Турските производители на облекло, третите по големина доставчици на дрехи за Европа, са изправени пред по-високи производствени разходи и рискуват да изостанат още повече от своите азиатски конкуренти, след като правителството увеличи митата върху вноса на текстил.

Анкара повиши облагането на вносни текстилни продукти с 30-100% миналата седмица, за да помогне местните производители на прежди и тъкани, които призоваха за подкрепа срещу вълната от по-евтин внос.

Новите данъци обаче са бреме за индустрията, която е сред най-големите работодатели в Турция, шиейки облекла за популярни европейски марки като Ейч&Ем, "Манго", "Адидас", "Пума" и "Индитекс".

Представители на сектора не изключват съкръщаване на работни места, тъй като разходите за внос нарастват и турските производители губят пазарен дял спрямо конкуренти като Бангладеш и Виетнам.

Износителите технически могат да кандидатстват за освобождаване от данъка, но източници от индустрията казват, че режимът на освобождаване е скъп, отнема много време и на практика не работи за повечето компании.

Секторът вече търпи щети от нарастващата инфлация, спадащото търсене и по-ниските маржове на печалба заради надценената лира, както и от последиците от дългогодишния експеримент с намаляването на лихвените проценти, политика, която наскоро беше променена.

Цената на произведена в Турция тениска сега е с 40% по-висока за европейските клиенти, отколкото тази, ушита в Бангладеш, казва Сереф Фаят, председател на турската асамблея за облекло ТОВВ. Преди няколко години разликата е била 15-20%.

Тимур Боздемир, президент на фирмата DF Manhattan Inc, която произвежда дамски облекла за европейския и американския пазар е убеден, че вдигането на митата ще повиши цената тениска от 10 долара с не повече от 50 цента.

Той не очаква да загуби клиенти, но смята, че промените са засилили необходимостта турската шивашка индустрия да премине от масово производство към производство с добавена стойност.

Турция е изнесла текстил за 10.4 милиарда долара и облекло за 21.2 милиарда долара миналата година, което я прави съответно петият и шестият по големина световен износител.

Тя е вторият по големина производител на текстил и третият най-голям доставчик на облекло за съседния Европейски съюз, показват данните на Европейската конфедерация за облекло и текстил Euratex.

Но делът й на европейския пазар спадна до 12.7% миналата година от 13.8% през 2021 г.

Западните клиенти се обърнаха към Турция по време на пандемията от COVID-19, за да намалят разходите за превоз на фона на проблемите с доставките. Но след приключването й комбинацията от падащи разходи за доставка и нарастваща вътрешна инфлация притъпиха конкурентното й предимство.

Износът на текстил и облекло е намалял с повече от 8% за първите 10 месеца на годината, докато общият експорт на Турция е непроменен, показват данните за сектора.

Изправен пред нарастване на по-евтините вносни платове и прежди, което отчасти предизвика необходимостта от митата, текстилният сектор, намали броя на регистрираните работници с 15% до август.

Натоварването на капацитета му миналия месец достигна 71%, при 77% в производството като цяло, а служители в бланша казват, че процентът е близо 50% за много производители на прежди.

Компанията му е намалила дневното производство до пет тона от 50 тона преди няколко месеца. Т

Лирата е загубила 35% от стойността си спрямо долара тази година и 80% за последните пет години. Но износителите казват, че турската валута трябва да се обезцени още повече, за да се усети това върху инфлацията, която е над 61% и достигна 85% миналата година.

Според браншовата организация TOBB секторът на текстила и облеклото е съкратил 170 хил. работни места от началото на 2023-а и те ще стигнат 200 хил. до края на годината докато затягането на паричната политика охлажда прегрятата икономика.