Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши да започне дисциплинарни производства срещу двама магистрати по случая, в който прокуратурата разпространи записи на разговори, за които се смята, че са събрани със специални разузнавателни средства (СРС), между командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков и президента Румен Радев. Записите, които са правени вероятно през 2019 г., бяха разпространени от прокуратурата по времето на бившия главен прокурор Иван Гешев през януари 2020 г.

Дисциплинарните производства са срещу полк. Антон Михов Радойнов - прокурор във Военно-окръжна прокуратура в София, и срещу полк. Добрин Маринов - военен следовател във Военно-следствен участък - Велико Търново, съобщи БТА. В дисциплинарната комисия срещу Радойнов са Георги Кузманов, Гергана Мутафова и Калина Чапкънова. В дисциплинарния състав срещу Добрин Маринов са Стефан Петров, Светлана Бошнакова и Евгени Иванов.

Преди около месец прокурорската колегия отказа да образува дисциплинарно производство срещу двамата военни магистрати. Искането и тогава бе на база проверка с констатации в доклад на Върховната касационна прокуратура. Бяха установени сериозни нарушения в срочността и ритмичността по досъдебно производство, водено от прокурора Антон Радойнов, припомня БТА. Мотивът за отказа от дисциплинарна проверка тогава бяха допуснати нарушения в предложението.

В съобщението от държавното обвинение, публикувано през януари 2020 г., лаконично се казваше, че данните за извършено от Радев престъпление са събрани в хода на досъдебно производство срещу друго лице и се уточнява, че са събрани при подслушване на командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков.

Към съобщението беше разпространено и постановление за прекратяване на наказателно производство - заради откритите данни за президента и наложените от Конституцията ограничения за разследването му. От документа се разбира, че Стойков е бил разследван за това, че "за времето от месец май 2017 г. до януари 2020 г. в гр. София се е сговорил с едно или повече лица да върши в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага".

Не ставаше известно обаче кога е образувано досъдебното производство, имената на прокурорите бяха заличени, а от прокуратурата тогава отказаха да уточнят пред "Дневник" кои са те. Виждаше се единствено датата на спирането на производството - 23 януари 2020 г. От текста се разбира, че са разследвани деяния на група лица, които "осъществяват действия, вкл. обещаване и даване на облага, водещи до нерегламентирани контакти с длъжностни лица от Министерството на отбраната". Името на организацията, чиито служители са разследваните, бе заличено.

Ген. Цанко Стойков наследи президента Румен Радев начело на ВВС след години, в които беше негов заместник на различни нива в армейските структури. Под негово ръководство специализираната военна комисия, която трябваше да класира фирмите - кандидати да продадат на България изтребители, посочи, че смята за най-подходящи шведските самолети Gripen, като ги предпочете пред изтребителите втора ръка F-16 от Португалия и САЩ и изтребители втора ръка Eurofighter от Италия.

В края на април 2017 г. назначеното от Румен Радев служебно правителство класира офертите на продавачите, като определи на първо място Gripen. Решението беше отменено от редовно избрания кабинет "Борисов 3" и през лятото на миналата година кабинетът сключи сделка със САЩ за изтребителите F-16. Доминираната от ГЕРБ специална парламентарна комисия обвини индиректно в корупция президента заради позицията му по сделката. Радев пък отвърна с поредица от критики срещу решението за американските изтребители.

От постановлението за прекратяване на досъдебното производство се разбира, че ген. Цанко Стойков е бил подслушван, като в хода на прилагането на СРС-та разследващите са попаднали и на разговори, засягащи президента Румен Радев.

Трите публикувани разговора носят дати от април 2019 г. и в тях генералът разговаря с различни хора за документите, които ВВС трябва да предостави на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) по проверката за конфликт на интереси, водена срещу президента Румен Радев за времето му начело на ВВС. Тя е по сигнал, чийто подател комисията така и не оповести официално, и проверява съмнения във връзка с назначаване на Десислава Генчева (в момента Радева - бел. авт.) на два щата, въпреки че вторият такъв - пиар на ВВС, по правилник трябва да се заема от военизирано, а не от цивилно лице, каквато е тя. В него се твърди още, че от ВВС са плащали наем на жилище на Десислава Генчева в София, в което е живял с нея и самият Радев.

Първият разговор, в който според прокурорите участва вероятно президентът, е от 23 април. В него генералът обяснява, че е получил искане от КПКОНПИ да предостави документи за назначаването на Десислава Радева, и уверява събеседника си, че няма да прати ненужните документи. В записа се чува гласът, за който е записано, че е на президента, да иска генералът да го "държи в течение" и добавя за исканите данни: "Тва са абсолютни простотии. Знам ги отдавна."

Проверката на комисията завършва с решение от август 2019 г., в което се казва, че няма конфликт на интереси.

Другите два записа (запис 2 и 3) са между ген. Стойков и негови подчинени, за които (както и за президента) се посочва, че не са установени с категоричност. В тях се обсъжда дали и какви документи да се изпращат на антикорупционната комисия. Единият от записите е преди, вторият - след този с президента.

В нито един от записите не се чува разпореждане или решение да се прикрият документи. Генералът и служителите обсъждат какво и кога могат да предоставят и коментират доколко основателни са исканията, при положение че Радев не е бил в брак с настоящата си съпруга в проверявания период.

Не е ясно дали прокурорите са изследвали други документи или данни, или правят заключенията си само от разпространените три записа. След излизането на записите преди близо 3 г. нямаше обяснение и защо записани през април 2019 г. разговори стават основание за спирането на досъдебното производство едва 7 месеца по-късно. Още повече че разследването се водеше от Специализираната прокуратура, за която като зам. главен прокурор отговаряше Иван Гешев.