Най-после разбрах защо на 2 и 3 януари киснах със семейството си 22 часа в преспите при Петолъчката. Казаха ми го в прав текст, обясниха ми го с "картинки". На кого впрочем още не е ясно, че скапаният ни бит и уникалните ни за Европа проблеми се дължат не на климата и на международното положение, а на онова отвратително навързване, подобно на свински черва (и този израз никак не е груб за действителното положение), на хората във властта и техните роднини и приятели?

Колко просто било! Пътният шеф сключвал договори за почистване и ремонт на пътищата с фирма, управлявана от брат му. Ето това трябваше да каже по радиото Веселин Георгиев на 3 януари - на кого е възложил поддръжката и почистването на пътищата, вместо да съобщава с благ гласец, че нямало проблеми. И сега още по-добре се разбира защо чак на петия път и с половин уста отговори в ефир на настоятелното питане коя все пак е фирмата, която не си е изпълнила задълженията на магистрала "Тракия" (в случая не е тази на брат му, а втората в бизнеса след фирмите на Васил Божков "Трейс груп").

Същият този шеф не пожела да дискутираме пряко по телевизията случилото се на Петолъчката, а приложи стар апаратен номер, като прати заместника си, чиято задача беше да дава на заден по всички съществени въпроси за отговорността. Георгиев е и човекът, който през декември назидателно ни подканяше да свикваме с факта, че не можем да пътуваме по магистрала "Хемус" без задръствания. Това ли е описаният в законите и в управленската програма на коалицията държавен служител, който работи в полза на обществото?

Голямото безочие в случая е, че освен несвършената работа пътният директор не вижда и гигантския си конфликт на интереси. "Брат ми без работа ли да стои заради мен?", пита той в интервю за в. "Капитал" с безпрецедентна наглост. Подобен въпрос със същия тон преди време зададе от парламентарната трибуна социалната министърка Емилия Масларова, след като депутати разкриха, че фирма на съпруга й яко печели обществени поръчки на министерството й. И изтъкна аргумента, че съпругът и синът й (за когото не я бяха питали, но тя си знае защо го спомена) били "нормални хора, които работят в нормална пазарна среда, където, предполагам, печели по-добрият". Шефът на пътния фонд пък се оправда, че договорите не се подписвали от него, а от по-низшестоящи началници, а той не знаел какво точно правят те. Каква неискреност! А може би и братът пази в тайна от фамилията договорите си?

Време е и министърката, и пътният шеф, и цялото гнездо от обръчи, което се е свило уютно във властта, да понесат отговорност за наглостта си. Защото едни от най-значимите фактори за повсеместната корупция в България е масовото толериране и дори отглеждането на конфликта на интереси в държавните институции.

Защото моралната деградация на една власт може да произвежда реални заплахи, включително и за живота на гражданите. Ако шефът на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" не може, все някой в тази държава трябва да разбере опасността от това кланове от свързани лица да решават съдбите ни във всички сфери на публичния живот - от детската ясла до върховете на държавата, където се катапултират онези, които ще държат монопола върху сферата, която им е възложена да управляват уж в обществен интерес. И докато ние си висим в колоните по така наречените магистрали или си късаме нервите по бюрократичните капани, които управляващите са ни заложили на всяка крачка, въпросните монополисти, необезпокоявани от никого, раздават парите на данъкоплатците чрез т.нар. обществени поръчки, раздават имоти, власт и влияние.

затова едва ли има държавна институция, на която да не са се прилепили на гроздове роднините на управляващите, ситуация, несъвместима с друг обществен ред освен със социалистическия. Не че в другите държави няма корупция и връзкарство. Разликата между България и тях обаче е, че там хвърчат оставки за направо смешни от тукашна гледна точка неща, а у нас целият държавен апарат скача да убеждава в ангелския ореол на сгафилия чиновник. Като в случая министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който в неделя изтича до радиото по спешност, за да ни уверява, че няма конфликт на интереси в дейността на директора на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и че никога институцията не била работила така добре. Неговото обяснение за "атаката" срещу подчинения му Георгиев: икономически интереси на неуспели да се вредят с обществена поръчка. Нападението е най-добрата защита, нали? Само че по-важно беше Гагаузов да ни каже как и по какви критерии стана изстрелването на "подзащитния му" във властта.

Етичните кодекси обаче имат това "предимство" да нямат правна тежест за висшите чиновници, затова да видим какво пише в Закона за държавния служител. И там има отделна секция, озаглавена "Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси". Според чл. 29а държавният служител е длъжен всяка година до 31 март да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи. До този момент не е известно Веселин Георгиев да е подавал такива декларации. В интервюто за "Капитал" той обяснява, че се отчитал пред Сметната палата. Тя обаче приема декларации само за имотното състояние, не и за конфликта на интереси. В ал.4 на въпросната разпоредба е дадена ясна дефиниция на конфликта на интереси.

Той е налице, "когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит." Укриването на данни в тези документи е основание за дисциплинарна отговорност, включително уволнението им. Но това очевидно лови само "ниските топки", но не и самозабравилите се "величия" по високите етажи. Именно поради тази причина през декември депутатите на тройната коалиция отхвърлиха предложението за допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което трябваше да уреди процедурата, по която да санкционира конфликта на интереси.

Според Закона за администрацията (чл.46а) в Министерския съвет съществува Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя. Една от функциите му е да разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси. Хайде да се хванем на бас, че такова нещо не се е случвало и няма да се случи. Може би защото България е рекордьор по инспектори и антикорупционни комисии на глава от населението - десетки синекури, които угояваме с данъците си без никаква полза. Докога?