Едва договорили се за това как България да се откаже от вноса на руски петрол и за бюджета на държавата за следващата година - теми, използвани за взаимни обвинения и ултиматуми, управляващите партии - "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ (и ДПС) - влязоха в нов режим на поставяне на условия. И от този цикъл нападки обаче изглежда, че "къщичката на управлението", както неофициално се изрази източник от управляващите пред "Дневник", отново няма да се срути най-вече защото алтернативно жилище на властта не е построено засега.

Настоящата конструкция обаче отново показа, че е крехка: само за няколко дни партньорите успяха да се разминат коренно в исканията си трябва ли министърът на вътрешните работи Калин Стоянов да подаде оставка заради сблъсъците между полицаи и протестиращи срещу ръководството на Българския футболен съюз (БФС). Премиерът Николай Денков дори се закани, че, ако Стоянов не се активизира срещу полицейското насилие, самият министър-председател ще подаде оставка. Денонощие по-късно министърът обяви, че трима служители са отстранени, а Денков - че Калин Стоянов е поел в правилната посока и се надява "да извърви този път до края", като настоя проверките в Министерството на вътрешните работи (МВР) да продължат.

През медиите премиерът Николай Денков, подкрепен с аргументи и от съпредседателя на "Продължаваме промяната - Демократична България" Кирил Петков, се обяви за временна комисия в парламента, която да се занимае със случаите на насилие по време на протестите срещу БФС.

Причината е, че "Продължаваме промяната - Демократична България" може да опита да състави мнозинство за комисията с "Възраждане", БСП и "Има такъв народ", а това даде нов тласък на ГЕРБ и ДПС за атаки. Формацията на Петков и Василев пък даде да се разбере, че ще настоява комисия да има, за да може публично да се говори за полицейското насилие.

Още при огласяването на идеята за такава комисия от Денков Делян Пеевски от ДПС обяви, че парламентарната му група ще гласува против. Реакция от ГЕРБ и Борисов конкретно по този въпрос досега няма, но може да се предполага каква ще е, доколкото партията застана зад Калин Стоянов, а и по принцип действа синхронно с ДПС.

ГЕРБ твърди, че Калин Стоянов е кадър на "Продължаваме промяната - Демократична България", тя пък обяви, че партията на Борисов го е номинирала.

Стоянов не влизаше в първоначалния състав на кабинета "Денков", когато публични преговори за правителство с ГЕРБ още нямаше. Бъдещият премиер беше избрал Андрей Янкулов, бивш прокурор и настоящ старши правен експерт в Антикорупционния фонд. Името на Калин Стоянов се появи след това.

Потвърждава се, че Калин Стоянов е предложен от Бойко Борисов, но председателят на ГЕРБ не е настоявал за него. "Продължаваме промяната" се е заела да проверява и го е харесала най-вече защото като директор на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) - назначен от Бойко Рашков докато е министър на вътрешните работи в служебно правителство - беше активен по разследването "Хемус".

Потвърждава се също, че роля при одобряването на Калин Стоянов за министър е имал бившият депутат от "Продължаваме промяната", вече зам.-председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Петър Петров. Според неофициална информация на "Дневник" той "е гарантирал" за Стоянов. Пред "Нова телевизия" вътрешният министър заяви, че тъкмо Петров го е свързал с Кирил Петков.

Девет от предложенията в първоначално обявения (на 2 май) състав на правителство от "Продължаваме промяната - Демократична България" останаха и след финалните договорки с ГЕРБ (и ДПС):

Повече, общо единайсет, обаче са сменените номинации при правителството "Денков - Габриел", гласувано на 6 юни:

Премиерът Николай Денков наскоро отказа да отговори на въпрос на "Дневник" чия номинация е Калин Стоянов и обяви, че конкретика за произхода на предложенията ще дава след като вече не е премиер. Публично Денков многократно е декларирал, че откъдето и да са подавани имената, те в крайна сметка винаги са одобрени от него и вицепремиера Мария Габриел. И в този смисъл са възприети и от двете страни на управлението.

И все пак, по отделни индикатори от биографиите на министрите може да се предполага чие предложение са: Богдан Богданов беше назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), когато Даниел Лорер беше министър на иновациите и растежа. Милена Стойчева беше предложена за министър на иновации и растежа в проектокабинета на проф. Николай Габровски през декември 2022 година. Зарица Динкова беше част от Националния съвет на "Зелено движение", една от формациите (заедно с ДСБ и "Да, България") в обединението "Демократична България". Иванка Шалапатова зае поста, след като ГЕРБ се противопостави на номинацията на Иван Кръстев, тъй като е част от БСП и по думите ѝ е заемал "пропутински позиции".

Източник на "Дневник" от управляващото мнозинство смята за по-съществено не кой е посочил номинираните при напрегнатите разговори отпреди шест месеца, а "как са се ориентирали" министрите при динамиката на отношенията между партньорите.

За министъра на енергетиката Румен Радев "Дневник" не разполага с информация от коя политическа сила е посочен първоначално, но при хода на протестите на миньорите и енергетиците заради плановете на правителството за въглищен преход Борисов и Пеевски се заканиха, че ще искат оставката на министъра на енергетиката. Същият тандем се обяви за оставка на министъра на спорта Димитър Илиев и му вмени отговорност за сблъсъците между полицаи и фенове при протеста срещу БФС.

Александър Йоловски, който освен че е предложение на "Продължаваме промяната - Демократична България" в сегашното правителство, беше зам.-министър, докато Божидар Божанов от същата формация беше начело на Министерството на електронното управление в кабинета "Петков". Сега Йоловски е недолюбван от Кирил Петков заради персоналните обвинения към него за опит за оказване на натиск при обществена поръчка.

В изказвания Бойко Борисов простира критиките си към министри в кабинета по-широко, но и те се променят според ситуацията: преди около месец той посочи поне седем министерства, от чиято работа не е доволен. Сред тях бяха на регионалното развитие (Андрей Цеков) и транспорта (Георги Гвоздейков), но пък последно пред парламентарната група в централата на ГЕРБ и двамата не бяха атакувани.

Размяната на реплики между ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България" извади аспекти от стар спор вътре в коалицията. По неофициална информация на "Дневник" още от самото начало на преговорите за правителство - първо вътрешно, а после и с ГЕРБ - партията на Кирил Петков и Асен Василев настоява на своите кадри.

Днес (21 ноември) Кирил Петков потвърди тази теза пред "Нова телевизия": "От цялото упражнение с експертните министри аз научих, че е много по-добре да има ясни политически назначения, където всеки да носи ясна отговорност, отколкото да се водят експертни министри, но - докато не стане инцидент - да не се знае дали има привързаност към дадена политическа партия", каза Петков.

Коалиционният партньор от "Демократична България" отдавна се обявява за състав на кабинет без ярки политически фигури, като за това досега са използвани различни формулировки: експертно правителство, политически неутрално правителство, служебен кабинет на парламента.

Основното предимство според "Демократична България" при експертно правителство е, че то не носи допълнителна мотивация за политически атаки, особено в ситуация с изострени отношения между играчите. До последно "Демократична България" нямаше и свой представител в кабинета "Денков - Габриел". Номинацията на Атанас Славов за министър на правосъдието се появи в последния момент на преговорите в началото на юни. По неофициална информация за това настоявала ДПС, за да може формацията, чийто основен приоритет отдавна е съдебната реформа, да бъде гарант за това със свой представител.