване на държавни документи, свързани с произхода на парите.

Гърция е една от страните в Европейския съюз, в които освен класическия подкуп често се "практикува" облагодетелстване от роднинска и политическа близост с властта. Последното се отнася особено за получаване на добре социалноосигурена държавна служба. Но стигне ли се до скандал, управляващите правят това, което се прави в цивилизованата част на Европа. В края на миналата година например социалният министър Василис Мангинас, един от авторите на спорен консервативен проект за орязване на социалните и пенсионните придобивки, беше принуден да освободи креслото си, след като пресата разкри, че е използвал политическото си положение за лични облаги. Вместо да се бори с нелегалната миграция, той наемал черноработнички за домашни помощнички. Медиите разкриха също и как Мангинас злоупотребил със служебното си положение, за да си построи в забранен за жилищно строителство парцел вила с издадено му от кметството разрешение за строеж на павилион за разхладителни напитки и закуски.

 Всяка липса на прилики не е случайна. В отговор на депутатско питане към българския министър на труда и социалната политика Емилия Масларова защо фирма на съпруга й печели поръчки на министерството й Масларова заяви: "Ако вие смятате, че нашите родственици не могат и не трябват да работят, мисля, че вие нарушавате права, които всеки от нас има като български гражданин."