Еврото се радва на високо одобрение, мнозина хървати още не са убедени от ползата
Еврото се радва на много високо ниво на одобрение сред гражданите от еврозоната, като през изминалата една година то се е увеличило с два процентни пункта до средно 79%. Общо 14% казват, че единната валута не е нещо добро за ЕС, а 3% не могат да преценят.
В проучване през октомври най-позитивно отношение (90%, или повишение на тази група с 10 пункта) показват в Словакия - страна, която тази есен избра правителство, предвождано от критичният към ЕС (до степен на близост с тезите на Виктор Орбан) премиер Роберт Фицо. Близо са Финландия и Естония (по 88%), а най-ниска е подкрепата в Латвия (70% или спад с 8 пункта), Кипър и Италия (по 72%).
В Хърватия, където смениха от 1 януари националната валута куна с евро, одобрението за ефекта върху ЕС е 76%, на противоположното мнение са 11%, а други общо 14% казват, че не знаят или не са отговорили. Но на въпроса дали еврото е нещо добро конкретно за тяхната страна, хърватите са на дъното по одобрение - 51% отговарят с "да", но над една трета (36%) го смятат за нещо лошо за Хърватия. Други 14% не могат да изберат между двата варианта или не са отговорили.
Данните са от проучване сред повече от 18 хиляди европейци над 15-годишна възраст в 20-те държави с евро, проведено между 3 и 9 октомври по поръчка на Европеската комисия от Ipsos European Public Affairs. Това е 22-то редовно годишно допитване по тази тема и бе разпространено от Евробарометър.
В него участниците в Хърватия дават и най-ниските отговори на въпроса дали въвеждането на еврото ги е накарало да се почувстват повече европейци. За промяна в тази посока са казали само 15%, докато за 84% нищо не се е променило от тази промяна в начина, по който се определят. Отново словаците показват най-силен ръст на тази група (с 10 пункта до 40%), а най-силен е този ефект сред ирландците (55%).
Запитани в кои сектори националните правителства трябва да извършат реформи за повече икономически ръст и по-добра заетост, жителите на еврозоната не показват някакви по-различни приоритети от тези, които посочват българите:
- Любопитно е, че макар еврото да е национална валута за много страни от 1999 г. насам, и днес средно една пета от анкетираните в тях казват, че продължават да обръщат цените в предишната валута. Сред тях 15% г оправят за всекидневни покупки, 7% - само за по-значителни сделки като за имот или автомобил.
- В поредната година на необичайно висока за еврозоната инфлация 7 от 10 хървати (72%) казват, че въвеждането на еврото се е отразило в покачване на всички цени. Близо една четвърт (23%) са забелязали този ефект само в някои категории стоки, а за 3% цените са останали общо взето същите.
БНБ показа дизайна на българската страна на евромонетите
Често критиките по повод инфлацията са, че тя е внесена от други партньорски икономики в ЕС и еврозоната. Но в допитването близо две трети казват, че трябва да има повече координация между 20-те държави в икономическата и бюджетната им политика. За 10% този процес трябва да се движи в обратната посока, а 14% (увеличение с 2 пункта за една година) казват, че координацията е на достатъчно приемливо ниво.
| Като цяло обаче тенденцията от 2011 г. насам е одобрението за координация на националните политики да намалява - от 76% преди 12 години то слиза на 64% през октомври 2021 г. и остава на това най-ниско почти без промяна. Анкетираните също така смятат, че реформите на ниво еврозона имат по-малък ефект за тях от тези, които правят или трябва да направят националните им правителства. |
Европейците показват безусловен оптимизъм, че инфлацията намалява през 2023 г. - от 79% на 50% са намалели очакващите тя да е по-висока, а убедените, че ще е по-ниска спрямо миналата година са се утроили от 7% на 20%.
