Те говорят за едно и също: сделката за размяна на израелски заложници, държани от "Хамас", срещу палестински затворници, държани от Израел, която бе на ръба с вчерашното отлагане.

Разминаването във възприятията показва и как натискът над Израел расте и във външно-, и във вътрешнополитически план, докато подробности изплуват на повърхността от преговорите, с които започна размяната на заложници срещу палестински затворници.

Така войната на Израел срещу "Хамас" след изненадващото нападение на 7 октомври изглежда във все по-голяма степен белязана от най-дълбокото си противоречие: може ли Израел да постигне и двете си цели едновременно.

Израел иска да унищожи ислямисткото движение и да спаси взетите от него заложници, които доскоро бяха близо 240. Рискът за тях тегне над израелските операции и "Хамас" се възползва. Обяви, без доказателства, че десетки са мъртви. Публикува видеоклип с трима, които нападаха властта. Екстремистите от "Ислямски джихад" обявиха, че заложница е починала, очаквайки спасителите си. Оказа се невярно; две други жени обаче бяха намерени мъртви.

Разговорите за заложниците започнаха в Катар още на 7 октомври; за тях писаха много медии, страните настойчиво отричаха. В напрегнатия диалог, белязан от трудни отстъпки и недоверие (и от двете страни) според "Ню Йорк таймс" решаващи са били "две жизненоважни обаждания".

На различни етапи двете страни в преговорите били готови на отстъпки: например на 25 октомври "Хамас" приела освобождаване на жените и децата срещу отлагането на сухопътна операция. Израел не бил сигурен, че заложниците са живи, но "Хамас" отказвал да даде нужните за идентификацията им данни.

В подобни преломни моменти ролята на САЩ, но и на Катар, се оказала решаваща.

Още по това време Доха помолила малка група американски представители да работи тайно с нея и израелците. Само няколко души в администрацията били в течение.

Двамата, заедно с шейх Тамим, бяха в Доха на 9 ноември за текста на споразумението; информацията за тази среща достигна медиите.

Само между 20 и 25 октомври Байдън разговарял четири пъти с израелския премиер Бенямин Нетаняху, основно за заложниците; те били водеща тема и при визитата в Тел Авив.

Междувременно Израел, подготвяйки сухопътната си операция, я адаптирал, според американски длъжностни лица, така, че да позволява пауза в сраженията, ако бъде постигната сделка. Броени дни преди нея, докато 350 хил. резервисти бяха призовани, правителството на Нетаняху отказвало да повярва на "Хамас".

До средата на ноември Нетаняху настоявал и че трябва да бъдат освободени повече от 50 заложници; според сп. "Икономист" не бил готов да приеме по-малко от 100. Склонил едва след разговор с Байдън на 14 ноември, а съветникът му Дернер се обадил на Съливан, за да му каже формулата, предпочитана от израелския военен кабинет.

На същия ден Макгърк се срещнал в Израел с много по-сговорчив премиер. След трудна среща Нетаняху хванал ръката му и му казал: "Тази сделка ни трябва." Умолявал Макгърк Байдън да се обади на шейх Тамим за окончателните параметри на сделката.

Общественото мнение и нахлуването на семействата на заложниците в политическия дебат неизбежно са насочили разговорите. Според анкета на Израелския институт за демокрация никоя друга цел на войната не се смята за толкова важна от израелците: освобождаването им са посочили 48%, унищожаването на "Хамас" - 36.5%.

Според "Гардиън" тъкмо семействата на заложниците променили сметките на Израел и се оказал другият жизненоважен фактор за постигане на сделката. Впрочем към момента на срещата на Нетаняху и Макгърк те вече бяха започнали, ден по-рано, поход от Тел Авив към Ерусалим. И бяха спечелили хиляди поддръжници за каузата си.

И без засилващия се ангажимент на семействата на заложниците военният кабинет в Израел бил разделен през цялото време, като някои членове искали да се прегтоваря за по-малък брой, други смятали, че операциите трябва да продължат, докато "Хамас" не смекчи позицията си. Нетаняху, според "Икономист", не се справил с позицията на балансьор; без натиска на Байдън и близките трудно щяла да се приеме сделката, каквато е.

Информацията за нагласите в "Хамас" след атаката не е еднозначна. Малцина вярват на твърденията в политическото бюро на движението, че не се планирало вземане на заложници. Според "Гардиън" организацията се интересувала от такава размяна още в първите дни; затова и инициативата за тези преговори с малкия американски екип всъщност била на Катар, посредника с връзки с движението, който предал на САЩ, че "Хамас" се интересува.

В хода на тези разговори освобождаването на двама американски граждани на 20 октомври и още двама израелци четири дни по-късно, било, според "Гардиън", опит да се изгради доверие. Две седмици след началото на войната бяха освободени и двама американски граждани. "Икономист" го описва като "дипломатически натиск върху Катар", при който "Хамас" не получила нищо. Същевременно тъкмо тези сделки утвърдили Доха като посредник.

Дни след освобождаването на четиримата Яхия Синуар, лидерът на "Хамас" в Газа, изразил готовност за освобождаване на всички жени, деца, възрастни и болни сред заложниците срещу множество държани в израелски затвори и петдневно примирие.

Израелската сухопътна операция, започнала на 27 октомври (два дни по-късно), вече обърквала сметките на преговорите; според "Икономист" напълно ги прекроила. От "Хамас" дошли послания за възможно освобождаване на голям брой заложници, но само срещу пауза в сраженията. Тогава представители на "Хамас" в Катар и Ливан давали сигнали, че по принцип приемат израелското искане да пуснат до 100 заложници.

Впоследствие ислямисткото движение можело да гарантира освобождаването на 50 заложници, но като първа фаза - без списък или дори критерии кой ще бъде освободен. Чрез Катар обаче Байдън оказал сериозен натиск върху "Хамас": на 12 ноември, след срещата на Барнеа и Бърнс с шейх Тамим в Доха, той лично се обадил на емира и му казал: "Стига толкова." Без имената или ясна информация за идентифициране на заложниците нямало основание преговорите да продължават.

Скоро след това "Хамас" предоставила нужната информация за петдесетте.

За "Хамас" въпросът е бил и в продължителността на примирието: то да е пет дни. Израелците не отстъпили от червената си линия за четири и на Байдън се наложило да каже на емира на Катар, че това е максимумът. Байдън се обадил на шейх Тамим на 17 ноември и му обяснил, че времето изтича, а Израел приема само четири- вместо петдневно примирие и "Хамас" трябва да склони. Ден по-късно Макгърк и шейх Тамим се срещнали в Доха за текста на сделката и предложението било предадено на "Хамас". В проекта се споменавали и трима американци сред освободените.

Докато Макгърк бил в Кайро на следващата сутрин за среща с шефа на египетското разузнаване, помощник предал съобщението, че "Хамас" приема почти всички условия.

Разговорът с "Хамас" се оказал труден на моменти и по други причини. Например на 14 ноември срив в комуникациите в Газа го направил невъзможен; в друг ситуации Синуар искал да предава само бележки на ръка. "Хамас" спирала диалога или правела крачки назад при операцията в болница "Аш Шифа", ударите с цивилни жертви по бежанския лагер Джабалия.

Балансът между заложниците и военната кампания не спира да тревожи Израел и след сделката.

Операцията в Южна Газа, където Израел вярва, че са избягали лидерите на "Хамас" (заедно с почти цялото население на Газа), тепърва предстои, а САЩ вече опитват да я насочат. Една от причините Израел толкова настойчиво да отхвърляше примирието е, че то дава шанс на бойците да се прегрупират и обновят запасите си.

И тази седмица говорителят на Белия дом за националната сигурност Джон Кърби заяви, че администрацията не приема разширяване на офанзивата на юг "без ясен план как ще пазят живота на стотици хиляди, които сега са се присъединили към населението на юг, помолени да напуснат от израелците".

Западни съюзници на Израел се очаква да засилят натиска за удължаване на примирието. Катар се надява то да стане постоянно. В разговор с "Гардиън" източник в редовен контакт с Доха нарича очакванията на Катар "вероятно нереалистични"; всички други негови събеседници очаквали ескалация след паузата.

Всички тези коментари илюстрират нарастващата сложност на уравнението пред Израел. В него сега влизат политическите сметки на Байдън; общественото мнение в Израел; натискът на семействата на заложниците; дълбоките политически разделения в коалицията и особено министъра на сигурността Итамар Бен Гвир, който вбеси заложниците и който отхвърля размяната на затворници (а част от израелците са с него). Сделката подсилва и самочувствието на "Хамас" и подкрепата за нея сред палестинците. Няма причина да се смята, че следващите преговори с движението ще са по-лесни.

Вероятно паузата ще донесе със себе си и по-ясна картина на опустошението на Газа и това да засили натиска от международната общност. Някои експерти дори смятат за несигурно бъдещето на войната. Дори това да е пресилено, еврейската държава тепърва ще трябва да отговори на въпроса колко съвместими са двете му цели. Натискът за освобождаване на всички заложници само ще нараства във вътрешнополитически план, а с него - и зависимостта от дневния ред на водещия стратегически партньор.