Астмата е заболяване, при което е налице хронично възпаление на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. По-вероятно е пациентът да бъде диагностициран с тежка астма, ако е преживял две или повече влошавания на заболяването през последната година, налице са повтаряща се симптоматика и ограничена физическа активност въпреки оптималната инхалаторна терапия.

По отношение на честотата - за България не разполагаме с точни данни. Според научната литература 3.7% от всички астматици в страната са с тежка астма, като състоянието се определя ретроспективно на база на терапията, необходима за постигане на контрол на заболяването. До 80% от тях имат две или повече придружаващи заболявания. Пациентите с тежка астма влизат два пъти по-често в болница от останалите астматици. Данните сочат още, че 14% от страдащите от тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.

Едни от най-големите предизвикателства при лечението на тежка астма са, че тя е неразпозната и неправилно диагностицирана. Специалистите се сблъскват и с недокументираната употреба на системни кортикостероиди, което затруднява оценката на тежестта на заболяването. От друга страна е проблемът с неосъзнаване на страничните ефекти на системните кортикостероиди от страна на пациентите. Това може да забави диагностицирането на заболяването с повече от 3-4 години, защото с кортикостероидите пациентите получават подобрение, което им създава усещане за контрол на болестта. В клиниката по алергология, която е най-големият център за тежка астма в страната, ежедневно диагностицираме пациенти с тежка астма и сме свидетели на това, че пациентите приемат курсове с кортикостероиди, като не са информирани за страничните ефекти на тези медикаменти. При прегледа установяваме, че повечето от тях имат едно или повече придружаващи заболявания, които са развили в резултат на употребата на кортикостероиди. Имаме пациентка с тежка астма, която е на 35 години и е с катаракта, страничен ефект от често приложение на кортикостероиди в последните четири години. Оказва се, че тази употреба не е описана в медицинската документация, което е проблем, с който се сблъскваме и при други пациенти. Също не са редки и случаите на жени с тежка астма, при които при прегледа разбираме, че в анамнезата им има данни за спонтанни фрактури поради развила се тежка остеопороза на фона на честа употреба на кортикостероиди за овладяване обострянията на астмата. Накратко: редица са страничните ефекти от употребата на кортикостероиди и пациентите с астма трябва да са информирани, че кортикостероидите в таблетна форма следва да са последна алтернатива в лечението им. Ако контролът на астмата не може да се постигне при добро придържане към предписаната от специалиста инхалаторна терапия, следва да се обмисли лечение с биологична терапия каквито са и съвременните препоръки за лечение на астмата.

Хората с астма следва да прилагат редовно предписаната им инхалаторна терапия. Ако въпреки това астмата им се обостря и имат симптоми като кашлица, нощни събуждания, затруднено дишане, следва да търсят специалист, който да оцени тежестта на астмата и да адаптира лечението. Пациенти, при които астмата се влошава 1-2 пъти годишно и приемат кортикостероиди, следва да не подценяват този факт. Това може да е сигнал, че астмата им прогресира и трябва да потърсят специалист, който да се погрижи за тях. Добрата новина е, че пациентите с тежка астма в България имат достъп до съвременни биологични терапии. За съжаление обаче много от тях не са наясно с това. Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването и да ограничи употребата на кортикостероиди. Нашият опит показва, че след започване на биологично лечение при пациентите с тежка астма може да се постигне бързо подобрение, което е устойчиво във времето.