Седмици наред някои от тях спят пред министерството на отбраната. Други поведоха поход от Тел Авив към Ерусалим и по пътя към тях се присъединиха хиляди.

Всички поискаха да влязат на среща с властта; само няколко бяха допуснати. А в пререканията на срещата избликна напрежение, трупано над шест седмици.

За шест седмици семействата на близо 240 заложници, държани от "Хамас" и "Ислямски джихад" в Газа след изненадващото нападение на ислямистите, се утвърдиха като фактор, който Израел не може да пренебрегва, докато определя следващите си стъпки в ивицата.

От началото на войната са освободени само четири жени, две от които американски гражданки, пуснати по хуманитарни причини.

Дотук най-малко трима заложници заложници са мъртви - две жени на 19 и 65 години и трета, неидентифицирана. Втората бе открита, докато израелската армия претърсваше най-голямата болница "Аш Шифа", под която освен команден център според разузнаването и армията има множество тунели. Чуват се предположения, че тъкмо в мрежата от тунели може още да са част или всички заложници. "Ислямски джихад", по-малката, екстремистка групировка в Газа, която също държи заложници, съобщи снощи, че държана от нея жена е починала, защото врагът се забавил, когато групата искала да я пусне по "хуманитарни причини".

Правителството наскоро отново обяви за приоритети и разгромяването на "Хамас", и освобождаването на заложниците. Наблюдателите, а и самите управляващи и структурите за сигурност, не са единодушни дали тези задачи са постижими едновременно и как ще се балансира между тях.

За стотици израелци приоритетът също толкова неизбежно е да знаят кога ще видят близките си отново.

Срещата с членове правителството, която се проведе тази седмица, последва многохилядни протести на близките и техни поддръжници, които извървяха разстоянието от Тел Авив до Ерусалим за пет дни.

На нея се усети и разликата в приоритетите: разминаването между близките и ако не целия кабинет, но крайнодесните съюзници на Бенямин Нетаняху, които отстояват твърд подход във войната (а един от тях поиска ядрен удар).

Когато председателят на "Оцма йехудит" ("Еврейска сила") и министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир, от чиято партия е призовалият за атомно оръжие в Газа, поиска въвеждането на смъртно наказание за терористи, за него това бе обичайно. Във вижданията си през годините Бен Гвир е говорил за изгонване на "нелоялни" араби (теоретично дори граждани на Израел). През март отиде толкова далеч, че под негово наставление парламентът прие на първо четене смъртни присъди за хора, смятани за терористи, и премахна някои процедурни правила в израелските съдилища; военните съдилища никога не са изпълнявали смъртна присъда. Законопроектът още не е приет окончателно.

В думите му обаче събеседниците видяха съвсем друго - опасност за близките, които още са в Газа. Последваха и думите на един от тях:

Алмог Коен, съратник на Бен Гвир, пък си позволи да отговори остро на близките с думите: "Нямате монопол върху болката. И ние погребахме над 50 приятели."

Няколко семейства изрично помолиха израелските политици да изчакат с окончателното приемане на законопроекта поне докато заложниците не бъдат освободени.

Цвика Фогел от същата партия им каза, че който и да се опитва да забави законопроекта, той "представлява "Хамас" повече, отколкото представлява Израел.

Попитан от близък на заложници дали смята, че семействата са използвани, Фогел каза: "Намеквам, че "Хамас" се опитва да ви използва, да. Всъщност не намеквам, казвам го открито."

Снощи Бен Гвир и лидерът на Религиозната ционистка партия, лице на заселниците в окупирания Западен бряг, Бецалел Смотрич бяха недвусмислено против сделка, с която най-малко 50 заложници ще бъдат освободени. Именно те забавиха решението за сделката с "Хамас".

Смотрич публикува изявление, според което сделката е "лоша за сигурността, лоша за заложниците, лоша за военните". Дори той обаче, макар да намекна, че подкрепя смъртното наказание за терористи, се разграничи от поведението на Бен Гвир - каза, че дискусията изисква "по-голяма чувствителност към семействата на заложниците".

В Х, независимо от заснетите от камерите спорове на срещата, той публикува и снимка, на която целува по главата Гил Дикман, влязъл в пререкания с тях; той отговори с публикация: "Казах ти да не ме прегръщаш, но ме прегърна. Казах ти да не застрашаваш близките ни, но ги застраши... ти превръщаш в цирк кръвта на семействата ни."

Поне един от близките на срещата обаче си е тръгнал преди края ѝ, бесен, че не получава нова информация.

Отношението им към сделката, а и към близките, отекна в израелското публично пространство. Опозиционният лидер Яир Лапид - който за разлика от Бени Ганц отказа да влезе във военния кабинет, докато Бен Гвир има нещо общо с властта - нарече дебата от понеделник "срамен" и "ужасна обида не само към семействата на заложниците, но и към цялата Държава Израел". "Това става, когато вземете най-откачените и крайни хора и ги оставите във властта." "Преди всичко, каза той, Държавата Израел е задължена да върне заложниците."