Независими артисти: Правителството и парламентът да ни защитят от фонд "Култура"

Независими артисти: Правителството и парламентът да ни защитят от фонд "Култура"

"Действията на директора напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление", пишат в открито писмо представители на независимия културен сектор.
"Действията на директора напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление", пишат в открито писмо представители на независимия културен сектор.
Артисти от независимия културен сектор написаха отворено писмо до министъра на културата, комисията за култура и медии към парламента, премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел. В него те сезират институциите за безпрецедентните действия от страна на управляващия орган на Национален фонд "Култура" (НФК), свързани с опита за унищожение на културни организации.
"Дневник" публикува отвореното им писмо, изпратено до редакцията.
Пишем това писмо с висока степен на загриженост за българската независима сцена. Повод за нашата тревожност дава поведението на административното ръководство на Национален фонд "Култура" и основно на неговите директор и юридически консултант. Друг повод за тревога е, че Управителният съвет не съумява да защити правата на най-уязвимия сегмент на културната карта в България - независимата творческа сцена, чиято устойчива подкрепа и развитие би трябвало да е една от основните цели на този фонд.
Свидетели сме на грубо погазване на основни морални ценности, злоупотреба със служебно положение с цел дискредитиране и всяване на страх сред културните организации и артистите, изнасяне на невярна информация в обществени медии, въвеждане на дискриминационни правила за допустимост в програмите на фонда.
С всичко това сериозно се уронва престижа на Националния фонд "Култура", а нормалното съществуване на свободната творческа сцена е поставено под сериозна заплаха, да не говорим на нейното развитие, което на практика се възпрепятства.
Затова настояваме за среща на представители от независимия културен сектор с министъра на културата г-н Кръстев, министър-председателя акад. Николай Денков и вицепремиера г-жа Мария Габриел. Както и за незабавна реакция и засилено внимание към начина, по който оперира Националния фонд "Култура" и изпълнява своята мисия и цели.
Както може би сте запознати от различни медийни публикации, фондът е предприел действия по унищожаването на една културна организация, като едновременно с това от няколко месеца провежда политика на цензура и "сплашване" на отделни творци, застанали с имената си в подкрепа на тази организация. Става въпрос за случая с организация "36 маймуни" и опита на НФК да наложи връщане на пълния размер на финансиране на организацията по две големи програми, възлизащо на 182 085 лв. и лихви в размер на 3985 лв., като обвинението към артистите е, че не била упомената подкрепата на НФК в публикации в медиите и социалните мрежи, като голяма част от въпросните публикации дори не са на самата организация.
Другото обвинение е, че има неизпълнение на съдържателната част от проект, състоящо се в организиране на едно от представленията в "тесен котериен кръг". Може да обърнете внимание, че няма обвинение по целта на съществуването на една културна организация - създаването на творчески продукт. Организация "36 маймуни" е една от утвърдените в последните десетилетия не само на българските, но и на международните сцени.
Този казус е наистина абсурден. Надяваме се съдът да разреши този случай мъдро, в полза на българската независима сцена и респективно в полза на цялото общество. Недопустимото в случая е поведението на директора на фонда и негативната тенденция, която той налага в управлението му, тъй като, за съжаление, това съвсем не е единственият пример за административен произвол в ущърб на работата на подкрепените от фонда организации.
Ето какво имаме предвид:
Той грубо нарушава чл. 1 и чл. 24 ал.3 от ЗЗРК, като вместо да се грижи за закрилата и развитието на културата, и да подпомага "културната дейност и творци", той прави тъкмо обратното, като изисква сума, непосилна за една организация, и така разрушава възможностите тя да извършва културна дейност.
Директорът на фонда задава изключително лоша тенденция във взаимоотношенията между бенефициерите и Фонда, като чрез своите действия фатално омаловажава и обезценява творческите усилия и труд на екипите, създаващи творчески продукти. В упоменатия случай искането на цялата сума по проекта, означава, че едно отбелязване на логото на Фонда е по-важно от работата на всички артисти (режисьор, актьори, музиканти, художници и др.), както и от цялата организационна работа, и от самия творчески продукт или художествено произведение. То тогава следва да мислим за оповестяването на финансовата подкрепа от фонда като някакъв вид рекламна дейност на една административна организация, която рекламна дейност е по-важна от творческата дейност на бенефициерите на същия този фонд.
По този начин отново се потъпква законът, който е създаден не за реклама на държавни структури, а за "ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА". Тук опасността не е само за организация "36 маймуни", а за целия сектор. Може да си представим какви последствия може да доведе такава обърната ценностна пирамида? С оглед на това следва да мислим, че директорът на фонда, неговите експерти и управителният съвет, които допускат това унизително за творците поведение, са или недостатъчно компетентни, или водят политика на дискриминация и умишлено унищожаване на конкретни участници в културния живот на страната.
Чрез търсене на съдебна отговорност за неща, които се явяват странична и допълваща част на реализирането на културни продукти, се създава благоприятна почва за корупция и цензура, чрез страх от съдебно преследване за всяко нещо, което прецени еднолично директорът на Фонда.
Директорът на Фонда си позволява да си служи с лъжи, за промяна на общественото мнение в своя полза. В интервюто си за предаване "Хоризонт до обед" по БНР той заявява, че е завел дела срещу 18 организации и че "когато НФК завежда дело, той го печели". Но истината се оказва друга. За 2023 година до момента на интервюто, в което той се "хвали" с този факт, се откриват 5 заведени дела от НФК, от които е излязло решение на съда само за едно и фондът го е загубил и е осъден да плати разноските. Още едно невярно твърдение е, че Фондът е предоставил на бенефициери на Фонда два месеца да коригират установени пропуски на логото на техни публикации, а те са отказали. Това не отговаря на истината. След цялата невярна информация, която г-н Сава Драгунчев изнася в публичното пространство и след нейното разобличаване, той не само не поднася извинения, а продължава с порочната политика на управление на фонда, като УС на НФК, от друга страна, бездейства и се превръща неволно в негов съучастник.
Управителният орган на НФК грубо нарушава чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, чрез недопустимо преследване на други артисти, които открито са заявили подкрепата си за "36 маймуни". Това е цензура, която е забранена със закон и е едно от поредните безобразия в управлението на НФК.
В опит да демонстрира нарушение в съдържателната част по проект на "36 маймуни", директорът на фонда си позволява да нарече сцените на РЦСИ Топлоцентрала "тесен котериен кръг".
От една страна, това говори за липса на експертиза и отсъствие на компетентност от страна на директора, както и негативно отношение спрямо независимите творчески организации, много от които работят на тези сцени. От друга страна, отново се създава предпоставка за цензура и нарушаване на чл. 2, ал. 1 от ЗЗРК, като всеки кандидат за финансиране, който е написал, че ще развива "нови публики", би бил заплашен от преследване, освен ако не търси новите публики направо на стадион, защото може да се окаже, че всяка зала е твърде малка за заложеното в съдържателната част.
Действията на директора на фонда напомнят за репресивните методи на едно отминало тоталитарно управление и ако той смята да ги прилага в демократична и автономна структура като НФК, ще бъде пагубно не само за Фонда, но и за целия сектор, а по този начин и за цялото общество.
За да спрем навреме тази тенденция и за да се спаси независимият културен сектор, настояваме компетентните институции да предприемат извършване на следните действия:
  • Незабавно отстраняване на директора на фонда и юридическия съветник на фонда.
  • Разработване на ясни критерии за качества и експертиза при избиране на бъдещите членове на УС на НФК. Прозрачна процедура за номинации и избор, въвеждане на открит конкурс и мандатност за директора с изисквания за необходимите за тази институция компетенции, социални умения и морални качества.
  • Разработване на ефективен механизъм за защита на бенефициерите от административен произвол.
  • Разработване на ефективен механизъм за защита от цензура.
  • Разработване на механизъм за регулярен диалог между ръководството на фонда и културните оператори и артисти.
  • Анализ на ползите/вредите при разработването на условията; оценяването и усвояването на средствата в различните конкурсни програми, базиран на обратна връзка, получена от бенефициерите и публиките.
  • Време е за действие в името на закрилата и развитието на един от най-уязвимите и прогресивни за съвременната българска култура сектори - независимата творческа сцена и артистите на свободна практика.
С уважение:
Благой Бойчев - режисьор и актьор
Василена Радева - режисьор
Здрава Каменова - актриса, драматург
Веселин Димов - театрален режисьор
Весела Кондакова - културен мениджър
Мартина Атанасова - мениджър комуникации
Владия Михайлова - куратор
Борис Далчев - сценограф, визуален артист
Елена Чолакова - културен мениджър
Марий Росен - режисьор
Милко Йовчев - актьор
Ованес Торосян - актьор
Касиел Ноа Ашер - актриса, режисьор, продуцент
Стефания Георгиева - хореограф
Ирина Андреева - актриса
Тони Карабашев - актьор
Иво Стаменов - артист
Калина Георгиева - танцьор, хореограф
Невена Калудова - актриса
Богдана Котарева - актриса
Елена Шопова - сценограф
Явор Костов Йондин - /Субтеатър, Даймон театър/
Весела Попова - търговски управител
Драгомир Симеонов - адвокат
София Попйорданова - художник към "Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов"
Любомир Брашненков - музикант на свободна практика
Любима Бучинска - журналист
Гергана Ю. Димитрова - режисьор, драматург, преводач
Михаела Любомирова Люцканова - ПР и маркетинг експерт
Елена Димитрова - актриса
Боряна Йовчева - актриса
Милена Торосян - актриса
Ивайло Драгиев - актьор
Ивайло Добрев - философ, преподавател в СУ " Св.Климент Охридски"
Мирослав Христов - драматург
Клара Стоянова - кинорежисьор
Георги Шаров - графичен дизайнер
д-р Нели Стоева, катедра История и теория на културата, СУ
Лидия Пейчева - Продуцент, Мениджър проекти в културния сектор, бивш Експерт "Програми и проекти" в Национален фонд "Култура"
Марион Дърова - хореограф
Петя Накова - кинорежисьор
Боряна Пандова - фотограф
Иван Николов - режисьор, оператор
Мартин Ноев - актьор
Ралица Тонева - сценограф
Катрин Хрусанова - мениджър събития
Огняна Серафимова - сценограф, Мениджър проекти в културния сектор, Оперативен мениджър в Европейски институт за иновации и технологии, направление "Култура и Креативност" (EIT Culture& Creativity)
Невена Михайлова- счетоводител
Тодор Башиянов - актьор
Теодора Дончева - художник
Петя Денева - художник
Елена Димитрова - преводач
Светозар Георгиев - автор
Петър Мелтев - актьор
Ивайло Рогозинов - актьор
Галина Борисова - хореограф
Петър Драгоев - културолог
Деница Даринова - актриса
Добрина Кисова - културен мениджър
Мария Илиева - културен мениджър
Мария Сопаджиева - културен мениджър
Масино - Сава Кисьов - light designer
Николай Нейков - културен мениджър
Теодора Цанова - визуален артист
Мила Люцканова - актриса
Момчил Степанов - актьор
Иван Радев - журналист
Мануела Саркисян - актриса
Катерина Георгиева- автор, драматург, критик
Георги Налджиев - актьор
Аспарух Дончев - преводач
Цвета Балийска- актриса, режисьор, преподавател
Василия Дребова - актриса на свободна практика
Антон Димитрачков - актьор
Любомир Любенов - актьор
Габриела Георгиева - актриса
Валерия Вълчева - режисьор
Радослава Кънева - културолог и урбанист, бивш експерт "Програми и проекти" в Национален фонд "Култура"
Демна Димитрова - пиар
Ина Гергинова - хореограф, танцьор
Александър Евтимов - музикант
Яница Атанасова - хореограф
Янина Танева - културен мениджър
Цвета Дойчева - хореограф