На крачка от решение: софийските филхармоници са напът да получат увеличение на заплатите
Десет дни след като софийските филхармоници обявиха протест, изглежда, че проблемът с възнагражденията им е на път да бъде разрешен. Синдикатите към културния институт, директорът на филхармонията, министерството на културата и депутати от парламентарната комисия по култура обединиха усилия в опит да постигнат бързо и приемливо разрешение на ситуацията. То от своя страна би довело до подобряване на финансовото състояние не само на най-големия филхармоничен институт в страната - Софийската филхармония, но и на други трупи.
Анализ на ситуацията показа, че в този случай дори не става дума за пари, а за проблемно законодателство, което възпрепятства растежа на културните институти. Решението пък изглежда просто - рестриктивни текстове, приети преди четири години "по бързата писта" през друг закон, сега да бъдат отменени със същата законодателна процедура при гласуването на финансовия план за 2024 г. Дали това ще се случи, ще зависи от волята на Народното събрание.
Как започна всичко
Преди десетина дни музикантите от най-големия симфоничен състав в страната - Софийската филхармония, обявиха стачка с искане за по-високи възнаграждения. Тя е резултат от едногодишните опити от страна на синдикатите да убедят директора Найден Тодоров да увеличи парите на музикантите, така че да отговарят на размера на средната работна заплата за София, която по данни на Националния статистически институт е 2772 лв. (бруто, по данни за септември 2023 г.)
По данни, предоставени за "Дневник" от ръководството на Софийска филхармония заплатите в двата национални института са както следва:
Размерът на заплатите обаче варира според заеманата длъжност и натрупания през годините опит. Така се получава, че най-ниската основна заплата е 1550 лв., а най-високата брутна заплата е 3116 лева. Освен това музикантите получават различни бонуси през годината, както и 13 и 14-та заплата. |
В началото на септември синдикатите изпращат писмо до ръководството с настояване основната заплата в двата института - Филхармонията и Националния филхармоничен хор да стане 2600 лв. (т.е. ок. 60% ръст), а увеличението да влезе в сила от 1 октомври 2023 г. И предупреждават: ако след изтичането на 14 дни не получат отговор и не са започнати преговори с ръководството, артистите ще предприемат стачни действия.
Такива са предприети на 19 ноември - оттогава музикантите свирят с лентички, организират протестни демонстрации с плакати и листовки. Пред "Дневник" Мартин Илиев, председател на Синдикалната организация на Съюза на българските музикални и танцови дейци в оркестъра, посочи, че ако проблемът не бъде решен, не е изключено и спирането на концерти в знак на протест.
Качество или количество: Културни дейци поискаха ресурс за развитие
Той уточни, че протестът е най-вече срещу начина, по който се разпределят средствата от страна на директора. Той има правото да се разпорежда с бюджетните средства, да определя числеността на персонала и размера на възнагражденията. "Според данни, получени от Министерството на културата, финансовите показатели на института са доста добри. Приходите от продажба на билети са над прогнозните стойности. Ние настояваме с тези средства приоритетно да се обезпечат възнагражденията на служителите, а не да се изплащат авансово хонорари на солисти и оркестранти", казва Илиев.
От своя страна директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров написа най-напред в профила си във "Фейсбук", че музикантите "са абсолютно прави в желанието си" за увеличение на заплатите, тъй като заплащането не е съразмерно с успехите на институцията. "Софийската филхармония е институт с национално значение и би следвало работещите в нея да могат да получават достойно възнаграждение за своя труд", посочва той. Заяви това и пред публиката на концерта на 19 ноември.
В писмен отговор на въпроси от "Дневник" Найден Тодоров посочва, че откакто е директор на културния институт, се старае средната работна заплата да е поне двойна на минималната за страната - "заварих я 208%, в момента е 234%. Освен това се опитвам да компенсирам труда на работещите с различни бонуси през годината и чрез изплащането на 13 и 14 заплата. Но нека сме честни и това не е достатъчно за постиженията на тези хора", посочва той.
В същото време обаче Тодоров изразява несъгласие с действията на синдикалните организации.
"Началните заплати в Софийската филхармония са значително по-високи от техните собствени изисквания, записани в Браншовия колективен трудов договор, валиден до 28 юни 2024 година, според който например един оркестрант трябва да получава основна заплата от 1092 лева, или един концертмайстор - 1248 лева. На тези длъжности в Софийската филхармония съответно стартовите заплати са 1550, съответно 2250 лева. Да, тези заплати са ниски, но не може да се реагира по подобен агресивен начин, при положение, че самите синдикати поставят толкова ниски условия в официален документ, който все пак е договор. Въпреки това се надявам да се разберем, защото в крайна сметка работим за една и съща кауза, или поне се надявам да е така", посочва той.
Добавя, че е предложил на синдикатите противоречията да бъдат изгладени чрез Националния институт за помирение и арбитраж. По думите му от тяхна страна първоначално е постъпил отказ, но изразява надежда, че ще стигнат до извода, че "независимо решение на хора, които не са част от проблемите и имат страничен поглед, би било най-добре за всички".
Законодателна уловка
Проблемът в Софийската филхармония не е единичен, през последните години различни институти в сферата на сценичните изкуства многократно са алармирали за системното недофинансиране в сектора. Включително на 1 ноември (Деня на будителите) работещите в сферата на културата отново припомниха за проблемите и настояха за по-високи заплати и повече пари за сектора.
| Призивът им явно е бил чут, тъй като в бюджета за 2024 г. министерството на финансите е предвидило допълнително малко над 50 млн. лв. за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Работещите в тях обаче са притеснени, че това финансиране няма да реши проблема от само себе си, защото рестрикции в законодателството не позволяват усвояването на средствата. |
Става дума за текстове, приети през 2019 г. чрез преходните и заключителни разпоредби към закона за държавния бюджет, изготвен от тогавашния финансов министър Владислав Горанов (ГЕРБ). С тях се въвежда таван, така че бюджетите на културните институти да не могат да растат с повече от 5% годишно. Към това се прибавят и още две ограничения - субсидират се приходи от билети само до определен брой места в залата и до средна цена от максимум 20 лв. Тези условия, комбинирани с това, че субсидията на културните институти от 2011 г. варира според приходите от продадените билети, създават "перфектната буря", коментират ръководители в сектора и обясняват защо това е така:
"Тези рестрикции принуждават културните институти да планират повече изяви, за да достигнат субсидията си. Завишената бройка изяви пък води до по-високи разходи за техническо обслужване, хонорари, авторско право, реклама, режийни и транспортни разходи, което пък води до огромна натовареност на творческите състави и технически персонал", казва директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски.
Той определя закона като "дискриминационен" и обяснява, че по този начин държавата удържа десетки хиляди от културните институти, които преизпълняват приходните си цели. На същото мнение е колегата му Найден Тодоров, който смята, че ограниченията пречат изключително много на растежа на работещите институции.
При казуса със Софийската филхармония той обяснява, че при съществуващите рестрикции, за да бъдат изпълнени исканията на синдикатите и за да не пострада стабилността на институцията, са необходими допълнителни 5 млн. лева.
Аз не искам да ни бъдат "подарени" тези 5 милиона, искам да имаме правото да си ги изработим по смисъла на делегирания бюджет.
По думите му, ако при сегашните условия удовлетвори искането на музикантите над 70% от държавната субсидия да отиват за заплати, "това ще доведе до финансови сътресения на институцията и може да я вкара в дългова спирала".
Възможните решения
При така очерталата се картина Тодоров признава, че намаляването на разходите за хонорари на солистите, които към момента и без това са около 12% от общия бюджет, не би било работещо решение, тъй като публиката в България идва на концерти не толкова за произведенията, колкото за изпълнителите. Следователно липсата на световноизвестни музиканти в културния календар на филхармонията би довела до спад в приходите.
Правителството одобри проектобюджет за 2024 г. с дефицит 3%
Затова и Тодоров, и колегите му от ръководствата на други културни институти в страната призовават за законодателни промени. Пред "Дневник" директорът на Софийската филхармония посочва, че е водил разговори и с представители на Министерството на културата, и с министъра на финансите Асен Василев, който по думите му е проявил разбиране и уверил, че стигне ли се до корекция в закона, той ще я подкрепи.
Зам.-министърът на културата Виктор Стоянов потвърди пред "Дневник" за водените разговори и увери, че "с грижа за институцията" се търсят най-добрите решения. Председателят на комисията по култура и медии в парламента Тома Биков също изрази готовност за съдействие и добави, че решението на проблема може да бъде дори "въпрос на едно изречение".
В четвъртък (30 ноември) на заседание на комисията Стоянов съобщи, че министерството подготвя предложения, според които да отпадне таванът от 5%, както и средствата да се предоставят за приходи от билети в размер до 20 лв. средна цена. Биков припозна текстовете и заяви, че ще ги внесе между първото и второто четене на бюджета. Преди това депутатът от ГЕРБ Любен Дилов също направи заявка да внесе предложения за вдигане на тавана до 125%.
В разговор с представител на "Дневник" в началото на седмицата Биков намери и друг подход - в закона през преходните и заключителни разпоредби на бюджета да се добави, че настоящите ограничения не важат за националните културни институти.
Кой от тези подходи ще изберат законодателите, ще се разбере в следващите седмици.